Истории за мъртви мъже и любови
На всички жени, които смятат
за себе си, че не са кучки
Технология на раздялата
Някой ден всеки мъж те напуска. Евгения прозря това късно и го преживя драматично. Случи й се същото, което се случва с милиони жени всяка минута (но тя кой знае защо бе абсолютно сигурна, че това за нея не важи). Тя реагира странно. Сякаш се раздвои. Докато разбитото й сърце изразходваше неподозирани ресурси от страдания, умът й задълба в неизвестно успоредно пространство. Там не капваше ни сълза. Най-много няколко капки каберне совиньон да се разлеят, ако сърцето за момент надвие ръцете. Противно на опита, науката и прочее, виното избистряше нейната мисъл и замъгляваше чувствата й. Така оцеля.
В успоредното пространство. Където думите са по-важни от значенията си.
Някой ден всеки мъж те напуска. Важното е да формулираш този факт красиво. После трябва да го разчепкаш, да го почистиш хубаво от всякакви полепнали прашинки чувства. Тогава вече можеш да го проучваш хладнокръвно.
Колкото и шарен да е животът, има само три начина, по които мъжете напускат жените. Ако ти си била обзета от него, но изведнъж си дадеш сметка, че вече не трепваш, щом го видиш, а ден след ден откриваш нови и нови (неизчерпаеми?) негови недостатъци, значи те е напуснал. Ти не го предаваш, поне не веднага, може и никога — Евгения познава не една жена, която нито своя мъж обича, нито се стреми към друга любов, нито се нуждае от любов, и не изглеждат по-нещастни от нея, напротив.
Вероятната причина той да те напусне е в някаква изначална грешка — дали в химията или в още по- дълбоки субатомни равнища.Отначалонещатасатакива, послесъвсемнаопаки.Всъщност отначало си като под наркоза, дори обзетият от демонски дух шаман е пo на себе си от жената, обзета от мъжки дух. После нещата се объркват (подреждат?) и както демонският дух напуска шамана и той се освобождава, така чуждият мъжки дух един наистина прекрасен ден напуска жената и тя се освобождава.
Няма по-хубаво събитие в женския живот, няма и по-недооценено. По-чувствителните патки сред жените даже истински страдат, че вече не са влюбени.
Първият мъж на Евгения я напусна по този начин, още на втората година след брака им. Малко след това тя му изневери, но можеше и да не го направи тогава, въпрос донякъде и на обстоятелства. Роди и второ дете, отглеждаха ги заедно, направи два-три аборта, разведоха се чак след осемнадесет години брак, през цялото това време изглеждаха в очите на хората една симпатична основна клетка на обществото, която няма тежки проблеми и има добри прогнози. Обаче неговият дух я бе напуснал и тя бе свободна от него.
Но като истинска чувствителна патка през цялото това време тя като откачена се стремеше да бъде обзета от някой друг мъжки дух, не по-малко чужд. Всеки път с надеждата, че ей сега ще открие своята разделена от злите сили половин душа, която също я търси и я жадува, защото половината душа е много самотна, нали. Имаше даже случаи — единични, когато почти можеше да се закълне, че се слива с нея. Особено в един.
Някой ден всеки мъж те напуска. Ако се освободиш от чуждия мъжки дух, може и да не си дадеш сметка колко си щастлива. Но винаги си адски нещастна, ако той те предаде в момент, когато си още обзета от него. Изчезва и оставя вдлъбнатини по леглото и дълго време те зеят като дупки, колкото и да тупаш възглавницата и да обръщаш дюшека.
Вторият мъж на Евгения я предаде девет години след срещата им. Възможно е междувременно да е имал инцидентни изневери, но под предателство тя разбира само едно — когато душата започне да търси нова половина. Те продължиха още известно време да представляват номинално една симпатична основна клетка на обществото, отглеждаха си децата, правеха секс доста редовно и дори вдъхновено, и създаваха впечатление, че нямат тежки проблеми и имат добри прогнози. Но той се беше оплел в диренето на нова половина. На моменти изглеждаше, че това няма голямо значение, дори че е сложил край на търсенията си. Друг път просто му пишеше на челото как си въобразява, че се е слял с някаква… нова.
Евгения още обръща дюшека и всеки ден наблюдава как дупките изчезват, вдлъбнатините се смаляват и заприличват на това, което всъщност са — следи от задник.
Колко печално. От Мъжа на живота ти някой се е превърнал във Втория ти мъж.
Колкото до дупките, особено компетентен по тях е Дон Хуан. Ако една жена е раждала, от нея никога не може да излезе велика магьосница. Защото не е цялостна. Евгения беше поразена от откритието на Кастанеда: всяко раждане отваря в духа и в тялото на жената огромна, незарастваща дупка. Дори по природа да има свръхдарба, в магическата реалност раждалата жена се вее като раздрано платно и всеки, дори посредствен мъжкар ще я победи, само защото е цялостен. Те винаги са цялостни.
Хе-хе… Не е само с магьосниците така, даже най-рядко е с тях, доколкото те самите са най-рядка порода (са ли изобщо?), с обикновените хора е същото. Светът е пълен с посредствени мъже, успели да стъпят на вратлетата на стойностни жени, които са направили най-важното и най-фаталното нещо в женския живот — станали са майки. И поради това са загубили своята цялостност и своята сила.
Все пак, надява се Евгения, дупките имат свойството с времето да позарастват. Може да ги замрежва някаква съединителна тъкан, да стават непрозрачни, знае ли… Но си спомня баба си Мария, майката на майка й, беше родила девет деца (каква ли рибарска мрежа би видял в нея Дон Хуан), и накрая на живота си, а тя живя повече от осемдесет и пет, излъчваше една хармония, която без съмнение отразяваше вътрешна цялостност.
Яркосините й очи гледаха умиротворено и надвсекидневно.
Евгения роди три деца. Усеща да я пронизват всякакви ветрове. Това не винаги е неприятно, но понякога е страшно.
Тогава осъзнава, че през нея профучава дивият южняк, който накарал прадядо й, бащата на баба й, дядото на майка й, да вдигне брадвата и да посече жена си. После зарязал двете сирачета и избягал в Атон, станал там прислужник и там умрял.
Всичко е от ревност, да.
Но, както казва Данчето, която е не просто умна — тя е мъдра, — не свършва животът и неговият смисъл с една умряла любов, и любовта не умира със смъртта (им?), и ние сме опората на следващата любов.
Така е. Но не и ако ти лично си я убил. Бог да ги прости!
Някой ден всеки мъж те напуска, обаче някои наистина го правят по най-ужасния начин.
Те умират.
Никога не успяваш да проумееш защо точно те от толкова много хора, защо сега, защо изобщо.
Сашо
