На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

от сърцето
бликнало е
нещо
вероятно
кръв
възможно е
да е отрова
или вино
или просто
въздухът
свисти
и
създава
илюзии.

април, преди

НОЩЕН ПОРТРЕТ

Тънък, белозъб, къдроглав.
Не звучи лошо.
Няма да ти слагам крила —
слава Богу, не носиш.

Мъчиш се да изглеждаш
по-голям с десет години.
Поглеждаш изпод вежди —
добре, от мене да мине.

Само не се преструвай,
моля те,
на безразличен.
Влюбен си, да ти кажа…
И аз, като че ли.

Аз пък какво започнах
изведнъж да ти правя портрет.
Сигурно от невъзможност
да видя теб.

април, после

ТРИПТИХ

Обичам
часовете
когато те няма
Обичам
дните
когато те няма
Обичам
да те няма

Изчерпана съм
Дъното ми прозира
Нямам мечта за утре
Нямам любов за вчера
За днес да не говорим
Нямам и спомен
за някога
да съм била
щастлива

Капчуците капят
Още малко
Още малко
И ще ни мине всичко
което студено болеше
и беше
рана от любов

май, преди

ДВУБОЙ

БЯГАЙ
от моята мрежа.
Аз съм
леплив инсект.