Пъпешите — толкова хладни,
с кални точици
от утринна роса.
Научи ни да се радваме на простите неща,
и на веселието, с извори, които не горчат.
На прошката, освобождаваща от сторена злина,
на любовта към хората по цялата земя.
ДЗЕН И ИЗКУСТВОТО НА ЧАЯ
Между Дзен и чая е съществувала връзка още от времената на Бодхидхарма. Един от първите японски Дзен-учители, Ейсай, е пренесъл чаените семена от Китай, а Рикю, който изучавал Дзен, създал и усъвършенствал през XVI век изкуството на чая —
Както Дзен, така и изкуството на чая, е насочено към простотата. Всъщност то се състои просто от кипване на водата, приготвяне на чая и изпиването му. Неговият дух е проникнат от хармония, почтителност, чистота, спокойствие, скромност, уединеност. Този дух е повлиял силно и върху изкуството за подреждане на цветя, керамиката и архитектурата. Самата церемония се провежда в простичка колиба със сламен покрив — „обиталището на пустотата“. Приборите с малко и непретенциозни, а в стаята няма нищо друго, освен, може би, малък изящно подреден букет цветя и една картина.
Гостите обикновено не са повече от четирима или петима. Приветства ги бълбукането на чайника — в него са поставени метални пластини, които създават звук, напомняш далечен водопад или вятър в борова гора. Доведената до съвършенство система от правила определя как се разбива гъстият зелен чай, как се поднася, как трябва да се подават и поемат съдовете — и всичко това, колкото и парадоксално да звучи — за да бъде постигната безизкусната атмосфера, присъща на изкуството на чая.
Отче наш, ти който си на небесата,
стой си там,
а ние ще си останем на земята,
която понякога е тъй прелестна.
И по конете
даже се зазяпваме,
в това прекрасно снежно утро.
Бог е в мен — или изобщо не е.
Скърцането на помпата звучи също толкова значимо,
колкото и музиката на небесните сфери.
Вслушваме се в библии и божествени религии —
не казвам, че не са божествени,
казвам, че всички те възникват във вас
и още ще възникват,
не те даряват живот — вие сте тези,
които дарявате живота.
Листата не се отронват от дърветата,
нито дърветата — от земята,
по-скоро от вас се отронва всичко.
Бог е тъй вездесъщ…
Бог е ангел в ангела
и камък в камъка
и сламка в сламката.
В една сърма
завих земята и небето.
Глътнах я.
Със лекота надолу тя се плъзна.
ЧЕРВЕНАТА РЪЧНА КОЛИЧКА
