На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

(не е съществено за подбора на естеството).
Защото
при взаимното поглъщане
никой не може да победи.

Както и преди,
идва четвъртък.
В четвъртък се оплиташ докрай.

Има ли връщане.
Има ли връщане.
Познай.

февруари, после

ДЕСЕТА ГОДИНА

ДА ПРИБЕРЕМ
снимките
да свием знамената
фанфарите на любовта
са неми вече

СПРЯ
асансьорът
на моето желание
Дъхът ми
спря
от умора
Не те очаквам вече
Не мога да споря
Нямам сили
да те обичам
Застани далече
На разстояние

ВИЖ
руините на любовта
Постой за малко сред развалините
Не всичко съм срутила аз сама
И ти го знаеш

(Помълчи, де)

март, преди

ДИАГНОСТИЧНО

Дисбаланс, дисхармония…
Мога още твои диагнози да сложа, но
и без това се движа по острието на ножа,
така че — без никаква ирония! — по-добре
да се балансирам
хармонично
от двете страни на острието,
където
може и да ми изтече кръвта,
но от двете половини на разцепеното си тяло
ще опитам да слепя нещо цяло
не съвсем мое, но по-здраво —
заради стоманата през средата.
Едно цяло,
защитено отлично
от дисхармония и дисбаланс
понеже двете половини на това странно
аз
няма да се докосват, да се виждат, да се усещат
те изобщо няма да се срещат —
освен ако някой не махне ножа.
Този някой, който го е сложил.
Не аз.

март, после

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА СТАТУКВОТО

НЯКОЙ
е изтеглил
ножа