доклада по факса на всички вестници в Севиля.
Застанала до майка си, с лице скрито в тъмнина, Макарена отстъпи назад и се втренчи в пространството. Долу английският часовник удари между тъмните картини, които стояха на стража в сенките на Каса дел Постиго. Кварт беше сигурен, че в този момент духът на Карлота Брунерйсе усмихва горе в кулата, докато една шхуна се плъзга срещу течението на реката с опънати бели платна от бриза, който всяка вечер идва от морето.
Крус Брунер умря в началото на зимата. По това време Кварт беше изкарал три месеца като трети секретар в папския нунциарат в Богота. Прочете за това в международното издание на „АВС“. Некрологът съдържаше дълъг списък с титлите на починалата и включваще молбата на дъщеря й Макарена, наследничка на титлата, да се молят за душата й. Няколко седмици по-късно той получи плик с марка от Севиля, в който имаше само малка печатна картичка в черна рамка със същия текст като на некролога. Тя не беше придружена от писмо, а само от картичката на „Богородица със сълзите“, която Карлота Брунер беше изпратила на капитан Халок.
След време Кварт научи и за съдбата на някои от другите участници в историята. Писмо от отец Оскар, изминало целия път от малко селце в Алмерия до Рим и после до Богота, го уведоми, че „Богородица със сълзите“ все още е отворена за поклонение и функционира като енорийска църква. Помощник-свещеникът беше добавил, че напълно е променил мнението си за Кварт.
Единствената новина за Панчо Гавира беше кратко съобщение във финансовата част на латиноамериканското издание на „Ел Паис“ за пенсионирането на Октавио Мачука от банка „Картухано“ в Севиля и назначението на нов председател на борда. Името беше непознато на Кварт. Статията споменаваше също оставката на Гавира като вицепрезидент и главен управител на банката.
Кварт получи и откъслечна информация за отец Феро. Присъдата беше непредумишлено убийство и свещеникът беше преместен от затворническата болница в дом за стари свещеници в севилската епархия. Беше все още там, с влошено здраве в края на същата зима, но според кратка учтива бележка от директора на дома в отговор на запитването на Кварт, едва ли щял да преживее месеца. Прекарвал дните си в стаята и не общувал с никого. Само нощем, когато времето било хубаво, излизал в градината, придружен от сестрата и мълчаливо седял на някоя пейка, вперил поглед в звездите.
За останалите хора, с чиито съдби пътят му су беше преплел в Севиля, Кварт не узна нищо. Те постепенно избледняха от паметта му заедно с призраците на Карлота Брунер и капитан Халок, които често го придружаваха при дългите му вечерни разходки из колониалния квартал на стара Богота. Изчезнаха всички — с едно изключение.
Той я видя само веднъж и никога ме се увери напълно, че е била тя. Това се случи малко по-късно. Кварт тъкмо беше преместен в един още по-отдалечен секретириат в Картахена и прелистваше местния вестник, когато попадна на статия за селското въстание в мексиканския щат Чиапас. Тя описваше живота в едно малко, отдалечено селце под контрола на партизаните. В местното училище група деца бяха фотографирани с учителката си. Снимката беше размазана и дори с помощта на лупа Кварт не можеше да бъде сигурен, но жената му изглеждаше много позната. Носете джинси и сивата й коса беше събрана в къса плитка; ръцете й почиваха върху раменете на учениците си и тя гледате предизвикателно обектива със студените си сини очи. Течи очи бяха последното, което Онорато Бонафе видя, преди да бъде поразен от Божия гняв.
Информация за текста
© 1995 Артуро Перес-Реверте
© 2000 Мариана Александрова, превод от испански
Arturo Perez-Reverte
La piel del tambor, 1995
Сканиране и разпознаване: Теодора, 2006
Публикация:
СЕВИЛСКОТО ПРИЧАСТИЕ. 2000. Изд. Еднорог, София. Роман. Превод: от исп. Мариана АЛЕКСАНДРОВА [La piel del tambor / Arturo Perez-Reverte]. Формат: 20 см. Страници: 432. Цена: 6.90 лв. ISBN 954-9745-21- Х
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2169]
Последна редакция: 2010-08-14 08:14:45
1
„Докато премигнеш“ /лат./ — картина на Хуан Валдес Леал (1622–1690), алегория на краткостта на човешкия живот. — (Б. р.)
