На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

не загубвам не намирам
не раздавам не прибирам
не запомням не забравям
нищо ново не създавам
нищо ново не съзирам
грешка ли е, че съм тук?

ЮГОСЕВЕР (Преброяване на невъзможностите)

Първо,
можем да се срещнем на юг
в една малка къща от камък
но тя едва ли ще ни приюти — няма как.

Второ,
можем да се срещнем на север
ако дойдеш при мене
но ти ще бързаш да си вървиш — нямаш
време.

Трето,
можем на изток или на запад
да побегнем за два дни
щом е пролет — все едно къде сме, нали.

Обаче
четвъртото ме смущава —
ти ще завиеш обратно към юг
немислимо е да те спирам. Тогава остава

Пето,
да чакаме лятото
на юг и на север.
А то
ще ни събере ли.

ТРИСТА И ПЕТДЕСЕТ КИЛОМЕТРА

КАКВО
ми остава, когато те няма,
освен природосъобразен живот.
Да се наливам с ракия,
да изпушвам по две кутии,
да се будя нощем, удавена в пот,
и да измислям стихове,
без да ги записвам.

ТРЪГНАХ СИ

ВИДЯХ
през стъклото
бляскави локви, захапани в крайчеца от студа
изкорубени покриви, лакирани от ситен,
невидим дъжд
криви попътни черници с опнати черни
пръсти
сенки от неизвестни човеци в бяла мъгла
дрипави ракити край бавни мътни реки.

Видях
земята в цвят
който би имало златото
ако можеше да ръждясва.

Видях
неща които
щяха да имат значение
ако ги гледах с теб.

НЕ МОГА

РАЗДЕЛЯМ ТЕ НА ЧАСТИ