Date: Sun, 23 Jul 2006 18:54:14 +0300 (EEST)
Ще се обадя на Анна в момента в който проработи апаратът ни — чакаме важна част от Виена. Ако мога да направя нещо, ще го направя. Но това след като направя коронарография.
Не съм голям интернетаджия. Съсипваща работа и безкрайни пътувания, само по работа, по света. Миналата година прелетени около 150 000 км.
Само след три дни по телефона ми звъннаха, да се явя на 04.IX.06 в 08:00 часа в Национална кардиологична болница, бивша Трета градска, при екипа на д-р Доганов. Да си нося… тия работи вече ги знаех, не знаех само… колко ще е дарението.
Явих се. Процедурите ми бяха ясни и бързо се оправих. Нямаше картини по стените и петзвездно хотелско обслужване, но имаше тоалетна хартия, сапун и кърпи. Дойде Сашо, с брадичка и мерак да ме отпуши. И на другия ден наистина ме отпуши. Влязоха през китката на дясната ръка. Гледах внимателно и почти разбиращо. Видях светулката като долази до черната точка. Разбиваха я със струи хепарин. При стрелбата се размътваше, май изсмукваха мътилката, избистряше се и пак изстрелваха струя. Така дълго време; не се сетих да броя колко пъти. Не ми беше до това. Радостен глас — проби се! Разчистиха отвора и сложиха дванадесет милиметров стент — тръбичка, която разшириха с балонче, да се опаянти добре в кръвоносния съд. Сложиха ми една лепенка на убоденото място. Като я свалих след ден-два, имаше само едва забележима точица, като от инжекция — деликатна изработка!
На другия ден, като ме изписваше, д-р Доганов — Сашо, ми отдели достатъчно време да се наприказваме, при тая му напрегната програма.
Даде ми напътствия, като как ще е по-нататък. Да не съм се надявал на драстично подобрение, ще проличи след време. Имало и една много добра вест — състоянието на митралната ми клапа било много по- добро, отколкото по времето на прогнозите на чирковите хора. Само да не съм се наемал да преплувам пак Дунава. Посмяхме се, поиска ми се да му целуна златната ръчица и го направих уж на шега; но за мене не беше шега. Казах, че съм длъжен да попитам, какво дължа за всичко това. Реагира остро, ама много остро! Никога в тяхната болница, освен направлението по здравната пътека, не са взимали нищо! И няма и да взимат! Да се знае! Щото хората, нали ги знаем, какви ли не слухове разпространяват.
Мина месец от това: за мене — събитие. Писах му, че всичко е наред, сякаш престана тази развиваща се сърдечна недостатъчност; не задържах застойна вода, не ми се подуваха краката и качвам четиритях етажа на един солук! Все пак се чувствам задължен и какво ще каже, да му подаря моя картина, какъв тип харесва. Ето отговора му:
От: Alexander Doganov
Тема: Re: Относно един месец…
Date: Tue, 10 Oct 2006 06:30:07 +0300 (EEST)
Наистина, страхотно се радвам, че има някакво подобрение. Благодаря за предложението за картина, но аз не съм нито добър познавач, нито ценител. Това по което съм луд е музика и книги.
Ще се обадя при идване в Русе.
Няколко думички…
Драги Читателю, стига съм те занимавал със сърдечните, в анатомичен план, патила на един — в доста напреднала младост, с разбрицано здраве, но в някои отношения — прекалено здрав, художник.
Време е да запиша черно на бяло ония сантименти, които — лежейки в Четвърто вътрешно, написах на ум. Сигурно ще има и други, засега нямам представа какво ще се пръкне на белия лист. И дали вътрешната ми цензура ще го допусне да остане. То — дума дуп… пардон, дума отваря! Ами — да видим какво ще произлезе от добрите ми намерения.
И все пак — приятно четене!
Информация за текста
© Велимир Петров
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13452]
Последна редакция: 2009-09-25 13:00:00
