На копието ти, любими! (Стихове и истории за мъртви мъже и любови)

ЗАПИСКИ ПО КЪСЧЕТА ХАРТИЯ

Неизвестна притча

Човекът се роди гол. Беше му студено, беше гладен и нещастен. И

той направи единственото, което умееше — зина да плаче. Толкова

мъничък човек с толкова голяма уста. Орисниците го чуха и хукнаха

да го успокояват. Ревът му беше силен и неприятен, затова те много

бързаха… И като стигнаха, видяха, че са забравили торбата с даро-

вете. Оттогава човекът стои все със зинала уста.

Какво биха написали децата ми

Мама се разболя и я оперираха, после се прибра вкъщи и започна

да пие и да пуши като откачена.

Лично откритие

Бракът ще оцелее. За да може да отговори човек, като го питат

„к’во стаа“: разведох се! Тържествено. Значително.

А не някакво си — чупихме се, разкарахме се, разделихме се…

Нова теория на прехода

Проблемът на прехода е незначителен. Хората се чувстват зле,

но ще се чувстват отлично, ако правят много секс. Но проблемът на

прехода е неразрешим. Хората не правят достатъчно секс. Не могат

да се настроят на тая вълна. Жените как да се настроят, като мъ-

жете са унили, скапани, несигурни, неподдържани, даже занемарени,

нещастни, отблъскващи. А пък такива мъже как да се настроят?…

Ей това е проблемът на прехода.

Шок

Скъпи мой, ти все още ме обожаваш. Намираш счупена запалка и

ми я носиш с възторг — мамо, страхотен подарък за теб! Но това ще

трае толкова кратко. Още две-три години. А аз забравям, че свършва.

И не му обръщам достатъчно внимание. А този път е за последно.

Наистина. Няма да раждам тепърва. Жалко.

Хамелеон

Болката е подлец. Когато го връхлети за първи път, човек не може

да я идентифицира. При първата бъбречна криза отидох на гинеко-

лог. Не знаех какво ме боли просто. При първите спазми на гастрита

дълго време смятах, че съм гладна. Първите тежки кризи на ревност

оприличавах на любов.

Решение

Дай му да ти се качи на главата, защото там ще му е неудобно.

СЕПТЕМВРИ, ПОСЛЕ

Жената бяга нагоре по изронените стълби към стадиона и плете крака в чехли с дебела подметка, които й пречат да усеща терена.

Ако би се сетила да ги събуе, може и да се закрепи, но не се сеща и се изтърсва, обелва десния си лакът и натъртва задника си отдясно. На другия ден ще замазва с фон дьо тен синината около дясното си око и ще се опитва да си обясни защо е бягала посред нощ по тия стъпала. Ще си внушава, че е бягала от мъжа.

Но това не е съвсем цялата истина. Да, тя е спряла таксито и е слязла, не е искала повече да бъдат заедно (защото винаги, като е с него, усеща, че най-съкровеното място е заето, там се е намърдала още една „тя“, но именно той я е пуснал), да, преди това го е нарекла боклук, да, още преди това той се е събличал в бара сред девойки от коловете, и са го снимали, и тя е вдигнала скандал да й дадат лентата, и са й дали някакъв — фалшив вероятно, осветен филм, да, всичко това я е изтормозило и изпълнило с гняв и отвращение.

Но сега бяга главно по една причина — защото се е налюскала. Пияна е. Пада, мъжът я настига и я удря по лицето. На другия ден ще твърди, че й е пляскал шамари, за да дойде на себе си. Синината под окото е от падането на слепоочие. Не ми е ясно как оживя след такова падане, казва той. За щастие? Жалко?

Не се разбира.

Завеса.

* * *

Пламен. Вторият по време от мартиролога. Той беше много влюбен в Евгения. С една горчивина, която излъчваме вероятно всички, когато усещаме, че не ни обичат равно на нашата обич. Тя не беше влюбена в него, само увлечена. Впрочем, той сякаш носеше в себе си някаква горчивина изобщо. След като загина така абсолютно нелепо, тя започна да си внушава, че по някакъв начин се е чувствал обречен. Но може и да е точно така. Случайно ли беше се женил за две жени с еднакво име, при това толкова рядко, че Евгения просто не е чувала за трета жена, която се казва така. Зариа — Зариана. Омагьосващо.

И как загина — не знае за друг подобен случай. Прибирали се с още един колега от командировка, спрели да се изпикаят в Балкана по тъмно, и Пламен изчезнал. Паднал в една урва.

Няма „лепа“ смърт, но тази е толкова нелепа, че я разбива.