На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Дъждът
също пошепна.
Нещо.
Думи съвсем неразбрани.
Като милувка на аерогара.
Капките
даже не стигнаха
до напрашения тротоар.
Спряха в листата на явора.
Дъждът свърши.
Умря.

юли, преди

НЕЩО НАСЪН

Както си заспал подпрял буза
с полуотворени устни и подбелени очи
полуземите полупусти ужнасън пресечи
разхвърляй по тях ужас.

Метни камъните от своята пазва
по жадните змии на верните приятели
от прашната хралупа изритай гадателя
нищо да не предсказва.

През цялото време не забравяй
че най-хубавото предстои
да полееш с гориво
ако нещо изглежда живо
да му драснеш кибрит
един прекрасен край.

Уж насън после тръгни обратно
Стисни устни отвори очи
хвани ръката ми и прескочи.
Вече си тук вероятно.

юли, после

ГРАДСКИ ПЕЙЗАЖ

Замърляхме я
затъпкахме я
разпарчедосахме я
и я провесихме
връз порутените балкони
на мръсния град.

Парцалите дълго се вееха
избледняваха
изтъняваха
докато излиняха напълно.

Всеки можеше да си обърше
пода с тях.

Мнозина се чудеха
за какво са ни повече тия дрипи.
Защо не ги смачкаме на топка
и да ги мушнем в близката кофа.

Ние също се чудехме.

август, после

ЧУПЛИВО 2

НЕ МОЖЕ
душа да се счупи
на две половини.

Една половина
е цяла половина.
Счупената душа
е развалина.