— А ти, Том, какво мислиш?
Хейгън се овладя, за да бъде абсолютно искрен. Вече бе стигнал до заключението, че дон Корлеоне ще отхвърли предложението на Солоцо. Но, което беше по-лошо, Хейгън бе убеден, че това е един от малкото случаи в практиката на дон Корлеоне, когато той не бе обмислил нещата докрай. Не гледаше достатъчно прозорливо.
— Започвай, Том — подкани го дон Корлеоне окуражаващо. — Дори и сицилианският consigliori не винаги е съгласен с шефа си. — Всички се засмяха.
— Мисля, че трябва да отговорите с „да“ — каза Хейгън. — Знаете всички очевидни доводи „за“. Но най-важният е този. В наркотиците има толкова потенциална печалба, колкото в никой друг бизнес. Ако сега не влезем в него, ще го стори някой друг, може би семейство Таталия. Със спечелените доходи те ще могат да увеличават все повече и повече влиянието си в полицията и политиката. Тяхното семейство ще стане по-могъщо от нашето. Накрая ще ни ликвидират, за да вземат и онова, което ние притежаваме. Това е точно както при държавите. Ако те се въоръжават, и ние трябва да се въоръжаваме. Ако станат икономически по-силни, те стават заплаха за нас. Сега хазартът и профсъюзите са наши и в момента те са най-доходните. Но мисля, че наркотиците са бъдещето. Смятам, че трябва да имаме дял в тази сделка, ако ли не — рискуваме всичко, което имаме. Не веднага, но може би след десет години.
Това очевидно направи огромно впечателние на дон Корлеоне, който подръпна от пурата си и измърмори:
— Разбира се, че това е най-важното. — Той въздъхна и стана. — В колко часа трябва да се срещна с този неверник утре?
Хейгън отговори с надежда:
— Ще бъде тук в десет сутринта. — Може би дон Корлеоне все пак щеше да се съгласи.
— Искам ви и двамата тук с мене — нареди дон Корлеоне. Той стана, протегна се и хвана сина си за ръката. — Сантино, гледай да поспиш тази вечер, приличаш на самия дявол. Пази се, защото няма да си вечно млад.
Сони, окуражен от този жест на бащинска загриженост, зададе въпроса, който Хейгън не бе посмял да му зададе:
— Татко, какъв ще бъде отговорът ти? Дон Корлеоне се засмя:
— Как бих могъл да зная, преди да съм чул процентите и другите подробности? Освен това ми е необходимо време да размисля върху съветите, дадени тук тази вечер. Все пак не съм човек, който върши прибързани неща. — Излизайки през вратата, между другото той каза на Хейгън: — Записал ли си си в бележника, че Турчина е изкарвал прехраната си преди войната от проституцията? Както прави това сега семейство Таталия. Запиши си го, преди да си го забравил. — В гласа на дон Корлеоне се долавяше следа от присмех и Хейгън се изчерви. Той съзнателно не го бе споменал, при това основателно, тъй като нямаше никакво отношение към въпроса и се бе страхувал, че може да повлияе на решението на дон Корлеоне. Донът бе известен с пуританските си разбирания за секса.
Върджил Солоцо — Турчина бе силен, среден на ръст мургав мъж, който можеше да се вземе за истински турчин. Имаше нос като ятаган и жестоки черни очи. Притежаваше също забележително достойнство.
Сони Корлеоне го посрещна на вратата и го отведе в кабинета, където чакаха Хейгън и дон Корлеоне. Хейгън си помисли, че не е виждал друг път по-страшен мъж от него, освен Лука Брази.
Последваха учтиви ръкостискания. Ако някога дон Корлеоне ме попита дали този човек е мъжко момче, ще трябва да отговоря „да“, помисли си Хейгън. Никога не бе виждал толкова сила в един човек, дори у дон Кордеоне. В същност дон Корлеоне се представяше в най-лошата си светлина. Държеше се малко прекалено простовато и бе прекалено селски в поздравленията си.
Солоцо веднага премина към същността на въпроса. Сделката беше свързана с наркотици. Всичко бе уредено. Определени макови полета в Турция му бяха обещали определено количество продукция всяка година. Той имаше надеждна фабрика във Франция, която преработваше мака в морфин. Имаше абсолютно сигурна фабрика в Сицилия, която го преработваше в хероин. Незаконното му внасяне и в двете страни бе толкова обезпечено, колкото може да бъде в подобен случай. Внасянето в Съединените щати щеше да доведе до пет процента загуби, тъй като самото ФБР е неподкупно, както и двамата знаеха. Но печалбите щяха да са огромни, а рискът — незначителен.
— Тогава защо идвате при мен? — попита дон Корлеоне учтиво. — С какво заслужих щедростта ви?
Тъмното лице на Солоцо остана безизразно.
— Имам нужда от два милиона долара в брой — каза той. — Точно толкова ми е необходим и човек, който да има влиятелни приятели на важните места. С течение на годините някои от моите куриери ще бъдат заловени. Това е неизбежно. Всичките те ще имат чисти досиета, това гарантирам. Така че логично ще бъде съдиите да им дават леки присъди. Необходим ми е приятел, който да гарантира, че когато моите хора имат неприятности, няма да прекарат повече от година-две в затвора. Тогава те няма да говорят. Но ако получат десет или двайсет години, кой знае.? Има много слаби хора на този свят. Възможно е да проговорят и да изложат на опасност други, по-важни хора. Юридическото покровителство е задължително условие. Чувам, че вие, дон Корлеоне, имате толкова съдии в джоба си, колкото риби има в морето.
Дон Корлеоне не си направи труда да благодари за комплимента.
— Какъв е процентът за моето семейство? — попита той. Очите на Солоцо пробляснаха.
— Петдесет процента. — Той млъкна, после каза с глас, който беше почти като милувка: — През първата година вашият дял ще бъде три—четири милиона долара. След това непрекъснато ще нараства.
Дон Корлеоне попита:
— А какъв е процентът на семейство Таталия? За пръв път Солоцо изглеждаше неспокоен.
— Те ще получат нещо от моя дял. Имам нужда от известна помощ в сделките.
— Следователно — каза дон Корлеоне — получавам петдесет процента само за финансиране и юридическо покровителствуване. И няма да имам никакви грижи със сделките, така ли?
Солоцо кимна:
— Ако наричате два милиона долара в брой „само финансиране“, то аз ви поздравявам, дон Корлеоне.
Дон Корлеоне каза спокойно:
— Съгласих се да се срещна с вас от уважение към семейство Таталия и защото чух, че сте сериозен човек, към когото също е необходимо да се отнасят с уважение. Трябва да ви откажа, но трябва и да ви обясня защо. Печалбите във вашия бизнес са големи, но и рискът също е голям. Вашите сделки, ако се присъединя към вас, могат да навредят на собствените ми интереси. Вярно е, че имам много, много приятели в политическата сфера, но те няма да са така приятелски настроени, ако, се занимавам с наркотици, вместо с хазарт. Те мислят, че хазартът е нещо като алкохола — безобиден порок, а наркотиците смятат за мръсна работа. Не, не протестирайте. Казвам ви какво мислят те, а не аз. Как човек изкарва прехраната си не е моя работа. Онова, което ви казвам, е, че този ваш бизнес е прекалено рискован. Всички членове на моето семейство живяха добре през последните десет години, без опасности и без загуби. Не мога да изложа на опасност тях или техните средства за преживяване заради своята алчност.
Единствен израз на разочарованието на Солоцо бе бързият проблясващ поглед, хвърлен из стаята, сякаш се надяваше Хейгън или Сони да го подкрепят. После той каза:
— За сигурността на двата милиона ли се тревожите?
Дон Корлеоне се усмихна студено.
— Не — отговори той.
Солоцо опита още веднъж:
— Семейство Таталия също ще гарантира капиталовложенията ви.
Точно тогава Сони Корлеоне направи една непростима грешка в своята преценка и в установената процедура. Той припряно попита:
— Ще гарантира ли семейство Таталия връщането на нашите капиталовложения, без да ни вземат никакъв процент?
Хейгън остана ужасен от тази погрешна стъпка. Той видя как дон Корлеоне погледна със студени и
