Дзен — джобен пътеводител

Р. Х. БЛАЙТ

ДЗЕН РЕЧНИК

КЕНШО — себеосъзнаване, взиране в собствената същност.

ДЖИРИКИ — „твоята собствена сила“, отнася се до стремежа на човека да постигне просветление със собствени усилия.

САТОРИ — състояние на интуитивно просветление, по-специално — Просветлението, преживяно от Буда.

БОДХИСАТВА — просветлен човек, който отказва да встъпи в нирвана, докато не бъдат спасени всички останали същества.

Вероника:

Онзи ден видях един човек да пикае на Джърмин стрийт. И си помислих, дали това не е краят на цивилизацията такава, каквато я познаваме ние? Или просто някакъв човек си пикаеше на Джърмин стрийт.

АЛАН БЕНЕТ

Роза е роза е роза е роза.

ГЪРТЪУД СТАЙН

Нещата са изцяло такива, каквито изглеждат и отвъд тях… не съществува нищо.

САРТЪР

Един монах попитал Юн-мън:

— Кое учение е над всички Буди и патриарси?

Юн-мън отвърнал:

— Просени питки.

Усещате ли как косата ви се изправя?

„ЗАПИСКИ ОТ ЗЕЛЕНАТА КАНАРА“

Основното заблуждение на човечеството се корени в предположението, че аз съм тук, а ти — там.

ЯСУТАНИ РОШИ

Един ден Ма-дзу и Бай-джан се разхождали и видели над главите си ято патици.

— Какво е това? — попитал Учителят.

— Диви патици — отвърнал Бай-джан.

— Къде отидоха?

— Отлетяха — отговорил ученикът.

Тогава Ма-дзу хванал и извил носа на бай-джан, а когато онзи изкрещял от болка, рекъл:

— Кога изобщо са отлитали?

ДЗЕН-КОАН

Дъждовните капки тупат по листата на дървото, но това не са тъжни сълзи, това е само мъката на този, който ги слуша.

ДЗЕН-ПОГОВОРКА

Далеч в ливадата виждаме хора, които косят сено, и главите им се полюшват, също като тревата, която косят. Отдалече изглежда, сякаш вятърът превива и хора, и треви.

ТОРО

Понякога ходя насам-натам,

обзет от самосъжаление,

а същевременно величествения вятър

ме носи в небето.

ПОГОВОРКА НА ИНДИАНСКОТО ПЛЕМЕ ОДЖИБУА

Няма начин да се разбере защо този, който хърка, не може да чуе собственото си хъркане.

МАРК ТВЕН

(Западен коан)

МИРЯНИНЪТ ПАН

Мирянинът Пан (740–808/811) бил семеен човек, отхвърлил монашеската обвързаност, който непрестанно се стремял към просветление със собствени усилия. Със своята цялостна отдаденост на Пътя, той вдъхновил безброй хора. Една от прочутите истории за него, разказва как се освободил от всичко, което притежавал, като го натоварил на лодка и я потопил в средата на реката. Оттогава, заедно с дъщеря си Лин-джао, пътувал из страната и двамата се прехранвали като амбулантни търговци. Мирянинът Пан познавал като че ли всички изтъкнати последователи на Дзен по това време, заедно с тях изучавал Пътя и ги въвличал в дхарма-схватки. Веднъж, когато Шъ-доу го разпитвал за живота му, Мирянинът Пан предложил следните стихове:

В делата всекидневни — никаква необичайност.