и тук. Резонанс. Конструкторите на космолети се пазят от резонанса, както дяволът от тамян — ако вибрацията на частите съвпадне, корабът става на парчета. А в осма база се е получил резонанс на честолюбието, на прекомерната амбиция. И той се е проявил особено силно сега, когато до решаването на хиперпространствената проблема, изглежда, остават броени дни.
Тук прекъснах словоизлиянията си. Не само защото се почувствах неловко от книжните фрази, с които изразявах своята, общо взето, проста мисъл, а и защото се страхувах да не изтърва това, което бях решил на всяка цена да скрия.
Аз знаех кой е действителният, физическият убиец.
По време на откровения нощен разговор с арестувания Розентал той сякаш мимоходом, но явно, с определена цел (може би му бях станал симпатичен?) подхвърли:
— Не мислете, че нашата работа не е свързана с рискове. Например при експериментите с лазери. Ако не се вземат предпазни мерки и се гледа към облъчвания обект, получава се страшно възпаление на очите. А сам човек трудно може да спази инструкцията по безопасност…
Както и трябваше да се очаква, разгадката беше проста — толкова проста, че едва ли имаше смисъл да се изпраща за нея специален човек от Центъра. Но аз бях сигурен, че моята задача се състоеше не толкова в намирането на убиеца, колкото в разкриването на причината.
Когато Розенталите се събираха при шлюза, за да се качат на планетопланите, аз внимателно ги разгледах. Един от тях беше със зачервени, сълзящи очи. Трябваше да направя само една крачка и да го хвана, преди да се е смесил с другите, и следствието формално щеше да бъде приключено. Но — кой знае! — може би хората, които бяха създали базата, щяха да се задоволят само с един арест…
— Какво ще предложиш на Съвета? — прекъсна мислите ми Маг.
— Това е ясно — казах аз. — Те трябва да бъдат разделени и да работят самостоятелно, по възможност върху различни проблеми. Тук, в осма база, е опасно.
После помислих и добавих:
— Изобщо цялата тази работа с копирането на гении не ми харесва.
— Междузвездните полети са голяма цел — каза Маг.
— Според мен, има нещо по-важно от междузвездните полети — отговорих сухо аз.
Именно тогава ми хрумна, че и нашият Център за нестандартни проблеми представлява някакъв експеримент. Само че точно обратният на експеримента с двадесетте копия на професор Розентал. И по скромното ми мнение, много по-сполучлив.
Маг насочи планетоплана към площадката за кацане. Без да откъсва очи от приборното табло, той неочаквано попита:
— Шек, ще ти стане ли неприятно, ако ти кажа, че бях решил загадката на осма база преди теб?
— Разбира се — казах аз, защото действително се почувствах ужасно.
— А би ли могъл да ме убиеш за това?
— Какво? — учудих се аз на нелепия му въпрос. После разбрах какво иска да каже и отговорих: — Глупости, Маг. Ние с теб сме съвсем различни.
Информация за текста
© 1972 Йосиф Перец
Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2010
Издание:
Българска фантастика. Антология
Българска. Първо издание
Издателство „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1976
Съставители: Станка Пенчева, Любен Дилов, Огнян Сапарев
Редактор: Огнян Сапарев
Художник: Минчо Панайотов
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16553]
Последна редакция: 2010-07-07 21:30:00
