Да работиш означава да даваш израз на любовта. И ако не можеш да работиш с любов, а само с отвращение, по-добре е да напуснеш работа, да седнеш пред вратите на храма и да получаваш милостиня от онези, които работят с радост.
И така, онова, което трябва да се направи, когато се работи върху мотоциклет, както и върху всяко друго нещо, е да се постигне покой на духа, който не отделя човека от обкръжението му. Когато това се направлява успешно, всичко останало си идва само. Покоят на духа създава правилна представа за ценностите, правилната представа поражда правилни мисли. Правилните мисли водят до правилни действия, а правилните действия раждат работата, която става материално отражение — видимо за останалите — на покоя, стоящ в основата на всичко.
Той правеше всяко нещо така, сякаш не съществува нищо друго.
Това е щастието: да се разтвориш в нещо цялостно и велико.
Един монах попитал Цуй-вей за смисъла на будизма. Учителят отвърнал:
— Почакай да останем сами и тогава ще ти кажа.
По-късно монахът отново попитал:
— Няма никой вече, моля, отговорете ми.
Цуй-вей го завел в градината и застанал пред една бамбукова горичка, без да казва каквото и да е. Тъй като монахът нищо не разбирал и продължавал да настоява за отговор, Цуй-вей накрая казал:
— Ето този бамбук тук е нисък, онзи там пък — висок.
Рисувайки бамбук в продължение на десет години,
самият ти стани бамбук и сетне, когато рисуваш,
забрави всичко за бамбука.
Как можеш хем да мислиш, хем да нанасяш удар?
Молитвата на монаха не е съвършена, докато той не престане да осъзнава себе си и факта, че се моли.
ДЗЕН И ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОПИСТА И КАЛИГРАФИЯТА
Калиграфията е едно от най-ценените изкуства в Далечния Изток. Тя възниква значително по-рано от Дзен и не всички забележително калиграфски образци са свързани с Дзен-традицията. Но още от самото си начало Дзен намира естествена близост с взискателността и спонтанността на туша и четката. Практикуващите Дзен използват силата на съсредоточаването, добита чрез вглъбение, за постигането на върховни творчески изяви в калиграфията. Китайският поет Хуан Тин-дзиен отбелязва, че качеството на калиграфията се променя след постигане на просветление — чистите ясни линии придобиват нова вътрешна жизненост.
Монохромната живопис е в същината си Дзен-изкуство. Дзен-художникът усеща дълбока връзка с природата. Той подхожда към платното като към част от своята духовна практика, рисуването е като съзерцанието — „бяло платно, празно съзнание“. Красотата няма решаващо значение, като стремежът към асиметрия е изглежда по-подчертан, в сравнение с баланса, а празното пространство върху платното е също толкова значимо, колкото и изобразените предмети — онова, което е изпуснато е толкова важно, колкото и това, което присъства. Използването на напоена с туш четка върху бяла коприна или оризова хартия изисква изключителна прецизност. Първият щрих е и последен, поправките с невъзможни. Изпълнени с тишина, вечност и прозрачност, картините загатват една абсолютна реалност, отвъд която думите са безпредметни. По израза на един западен историк на изкуството, те са „кодове на трансцендентното“.
Веднага щом моя бик излезе, аз се приближих до него и при третото минаване чух рева на изправената на крака тълпа. Какво ли бях направил? В един миг забавих публиката, останалите бикоборци, себе си, дори самия бик, започнах да се бия така, както често го бях правил, когато оставах сам нощем край оградите за добитъка из пасбищата… Казват, че онзи следобед движенията ми с плаща и работата ми с мулетата били откровение в изкуството на бикоборството. Не зная. Аз просто се биех, без никакви други мисли, освен собствената ми вяра в онова, което правех. С последния бик успях за пръв път в живота си да се отдам изцяло — телом и духом — на чистата радост от борбата.
Уверен съм, че делото на тревите
е не по-малко от
пътуващото дело на звездите.
