Ако започнете да изучавате японското изкуство, ще срещнете човек, който несъмнени е мъдър, им философска нагласа, интелигентен е и прекарва времето — как мислите? — като умува над разстоянието между Земята и Луната? Не. Като изучава политиката на Бисмарк? Не. Той изучава едно-единствено стръкче трева. Ала именно тази тревичка го кара да рисува всякакви растения, сезоните, богатството на пейзажа, животните и човешката фигура. Така прекарва той живота си, а животът е твърде кратък, за да се осъществи всичко това.
— Деца, едно-едничко земно Нещо,
изживяно истински дори веднъж,
е достатъчно за цял живот.
Когато разбереш едно нещо отначало докрай — разбираш всичко.
Какъв е цветът на вятъра?
Светът е само по себе си магия.
Загадката не е в това
Никакви идеи извън нещата.
На излизане от църквата се спряхме и известно време обсъждахме находчивата софистика на епископ Бъркли, чрез която той искаше да докаже, че материята не съществува и всичко във Вселената е идеално. Забелязах, че макар да сме доволни от това, че неговата доктрина не е вярна, все пак е невъзможно да я опровергаем. Никога няма да забравя колко ентусиазирано отговори Джонсън, „Аз пък го опровергавам ето
Реката се носи.
Косът сигурно лети.
Фа-йен, китайски Дзен-учител, дочул двама монаси да спорят за обективното и субективното.
Доближил се до тях и попитал:
— Тука има един голям камък. Как смятате — той във вашето съзнание ли е или е извън него?
Единият монах отвърнал:
— От будистка гледна точка, всичко е обективизация на съзнанието, така че този камък е всъщност в моето съзнание.
— Доста трябва да ти тежи главата — отбелязал Фа-йен — щом мъкнеш такъв камък в съзнанието си.
Ние сме тук и е сега. Отвъд това, цялото човешко познание е фантасмагория.
Това, което е, е това, което е.
Единствено
Обичам действителността.
Тя има вкус на хляб.