Сигурно, отвърна му тя, колкото да не мълчи, защото не го разбра напълно.
Факт е, че двамата му родители умряха в рамките на няколко месеца.
Много по-късно щеше да проумее какво означава някой да ти е достатъчен.
С Петьо не се разделиха, само престанаха да се любят, постепенно. Понякога си приказваха надвечер в неговия кабинет, но не беше вече същото, макар че зеленикавите му очища пак я гледаха с обич и често с порив я притискаше до вратата в дълга, дълбока целувка. Той остаряваше и това бе тъжно през повечето време и неприятно, когато го прихванеха неговите нерви плюс следобеден махмурлук и започваше да крещи на околните, но никога на Евгения.
После тя напусна вестника, той остана, смениха се политическите началници, Петьо не успя да се приспособи към промените и много скоро умря. Преди да навърши шейсет и четири. Отведнъж.
Така умря и Татко, само че насън. Преди да навърши шейсет и четири.
Отведнъж.
Мъжът се прибира. По неговите световни критерии рано. Той е много, много уморен.
Той е съсипан от абсолютно световните грижи, които му се струпват всеки работен ден (нощ?).
Той няма други грижи, освен световни, и други интереси извън благото на човечеството.
Това е много, много уморително.
Затова той не поглежда никого, не задава никакви въпроси (знае всички отговори), иска аспирин (да му разтворят) и антистенокардин, съобщава, че не е гладен, влиза в банята замалко, изхвърля на пода в кухнята наръч мръсни дрехи, нарежда да се пази тишина, и тръшва вратата на спалнята.
Домът тачи всичките му желания и нужди.
Мъжът е снизходил да се прибере (кога ли пак ще се случи) и спи.
Нищо по-заспало от заспал мъж.
Завеса.
Мъжът се е събудил. По неговите световни критерии рано. Той благосклонно се е прибрал някъде на разсъмване, преспал е два-три часа и даже е успял да отвори очи, преди да излязат. Опънал се е в леглото и наставлява. Детето изми ли си зъбите. Да. Да закуси.
Закусило е. Да се изпишка. Изпишкало се е.
Изрежи му ноктите. Изрязани са от снощи.
Обади ли се най-после на (Филип, Драган, Петкан…). Една работа не се ли свърши навреме, никога не се върши. Кажи, ако няма да я свършиш. Под леглото има прах, всеки път като се прибера. Нали щеше да викаш (чистачка, един майстор, втори майстор, трети майстор…). Как така си си оправила пералнята сама. Този хладилник пак мирише, кажи, ако няма да го миеш, да го измия аз. Докога ще се мотаете, закъснявате за градината.
Те излизат просветлени.
Той остава да си отспи.
Завеса.
—
—
—