ситен шрифт се появи на екрана. Крус Брунер продължи.
— След това — каза тя — започнах да посещавам тайни уеб-сайтове в Интернет. Намерих си приятели. Много е забавно. Обменяш полезна информация, номера, игрички, вируси. Най-накрая се научих как да влизам във всички мрежи, да пътувам в чужбина, да крия входовете и изходите си, да влизам в защитени системи. Най-щастливият ми ден беше, когато проникнах в данъчното и си оправих сметката.
— Което е престъпление — каза дъщеря й укорително и явно не за първи път. — Когато разбрах, изтичах в кметството. Сметката ни беше платена до 2005 година. Трябваше да им кажа, че има грешка.
— Може и да е престъпление — съгласи се старата дама, — но оттук не изглежда така. Оттук нищо не изглежда като престъпление. — Тя се усмихна палаво на Кварт. — Това е най-хубавото. Сега — продължи тя — поддържам постоянен контакт с Майк и още двадесетина хакери. Повечето от тях вероятно са под двайсет години. Не знам възрастта, пола или истинските им имена, но имаме ужасно вълнуващи виртуални срещи на места като „Галери Лафайет“ в Париж, Имперския военен музей или клонове на „Конфедерацията на руските банки“. Което, между другото е толкова лесно, че и едно дете може да пробие кода и да промени сметките. „Конфедерацията“ се използва за тренажор от начинаещите хакери.
Тя беше Висперас, нямаше съмнение. Кварт си я представяше, свита пред компютъра. Нощ след нощ, изпълнени с пътуване през киберпространството и срещи с други самотни пътници. Неочаквани срещи, обмяна на информация и мечти, вълнението от разкриването на тайните и пресичането на границата към забраненото — тайно братство, за което времето, пространството, спомените, самотата, успехът или провалът нямаха значение; което си беше създало виртуален свят, в който всичко е възможно и нищо не е под удара на закона. Прекрасен начин за бягство, изпълнен с неограничени възможности. По свой собствен начин, Крус Брунер също се бунтуваше срещу Севиля, символизирана от красивия мъж на портрета в хола до картината на красивото младо момиче от Сулоага.
— Как проникнахте във Ватикана?
— Случайно. Един контакт в Рим — предполагам, че е семинарист или млад свещеник — се мотаеше из системата за удоволствие. Станахме приятели и той ми разкри два добри начина за влизане. Това беше преди шест или седем месеца.
Точно тогава положението на „Богородица със сълзите“ стана много сериозно. Нито архиепископът на Севиля, нито нунциатът в Мадрид щяха да обърнат внимание на отец Феро и ми хрумна, че това е добър начин да привлека вниманието на Рим.
— Казахте ли на отец Феро?
— Не, дори дъщеря ми не знаеше. Откри по-късно, когато съществуването на Висперас, както сте го нарекли, стана известно. — Старата дама произнесе името с явно задоволство. Кварт би искал да види лицата на негова Светлост Йежи Ивашкевич и монсиньор Спада, ако научат всичко това. — От начало мислех да оставя обикновено съобщение в централната система на Ватикана, като се надявах да попадне на необходимото място. Едва по-късно, когато открих начин да вляза, реших да проникна в компютъра на папата. Случайно попаднах на добре защитен файл, наречен INMAVAT и разбрах, че в него има нещо важно. Направих няколко опита да проникна в него, като използвах триковете, на които ме бяха научили приятелите ми хакери и една нощ успях. Една седмица посещавах INMAVAT, докато не разбрах за какво става дума. Намерих каквото ми трябваше, събрах амуниции и атакувах. Останалото знаете.
— Кой ми изпрати картичката?
— О, това ли? Аз, разбира се. Понеже бяхте тук, помислих си, че трябва да разберете и другата част от проблема. Качих се в Гълъбарника и намерих нещо подходящо в сандъка на Карлота. Беше малко смътно, но произведе желания ефект.
Кварт не успя да се въздържи и избухна в смях.
— А как влязохте в стаята ми?
Старата дама изглеждаше шокирана.
— Господи, не го направих лично! — каза тя. — Представяте ли си ме да тичам на пръсти по хотелските коридори? Използвах по-достоен метод. Прислужницата ми подкупи една келнерка. — Тя се обърна към дъщеря си. — Когато сте показали картичката на Макарена, тя веднаха разбрала, че съм аз. Но беше достатъчно мила да не ме издаде.
Кварт откри потвърждение в очите на Макарена. Погледна отново към екрана на компютъра.
— Кажете ми какво правите сега.
— О, това ли? Можете да го наречете разчистване на сметки. Не се тревожете. Този път няма нищо общо с Рим. Нещо по-близо до дома е. По-лично.
Кварт погледна. „Строго поверително“, прочете той. „Доклад за вътрешно разследване на сделката за П.Т. и други“. Имената на банка „Картухано“ и Панчо Гавира изпъкваха насред текста.
Някои от методите, използвани за прикриване на действителното положение са следните: френетично търсене на нови и скъпи източници на финансиране, двойно счетоводство и нарушение на банковите закони; както и рискове, които — ако очакваната продажба на „Пуерто Тарга“ на „Сън Кафер Али“ (според предварителни слухове на стойност 180 милиона долара) не се осъществи — ще нанесат сериозен удар на банка „Картухано“ и ще предизвикат обществен скандал, като навредят на добрите отношения на банката с нейните акционери, повечето от които са консервативни по природа и имат малки дялове.
Колкото до нередностите, за които е директно отговорен сегашният вицепрезидент, разследването откри пълна липса на финансово благоразумие. Значителни суми са били изплатени на професионалисти и частни лица без нужната документация. Тук влизат случаи на заплащане на обществени лица и институции, което може да бъде описано само като подкуп. Разследването откри също…
Той погледна първо Макарена, а после — херцогинята. Това беше изстрел, насочен директно към бившия й съпруг. Спомняше си банкера от предишната нощ на кея и кратката симпатия, която проблесна между тях, когато обединиха сили, за да освободят стария свещеник.
— Какво смятате да правите с това? — попита той.
Макарена сви рамене. Крус Брунер беше тази, която му отговори.
— Просто искам малко да изравня везните. Хората направиха толкова много за църквата. Самият вие ни спечелихте още една седмица, като отслужихте литургията вчера. Мисля, че затова Макарена е решила, че заслужавате да дойдете тук тази вечер.
— Той няма да каже на никого — каза Макарена.
— Добре — съгласи се херцогинята. Тя огледа дъщеря си намръщено, после отново се обърна към Кварт.
— Въпреки че се чувствам по същия начин, както отец Феро. На моята възраст много неща вече нямат значение и не се страхуваш толкова. — Тя разсеяно погали клавиатурата. — Ето например, сега ще се погрижа да бъде въздадена справедливост. Знам, че не е много християнско дело, отец Кварт. — Сега гласът й звучеше по-твърдо и решително. — Предполагам, че след това ще трябва да се изповядам. Възнамерявам да прегреша срещу милосърдието.
— Мамо!
— Оставете ме сама, скъпа, моля те. — Тя посочи към текста на екрана. — Това е доклад от вътрешната финансова проверка на банка „Картухано“. Той разкрива всички машинации на Панчо, включително и с „Богородица със сълзите“.
Ако ги направя обществено достояние, малко ще навредя на банката, но много — на зет си. — Тя се усмихна. — Не съм сигурна дали Октавио някога ще ми прости.
— Ще му кажеш ли? — попита Макарена.
— Разбира се.
— Откъде взехте този доклад? — попита Кварт.
— От компютъра на зет ми. Паролата му не беше трудна за отгатване. — Тя поклати глава. — Съжалявам, защото винаги съм харесвала Панчо. Но трябва да избера между църквата и него.
Светлинка проблесна върху едно от устройствата. Крус Брунер я погледна, после се обърна към свещеника с високомерието на поколения херцози Ел Нуево Естремо.
— Това е модемът — каза тя с блеснали очи. Усмивката й беше жестока и презрителна. — Изпращам
