Последните две години от живота си той и Лин-джао прекарали в една пещера. Един ден Мирянинът обявил, че е време да умре и извършил всички необходими приготовления, като помолил дъщеря си да му каже кога слънцето е достигнало зенита. Вместо това, тя се втурнала в пещерата и му казала, че има слънчево затъмнение. Когато Мирянинът излязъл да го види, Лин-джао заела мястото на баща си и на часа умряла. „Винаги си е била много чевръста“ — казал Мирянинът и изчакал седмица преди да я последва.
Един монах попитал Юе-шан:
— За какво мисли човек, докато седи във вглъбение?
— Мисли за немисленето — отвърнал Учителят.
— Как човек мисли за немисленето? — попитал монахът.
— Без да се замисля — казал Учителят.
Един монах попитал Джао-джоу:
— Ако човек срещне някой бедняк, какво трябва да му даде?
— На него нищо не му липсва. — казал Учителят.
Пропиляваме живота си в подробности…
Опростявай, опростявай.
Вие сте осемгодишен. Неделна вечер. Позволено ви е да останете буден един час повече. Семейството играе „Монополи“. Казват ви, че вече сте достатъчно голям и можете да се включите в играта. Губите. Непрекъснато губите. Стомахът ви се свива от страх. Почти всичко ваше е загубено. Купчината пари пред вас се е стопила. Братята ви грабват всички къщи от вашите улици. Продава се и последната улица. И изведнъж осъзнавате, че това е само игра. Подскачате от радост и събаряте от масата голямата лампа. Тя пада на пода, като повлича и чайника. Другите се ядосват, но вие се смеете, докато се качвате по стълбите, за да си легнете. Знаете, че сте нищо и че не притежавате нищо. И знаете вече, че да бъдеш нищо и да нямаш нищо — са двете неща, които дават неизмерима свобода.
Животът и любовта са си живот и любов, едно букетче теменужки си е букетче теменужки и да се вмъква ненужно идеята за някаква цел, означава да се разруши всичко. Живей и остави другите да живеят, обичай и остави другите да обичат, цъфти и увяхвай; следвай естественото течение на живота, който се носи без цел.
Цъфтящо грамофонче на прозореца ми
ме засища повече от всяка книжна метафизика.
Прекрасен сняг — и снежинка не пада къде да е другаде.
Когато сте заблудени и изпълнени със съмнения и хиляда свещени книги не са достатъчни. Когато сте постигнали истинско разбиране — и една дума вече е в повече.
Имам бележник за обикновени факти и друг — за поезия, но ми е трудно винаги да спазвам неясното разграничение, което съм имал предвид, защото най- интересните и красиви факти са още повече от поезия и именно в това е привлекателността им. Те са превод от езика на земята на езика на небесата. Виждам, че ако моите факти са достатъчно жизнени и значими — макар и видоизменени в същината на човешкото съзнание — ще ми трябва един единствен бележник с поезия, където да включвам всичко.
Всичко — еднакво, всичко — със свой облик.
Мрежата е, за да се хване рибата.
Хване ли се рибата — мрежата се забравя.
Примката е, за да се улови заекът.
Уловен ли е заекът — примката се забравя.
Целта на думите е да уловят смисъла.
Уловен ли е смисълът — думите се забравят.
Къде да намеря човек, забавил думите, та с него да си поговоря!
