набити мъже да слизат по стълбите на „Плаза“ към улицата. Това бяха самият Барзини и двамата му телохранители, тръгнали за срещата с Майкъл Корлеоне. Тъкмо когато Нери ги видя, единият от телохранителите мина напред да види какво става с колата на Барзини. Той попита шофьора:
— Какво става?
Шофьорът лаконично обясни:
— Глобява ме, няма проблем. Трябва да е нов в този район.
В този миг Барзини се приближи с другия си телохранител. Той изръмжа:
— Какво, по дяволите, става?
Нери свърши да пише в своя кочан с квитанции и върна на шофьора книжката му и документите на колата. После пъхна кочана в задния си джоб и извади обратно със същото движение револвера си.
Той изстреля в тлъстите гърди на Барзини три куршума, преди останалите трима мъже да успеят да излязат от вцепенението си и да залегнат. В това време Нери вече беше хукнал през тълпата зад ъгъла, където го чакаше колата. Тя изфуча по Девето Авеню и зави към центъра на града. Близо до Челси Парк Нери, който беше свалил фуражката и се беше преоблякъл и сложил горна дреха, се прехвърли в друга кола, която го чакаше. Той остави пистолета и полицейската униформа в другата кола. Щяха да се погрижат за тях. Час след това той беше на сигурно място на уличката в Лонг Бийч и разговаряше с Майкъл Корлеоне.
Тесио чакаше в кухнята на къщата на дон Корлеоне и пиеше кафе, когато Том Хейгън дойде за него.
— Майк е вече готов да тръгвате — каза Хейгън. — Време е да се обадиш на Барзини и да му кажеш и те да тръгват.
Тесио стана и отиде до телефона на стената. Той избра служебния номер на Барзини в Ню Йорк и лаконично каза:
— Тръгваме за Бруклин. — Затвори и се усмихна на Хейгън. — Надявам се, че тази вечер Майк ще сключи изгодно споразумение.
Хейгън замислено каза:
— Сигурен съм. — Той съпроводи Тесио през кухнята и навън на уличката. Отидоха към къщата на Майкъл. На вратата ги спря един от телохранителите.
— Шефът каза, че ще дойде с друга кола. Нареди вие двамата да тръгнете напред.
Тесио се намръщи и се обърна към Хейгън:
— По дяволите, той не може да направи това. Всичко, което съм уговорил, отива на кино.
В този миг изникнаха още трима телохранители и ги заобиколиха. Хейгън кротко каза:
— И аз не мога да дойда с теб, Тесио.
За част от секундата дребният довереник с лице на пор разбра всичко. И го прие. За миг почувствува физическа слабост, но после се съвзе. Той се обърна към Хейгън:
— Кажи на Майк, че всичко беше бизнес, аз винаги съм го харесвал.
Хейгън кимна:
— На него това му е ясно.
Тесио замълча за миг, после тихо попита:
— Том, не можеш ли да ме измъкнеш? Заради старата ни дружба?
Хейгън поклати глава.
— Не мога — рече той.
Той видя как телохранителите заобиколиха Тесио и го отведоха в чакащата кола. Почувствува, че леко му се догади. Тесио беше най-добрият воин в семейство Корлеоне; старият дон беше разчитал на него повече, отколкото на всеки друг, с изключение на Лука Брази.
Карло Рици, който все още чакаше да бъде повикан за срещата си с Майкъл, се разтревожи от всички тези пристигания и заминавания. Очевидно ставаше нещо голямо и изглеждаше, сякаш той щеше да бъде оставен настрана. Изгарящ от нетърпение, той се обади на Майкъл по телефона. Един от телохранителите вдигна слушалката, отиде да повика Майкъл и се върна със съобщението, че Майкъл искал Карло да стои мирно и че скоро сам ще отиде при него.
Карло отново се обади на любовницата си и й каза, че е сигурен, че ще може да я заведе по-късно на вечеря и ще прекара нощта с нея. Майкъл беше обещал, че ще му се обади скоро, а каквото и да имаше да му казва, нямаше да му отнеме повече от час-два. След това щяха да му са необходими четиридесет минути, за да стигне до Уестбъри. Ставаше. Той я увери, че ще успее и с нежни приказки я придума да не му се сърди. Когато затвори телефона, реши да се облече за излизане, за да си спести времето после. Тъкмо беше си облякъл чиста риза, и на вратата се почука. Той набързо размисли и реши, че Майкъл се е опитал да му се обади по телефона, но след като е давал все заето, е изпратил човек да го повика. Отиде до вратата и я отвори. Внезапно почувствува как цялото му тяло отмалява от ужасен сковаващ страх. На вратата стоеше Майкъл Корлеоне, а лицето му беше като лицето на смъртта, което Карло Рици толкова често сънуваше.
Зад Майкъл Корлеоне стояха Хейгън и Роко Лампоне. Те изглеждаха сериозни, като хора, които с крайно нежелание бяха дошли да съобщят лоша вест на свой приятел. Тримата влязоха в къщата и Карло Рици ги заведе в хола. Съвзел се от първия си шок, той помисли, че е получил нервен пристъп. Но от думите на Майкъл му стана наистина лошо, наистина му се догади.
— Ти трябва да отговаряш за Сантино — каза Майкъл.
Карло не отговори, направи се, че не разбира. Хейгън и Лампоне се бяха разделили и бяха застанали в противоположните ъгли на стаята. Карло и Майкъл стояха лице срещу лице.
— Ти предаде Сони на хората на Барзини — каза Майкъл с безизразен глас. — С онзи малък фарс, който си разиграл с моята сестра. Барзини ли те избудалка, че можеш да измамиш някого от нашето семейство?
Карло Рици заговори от ужас, без достойнство, без каквато и да е гордост:
— Кълна се, че съм невинен. Кълна се в децата си, че съм невинен. Майк, не прави това с мен, моля те, Майк, не прави това с мен.
Майкъл тихо каза:
— Барзини е мъртъв. Също и Филип Таталия. Тази вечер искам да разчистя сметките на семейството с всички. Затова не ми казвай, че си невинен. По-добре ще е да си признаеш онова, което си извърщил.
Хейгън и Лампоне се втренчиха в Майкъл с учудване. Те бяха смятали, че Майкъл не е стигнал още баща си. Защо се опитваше да накара този предател да признае вината си? Тя беше вече доказана — дотолкова, доколкото подобно нещо можеше да бъде доказано. Ясно беше защо: Майкъл още не беше съвсем сигурен в правото си, все още се страхуваше да не постъпи несправедливо, все още се тревожеше за онази незначителна несигурност, която можеше да бъде заличена само с едно признание на Карло Рици.
Рици не даваше никакъв отговор. Майкъл продължи почти любезно:
— Не се плаши толкова. Мислиш ли, че ще направя сестра си вдовица? Мислиш ли, че ще направя племенниците си сираци? В края на краищата аз съм кръстник на едно от децата ти. Не, твоето наказание ще бъде, че няма да ти бъде позволено да останеш на работа в семейството. Изпращам те със самолет за Вегас при жена ти и децата ти и искам да останеш там. Ще изпращам на Кони пари. Това е всичко. Но не продължавай да твърдиш, че си невинен, не ме оскърбявай, като ме смяташ за глупав, и не ме ядосвай. Кой се свърза с теб, Таталия или Барзини?
В своята болезнена надежда за живот, в обзелото го сладко облекчение, че няма да бъде убит, Карло Рици промърмори:
— Барзини.
— Добре, добре — каза Майкъл тихо. Той махна с дясната си ръка. — А сега искам да тръгваш. Чака те кола да те закара до летището.
Карло излезе пръв през вратата, а другите трима го последваха. Вече беше нощ, но както обикновено, уличката беше залята от светлините на прожектори. Една кола спря. Карло видя, че е неговата. Той не позна шофьора. На задната седалка имаше някой, но той седеше чак в другия край на колата. Лампоне отвори предната врата и даде знак на Карло да се качи. Майкъл каза:
