На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

Всички те умряха в рамките на 3–4 години, всичките бяха малко над шестдесетте, възраст, на която други са готови да правят нови семейства, да гледат свои (свои?) бебета, да наваксват загубено време и прочее.

Те просто умряха. Те не бяха светци и аскети, тези мъже.

Евгения си мислеше, че на младини са били идеалисти. Бяха доста разочаровани в зрелостта си. И бяха отчаяни, че идва старост, която ще ги изхвърли от бурния, лицемерния, грешния, прекрасния истински живот. Но не я дочакаха. По времето на тяхната черна серия, най-вече след смъртта на Татко, тя започна да подозира, че светът никога вече няма да е същият.

И тя самата няма.

ЯНУАРИ, ПОСЛЕ

Жената и мъжът опознават душите си. Тя му разказва за баща си. Опитва се да предаде с думи какъв човек е бил, как го е обичала и колко й липсва. Той тихо и проникновено изрича: „Аз ще ти бъда баща!“ Това я обърква.

Не като. А баща. Зашеметена е и вярва.

Когато всичко немислимо вече й се е случило, тя ще си спомни тази клетва и ще се чуди колко ли неосъзната самота е имало у него напластена, колко ли вече му е тегнело да бъде сам, за да поиска да бъде баща не само на децата й (на родените и на бъдещите), но и на нея самата.

Чуди се също как е могла да повярва, че той ще издържи, че той е в състояние да издържи такъв товар. И няма да побегне?

Сама си е виновна. Зряла жена не би трябвало да се връзва. Длъжна е била да прецени — един позастаряващ ерген, самотник, ексцентрик, жаден за овации от цялата публика, човек на жестовете, разглезен, арогантен…

Най-вероятно не я е лъгал. Искал е да бъде така, но се е надценил. Тогава е било вярно, а после е престанало да бъде. А тя именно е трябвало да предвиди.

Жената си налива вино, отпива голяма глътка. Децата спят, мъжа го няма и не се очаква, тя тихо си тананика.

Завеса.

Квинтесенцията на сполучливите бракове

ИДЕАЛНАТА ЖЕНА

Тя Го обожава.

И. Ж. започва деня си с усмивка, защото го е видяла и тази сут-

рин. Тя с трепет посреща всеки миг негово внимание и с упование

очаква следващия подобен миг.

Всичките му начинания и проявления в професионален, битов

и междуличностен план приветства с деликатен възторг и никога

няма и най-малко съмнение в неговата гениалност.

Тя е всеотдайна към Него.

И. Ж. мисли първо за неговите нужди, а после за всички остана-

ли. Тя е винаги на негово разположение, независимо за какво и в кой

момент би му потрябвала.

Тя знае преди него самия какво му е необходимо.

Неговите желания улавя преди той да ги е осъзнал. Тя усеща какво

е настроението му от сто метра или през три стени.

Тя си знае мястото.

И. Ж. приема безусловно и почтително всяко негово решение, зася-

гащо съвместния им живот. Тя мълчи, когато той говори и след като

той спре да говори.

За нея е просветление да научи мнението му по всеки въпрос. Тя се

потопява в блаженство от досега с мъдростта му.

Тя е ненатрапчива, непретенциозна, няма собствени възгледи,

приема неговата ценностна система, неговите приятели, неговото

чувство за хумор, неговите навици, неговите комплекси.

Тя е послушна, търпелива, не критикува никое негово действие

или бездействие, не се обижда от никоя негова дума или постъпка,

защото цени привилегията да бъде допусната наблизо до него.

Тя е универсална.

И. Ж. може всичко и го прави с несекващ ентусиазъм и без приз-

наци на умора. Тя му ражда толкова деца, колкото той иска. Или не

му ражда, ако той не иска. Тя е съвършена детегледачка, икономка,

домашна прислужница, дизайнер, готвач, сервитьор, майстор в раз-

лични области. Тя е безотказна, романтична и изобретателна любов-

ница, винаги готова да зареже всичко заради близостта с него. Тя е

мила компаньонка на повикване и сигурен нощен шофьор. Тя се справя

с личните си проблеми самостоятелно и не го отегчава с дребни доса-

ди от всекидневието. Тя е светска, интелектуална, изглежда винаги

отлично, печели много и харчи малко.

Тя е благодарна.

И. Ж. нито за миг не забравя колко е щастлива и какъв голям

късмет е извадила с него.

Петьо

С Петьо имаха дълга обич, някаква сексуално-интелектуална. Емоционалната им връзка продължи почти седем години, периодично тя се влюбваше за ден-два или месец-два и той оставаше на заден план замалко. Нито веднъж не се разделиха, не се напуснаха. Връзката им беше безнадеждна, безперспективна, ненатрапчива и щадяща. Просто се бяха разминали във времето и това бе непоправимо. Синът му бе по- голям от нея, самият той беше по-възрастен от майка й с три години, имаше трети брак и бе преживял романи поне с половината (повече, повече!) от женския състав на редакцията. От редакционния фолклор: жената на Петьо казвала, че той го вдигал единствено с нея. Наистина женската глупост може да бъде безпределна. Той се бе развел заради нея с втората си жена, а заради втората — с първата. Човек, движен и мотивиран основно от чувствата си, Петьо не бе успял да направи полагащата се на големия му талант и на извънредно големия му опит кариера. Бе стигнал до завеждащ отдел, докато разни безличия се изредиха като замглавни редактори. С пълзене, естествено, а той хич не понасяше да пълзи и се пазеше далече от политическите началници. Когато животът ги срещна, бе направил петдесет и вече бе тръгнал надолу. Тя понякога си позволяваше да мисли, че тяхната близост е забавила поне малко този процес.

Не знаеше как е било с колегите в другите редакции, но в „Земеделско дело“ чукането беше епидемично, по системата всеки срещу всеки. Достатъчно беше да се харесвате с някого — тогава и командировки се комбинираха, екипи се измисляха, даже софийски терен се намираше, макар с терените в ония времена да