по време не винаги удобно за мене. Какво да се прави — на тия хора дължах живота си; бяха толкова всеотдайни и пак да ме повикат — пак ще се откликна. Като свърши тестването и спряха Толваптана, отново започнаха проблемите със сърдечната ми недостатъчност — задържане на вода.
Тия прцедури ме вдъхновиха за един разказ — „Плацебо“, поместен в Стършел, брой 41 / 2006.
Реакцията на едната докторка, навярно не отчитайки, че този разказ е все пак — хумор и свободно предизборно съчинение, била — сега хората неправилно ще се страхуват от участие в тествания! — Както каже! Може и да е права.
С развиващата се сърдечна недостатъчност трябва нещо да се направи! Кардиоложката ми, ми натякна — аз нали ти казвах да изчакаш д-р Доганов! Сега той може да се направи на обиден, че си предпочел д-р Чирков и да не те приеме; а аз мисля, че той може да ти помогне.
Вечерта седнах пред Пе-Ко, поставих на търсачката Гугъл задача — д-р Александър Доганов и така научих Е — мейла му. На един дъх написах каквото си мислех и му го пратих. На сутринта го препрочетох — установих, че е бая преоразмерено.
Доганови са ни почти съседи; всеки ден минаваме покрай тяхната къща по няколко пъти.
Баща ми (1896–1971) беше набор и приятел със стария Александър Доганов, чието име носи Сашо.
Помня го как, когато ние — децата, го поздравявахме, винаги отлагаше учтиво мека фасонлия шапка. Беше едър и суров наглед човек, с тежък бастун. Вземаха го и го връщаха от болницата с файтон.
На стари години, Докторът се шегуваше:
— На младини хората казваха — мина д-р Доганов! После хората казваха — мина д-р Доганов с файтона. Сега вече казват — мина файтонът на д-р Доганов.
Доганови произхождат от Любен Каравеловия аристократичен род. Всичките — учили по Швейцарията, Австрия и Германия.
Старият Доганов беше един от основателите на съвременната Русенска окръжна болница.
Синът му — Ро̀ман Доганов е основател на кардиологията в тази болница. Кардиологът Слави Попов, съученик на брат ми и от там — мой приятел е най-добрият му ученик и пое щафетата. И той изкара тежки инфаркти, наближава осемдесетте. Сашо пък, е неговият най-добър ученик и той му слага стентове. Приемственост!
През 1976-а година, по линия на СБХ, с много трудности и пресяване, ни организираха специализирана екскурзия до Италия, по галерии и музеи. Първият ден от програмата ни загубиха в музея на милицията, да ни наплашат да не избягаме от България, че инък лошо ни се пише на нас и семействата ни! На една снимка, колкото цяла стена, в цял ръст, беше изтипосан Роман, в момент когата уж предава шпионски материали на брат си в Западна Германия.
Една от дивотиите на Онова време. Чудеха се как да го дискредитират, че нещо им мътеше водата. Нищо не излезе и от този фишек. Мина доста време. Позабравиха се нещата, а Роман почина след четвъртия си инфаркт.
Прилагам писмото ми до Сашо:
От:
Тема: Нестандартно писмо…
Date: Sat, 22 Jul 2006 19:46:01 +0300
До: d-r Al. R. Doganov
Драги Докторе,
През лятото на далечната 1953 година, след завършване на VII-ми клас и приемането ми в прочутото Русенско Техническо училище, бях с последна възможност, на пионерски (тогава септемврийчета) лагер в село Балани, Габровско; това беше трудно, почти невъзможно да се вредиш от деца на разни заслужили за новия строй; майка ми използва, че е администратор в Педагогическото училище и… така ставаха тия работи.
Лекар на русенската ни колония (лагер), беше татко ви — Роман, наш почти съсед. Разбира се, с младата си и хубава булка и бебето Сашко.
Докторът го даваше спортно, с къси тиролски мешинени панталонки, с еделвайс на презрамките и караше колело. Сашко беше курдисан в една голяма туристическа раница, пристегната под мишничките му и — на гърба на татко си.
Сега изчислявам, че е бил… пардон — сте бил или малко под или малко над една годинка. Докторът ви носеше така на всичките ни походи, а където велосипедът не можеше да се движи или спукал гума по неравния терен, го тикаше, а раницата с бебето я носехме ние — две момчета, че бяхме вече големи и яки пергиши.
Бате Роман се държеше свойски с нас и възрастовата разлика не личеше; уйдисваше ни на игрите. Шегуваше се, че сега ние носим бебето, а като порастне — то ще ни носи… Дано не ни се случва.
После — в годините, сме бивали с него често по Дунава или на маса при художника Попето и си спомняхме тия епизоди.
Тая история снощи я разказах на д-р Анна и мъжа и, с които и с жена ми отупахме бутилка Титчърс, палнахме и скарата, с каквото и се полага.
Ачо ми е фен по литературно-хумористична линия и знае почти всичките ми разкази едва ли не наизуст. Аз, сигурно знаете, поне от училище са Ви водили по изложби, съм художник, но последните 15 години (човек като остарява деградира — перна ме нещо съчмата и прописах хумор), съм стършелов автор и издадох някоя и друга книги. Докато си тракахме ледчетата в шотландската ракийка, Ачо разказа спомени за съвместните Ви подвизи по тази линия, като съквартиранти през студентството.
Името ви бе на прицел, щото Анна, си е наумила да ме праща при Вас. Тя отдавна ми го разправяше, но аз съм дебела глава. За какво иде реч:
На 19 ноември 2004 година направих масивен инфаркт на миокарда (правилно ли го казах), бяха ме отписали и пуснали жена ми да се сбогуваме… и прочие — това го имам описано в разказ. Прескочих… На петия месец решиха да ме пратят за коронарография — някъде април 2005; Анна уреждаше за Вас; Вие бяхте някъде в чужбина, имало е и двама русенци преди мене. Доктор Чирков ми е набор и се знаем още от младини — брат ми Александър Петров, като студент по литература, беше на доброволни начала треньор по бокс на Академик и Чирков му беше едно от състезателчетата. Аз се въртях около тях и съм стоял в ъгъла му на един-два вътрешни мача и го пръсках с вода и забърсвах с хавлията. Та и по желание на други хора, отидох при него, докато чаках ред при Вас. Направиха ми коронарография с окончателна диагноза:
ИБС. Едноклонова коронарна болест. Състояние след обширен преден МИ — 2004 г. Тежка ЛК- дисфункция. Митрална инсуфиц. — II ст. Аортна инсуфиц. — I ст. Релативна трикуспидална инсуфиц. Нискостепенна БАХ. Хронично предсърдно мъждене. СН-III кл. NYHA. АХ-III ст. Дислипидемия. Обезистас — III ст. Съст. след емболектомия на а. поплитеа декстра.
Но не предприеха нищо за стент или бай пас.
Анна не знае за това ми писмо. И ще Ви търси по моя случай — тя вярва, че при Вас ще може да се отпуши това 100%-во запушване… и, може би, ще спре това оттичане на крайниците;
Междувременно бях опитно зайче за тестване на ТОЛВАПТАН, изглежда не съм вземал плацебо, щото докато го вземах бях се оправил, след края на тестването, пак отичам… лелеее, че дълго писмо стана, сигурно няма да го прочетете… С какво ли око ще погледнете на него.
Прави му чест на д-р Александър Доганов, че още на другия ден получих стегнат джентълментски отговор. Усетих ясни знаци, че е продължител на семейните традиции — за точност, почтенност и професионализъм. Прилагам отговора му:
От: Alexander Doganov
Тема: По-скоро стандартно писмо — отговор
