На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Аз ли залепвам,
към мен ли залепваш…
Няма живот за теб.

Няма
живот без тебе.
Няма
живот без мен.
Аз ли те сграбчвам,
мене ли сграбчваш…
Никой не е пощаден.

Никой
не ще пощада.
Иска си
своя враг.
Аз ли те тласкам,
ти ли ме тласкаш…
Ще се разбием ли пак?

май, после

ЧУПЛИВО

НЕ ТРЯБВАШЕ
да ми разбиваш
душата.
Такива остри
парчета стърчат
сега.
В чудо се виждам
аз самата
как да не се
убода.
Как да не порежа
най-близките си —
те не се пазят от мене.
Как да разнасям
непрекъснато
това опасно бреме.
Не трябваше
да ми разбиваш
душата.
На парчета е по-лесно
друг да я вземе.

юни, преди

БЕЛЕЖКА НА КУХНЕНСКИЯ ПЛОТ

Не защото заспиваш съвсем
ненавреме.
Не защото ме щипеш по дупето
самодоволно.
Не защото нахално ме караш да съм
послушна.

Не защото си бреме.
Не защото съм птица волна.
Не защото ми е задушно.

Не си тръгвам навъсена.

Просто е късно.

юни, после

ДЪЖДЪТ
се роди внезапно.
Нямаше
никакви признаци.
Беше
тихо, ясно,
беше полулято.
И (забравих)
беше през нощта.
Под прозореца
минаваха влюбени,
шепнеха,
а аз ги подслушвах.