Съществено за Дзен е, че довежда противоречията до краен предел, когато човек е принуден да избира между безумието и детската невинност. И Дзен ни внушава, че в космически мащаб, ние може би се приближаваме към едното или другото. Носим се към тях, защото, по един или друг начин — като безумци или невинни деца, — ние вече сме там.
Добре би било да отворим очи и
КОАНЪТ
Едва ли има друг аспект на Дзен, който да обърква и същевременно да интригува западните хора така, както коанът. И да е толкова погрешно разбиран. Коан не е гатанка, нито парадокс, създаден за да шокира. Това всъщност е основа част от една усъвършенствана през вековете система, чиято цел е да подпомогне ученика в непосредственото осъзнаване на висшата реалност.
Наречен с японското произношение на два знака —
Днес съществуват около 1700 традиционни коана.
Осмислянето на коаните започва с възлагане на начален класически коан — като този, при който на въпроса на един монах: „Има ли я същността на Буда в кучето или я няма?“, Джао-джоу отговорил: „Му“ — думата за тотално отрицание. Могат да минат наистина години, през които ученикът буквално живее с „Му“, преди да прозре истинското му значение.
Следващите коани обаче, които могат да достигнат 500 — усвоявани в пет прогресивни фази — обикновено получават „отговор“ в бърза последователност.
Големият японски учител Хакуин пише: „Ако се заловите с един коан и го подложите на непрестанно изследване, разумът ви ще умре, а волята ви ще бъде сломена. Усещането е, сякаш огромна бездна от пустота се разтваря пред вас, без да съзирате нищо, за което да се заловите, или на което да опрете краката си. Изправени сте лица в лица със смъртта, а в гърдите ви сякаш гори пожар. Тогава изведнъж се сливате с коана, а умът и тялото ви са отхвърлени… Това означава да прозреш в собствената си природа.“
— Ама кралят е гол! — извикало едно дете.
Като видял портрет на Бодхидхарма с брада, Хуо-ан възкликнал:
— Защо тоя приятел е без брада?
Ясните очи на детето бързо се замъгляват от идеи, предразсъдъци и абстрактни понятия. Естественото, свободно
Един човек помолил Иккю:
— Учителю, напишете ми няколко сентенции, които въплъщават висшата мъдрост.
Иккю взел четката и написал:
— Внимание.
— И това ли е всичко? — попитал човекът.
Тогава Иккю написал:
— Внимание. Внимание.
— Е — казал човекът — наистина не виждам нищо особено значимо в това, което сте написал.
Иккю отново взел четката и написал три пъти:
— Внимание. Внимание. Внимание.
Почти ядосан, човекът попитал:
— Какво всъщност значи това „Внимание“?
Иккю отговорил любезно:
— Внимание значи да внимаваш.
Щом стъпя върху голата земя… жалкият ми егоизъм се стопява. Превръщам се в прозрачно око, аз съм нищо, аз виждам всичко, потоците на Вселенското съществуване струят през мен, аз съм част или частица от Бога.
Същността на Бога представлява кръг, чийто център е навсякъде, а обиколката — никъде.
Ежедневно хората се отклоняват от църквата и се завръщат към Бога.
Обичай Бога и прави каквото ти се иска.