Змията в рая

загубили разсъдъка си, когато телепатичната омая пред очите им се бе превърнала в кошмар.

Навсякъде лежаха мъртви влечуги, избити от разярената тълпа. В момента, когато Учителят им умря, тварите вече не бяха в състояние да поддържат илюзията. Истинският им вид излезе наяве — и беснеещата сган им поиска сметка за загубата на своя рай.

Така мечтата за щастие и мир, за рая в Етера намери своя страшен завършек. Илюзията изчезна, отново се възцари жестоката реалност. Но хората щяха да живеят…

— Това място не е Етера — каза тихо Аруула и Мат видя как от крайчеца на очите й се появи една сълза и потече по бузата й. — Но ще продължа да я търся и занапред. И един ден ще открия родината на Адакс.

— Пожелавам ти го — увери я Мат и прегърна спътницата си, за да й вдъхне поне малко утеха.

Известно време стояха така. После се спуснаха по хълма и минаха по разрушените улици на града към голямата порта, през която бяха дошли. Недалеч оттам имаше полуразрушена кула, пред която лежаха няколко мъртви влечуги — очевидно са били оставени на пост, за да охраняват конфискуваните оръжия. Тук Мат и Аруула намериха нещата, които им бяха отнети при пристигането. Взеха своето имущество и се приготвиха да продължат пътя си.

Целта им беше ясна.

Градът, който преди много време е носел името Берлин. Но след тукашните ужасии Матю Дракс боязливо се питаше какви ли страхотии ги очакват там…

,

Информация за текста

© 2001 Майкъл Периш

© 2005 Тончо Стаменов, превод от немски

Michael J. Parrish

Die Schlange im Paradies, 2001

Сканиране, разпознаване и редакция: nqgolova, 2008

Публикация

МАДДРАКС, том II

Децата на кометата, част III

Немска. Първо издание

Издателство „Литера Прима“, София, 2005

Преводач: Тончо Стаменов

Редактор: Марин Найденов

Формат 60/84/16. Печатни коли 12,5

ISBN 954-738-119-9 (ч. 3)

MADDRAX — Die Kinder des Kometen

Verlagsgruppe Lubbe GmbH & Co. KG, 2001

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8706]

Последна редакция: 2008-07-10 11:08:23

,

1

Дълговете си платих, и то без остатък.
Присъдата си излежах, дори без вина.

— Бел. прев.

2

… лоши грешки правих, и то не една, всичко изтърпях — бури от пясък, ритници в лицето, но пак оцелях… — Бел. прев.

3

Ние сме победителите приятели,
и няма да спрем, ще се борим докрай…

— Бел прев.

4

Ние сме победителите,
няма време за губене, защото ние сме победителите…

— Бел. прев.

5

Ние сме победителите, ние сме победителите… няма време за губене, защото ние сме шампионите… на света… — Бел. прев.