Елин Пелин
По пътя
(Драма в стихове)
Пендо
Маке, маке Пижо, глей че одоцнахме!
Пижо
Глей си кефо, Пендо, нали му кръцнахме!
Пендо
Бе оно така е, ама мойта Пена
па че ми завира в очите вретена.
Пижо
Мене обичайо знае мойта Злата,
земе ли да дудне, че спи при свинята.
Пендо
Мани, мани, Пижо, зла е мойта Пена,
ама я каков съм! — Бре да е родена
светица у църква, па не че да трае —
мъж ли съм, каков съм, не сака да знае,
уврем ли се, ете, много у механите,
виж я че си пули очи на вратите,
па като заока — кълне, та се кине,
мисли, като пием — та свето че загине!
Пижо
Па я кога пием и жената ока,
отваря ми жажда за още пол’ ока.
Пендо
Вино без окане — ти ми го не фали,
ама мойта Пена много го прекали.
Пижо
Па нали им знаеш леко на жените:
удри по главата, дърпай за косите.
Че се сърди три дни, па че и мине —
женско сърце, брате, от лобут не стине.
Пендо
Стари хора казват: дека не помага,
ете блага дума — тамо пък тояга.
Ама ти лобуто мен не препоръчвай.
ако ти понася, сами си го ручай,
А бе хей, човече, тебе не млати ли
бирнико зимъска, ама на… плати ли?
Пижо
Хем ме би човеко, хем си зе парите.
Пендо, не се блъскай тамо с хоратите,
недей да човърка мойте стари рани.
Било какво било, ти него го мани,
кое е минало, оно се не връща.
Пендо
Историята, брате, се една и суща,
остава си само за гърбо човешки.
Пижо
Тук са прави, Пендо, твойте забележки.
Такива са, брате, хорските судбини —
бог даде тояги, па тогай гърбини.
Пендо
А бре, Пижо, оди по-право по пато,
да се не халосаш у некое блато!
Пижо
Бе я одим право, ами друмо криви.
Некой да ни види, че ни стори диви.
Пендо
Така ли отиде днеска у София?
Пижо