Баба Еленица,от златна Златица,с възелче в кривачкатръгнала при врачка.Стара баба Радаот Клисура града,с сливици сушенивъв една торбицаи гърненце малкос крушова чорбица,дълъг път тръгналапри син у София,земен за топчия…А стрина ви Дивдаот Голяма Кривда,с болки в стари плещи,лек тръгна да дирипо бани горещи…Едната нагоре,другата надоле,трите се срещналисред Софийско поле —приятелки стариот млади годинии малко роднини.Сред широки друмиспрели се на думи,на почивка кратка,на приказка сладка.Че въпроси бързи,че радост, че сълзи,одумки грижовнии случки различниот света лъжовни.— Какво си, що правиш,ожени ли Петко?— Слава богу, тетко!…— Ама ти що чиниш,кума Еленице?— Добре съм, кумице!— Как живееш още?Порасте ли Пенка…вече да те поще?— Чух, че се поминатвоята етървапрез велики пости?— Е, бог да я прости!— а пък аз тепърваще ставам свекърва.Разговори сладкии въздишки кратки,смехове и сълзи,отговори бавнии въпроси бързи,и прочее, и прочее,тури многоточие…Беше пролет блага,весела и драга.Мушици бръмчеха,нивите растеха.В зелени ливадипъдпъдък потайноту кръвне, ту млъкне,ту пак се обади.В гъстите трънациорляк ситни врабцина сватба се сбрали,свирджии викнали —свирци чуруликати на хоро викатпеперуди пъстрикато вакарелки;цветятя разкрилишарени омбрелки.А нашите бабисред широки друмистоят и приказваттия благи думи —баба Еленицаот златна Златица,стара баба Радаот Клисура градаи стрина ви Дивдаот голяма Кривда…— Мари, ха да ходим!— Е, почакай малко…— Вкъщи е самичъкдядо ви Михалко!— Не бързайте толко,