злобни очи най-големия си син, който замръзна в недоумение и ужас. Очите на Солоцо отново пробляснаха, но този път със задоволство. Открил бе пукнатина в крепостта на дон Корлеоне. Когато дон Корлеоне заговори, в думите му имаше опит за оправдание.
— Младите хора са алчни — каза той. — А освен това не знаят и как да се държат. Прекъсват no- възрастните. Бъркат се, където не им е работа. Но аз имам сантиментална слабост към децата си и съм ги разглезил. Както сам виждате. Сеньор Солоцо, моят отказ е окончателен. Позволете ми да кажа, че аз лично ви пожелавам успех във вашия бизнес. Той не влиза в конфликт с моя. Съжалявам, че трябваше да ви разочаровам.
Солоцо се поклони, ръкува се с дон Корлеоне и остави Хейгън да го изпрати до колата. Лицето му бе безизразно, когато се сбогува с него.
Щом Хейгън се върна в стаята, дон Корлеоне го попита:
— Какво мислиш за този човек?
— Сицилианец е — отвърна Хейгън сухо.
Дон Корлеоне кимна замислено. После се обърна към сина си и кротко каза:
— Сантино, никога не допускай някой извън семейството да разбере какво мислиш. Никога не им позволявай да узнаят какво ти е на душата. Мисля, че започваш да оглупяваш от цялата тази комедия, която разиграваш е онова младо момиче. Престани и се заеми с работа. А сега се махай от очите ми.
Хейгън видя изненадата, изписана върху лицето на. Сони, после гнева, породен от упрека на баща му. Наистина ли си мислеше, че дон Корлеоне не знае за завоеванията му, чудеше се Хейгън. И действително ли не знаеше каква опасна грешка бе допуснал тази сутрин? Ако това беше вярно, Хейгън никога не би желал да бъде consigrliori на дон Сантино Корлеоне.
Дон Корлеоне изчака Сони да напусне стаята. После потъна в коженото си кресло и рязко посочи бутилката. Хейгън му наля чаша мастика. Дон Корлеоне повдигна очи към него:
— Изпрати ми Лука Брази — каза той.
Три месеца по-късно Хейгън бързаше да свърши писмената си работа в своята кантора в града, надявайки се да излезе достатъчно рано, за да купи някои коледни подаръци за жена си и децата. Бе прекъснат от едно обаждане по телефона — отсреща бръщолевеше Джони Фонтейн в приповдигнато настроение. Филмът бил заснет, а първото копие, каквото, по дяволите, и да означаваше това, помисли си Хейгън, било фантастично. Изпращал на дон Корлеоне коледен подарък, който щял да го шашне. Искал лично да го донесе, но имало да се довършат още няколко незначителни неща във филма. Трябвало да остане на Западното крайбрежие. Хейгън се опита да скрие нетърпението си. Чарът на Джони Фонтейн никога не му бе въздействувал. Но интересът му се възбуди.
— Какъв е подаръкът? — попита той. Джони Фонтейн се изкиска и отговори:
— Не мога да ти кажа, защото това е най-хубавата страна на коледния подарък. — На Хейгън веднага му стана безинтересно и накрая успя учтиво да затвори телефона.
Десет минути по-късно секретарката му каза, че на телефона е Кони Корлеоне и иска да говори с него. Хейгън въздъхна. Като младо момиче Кони беше приятна, но като женена жена бе досадна. Оплакваше се от мъжа си. Продължаваше да посещава майка си по за два-три дни. А Карло Рици се оказваше истински некадърник. Бяха му осигурили приличен малък бизнес, но той го проваляше. Освен това пиеше, развратничеше наляво и надясно, играеше на комар и биеше жена си отвреме-навреме. Кони не бе казала на родителите си за това, но го бе споделила с Хейгън. Той се чудеше каква злощастна истории му е приготвила сега.
Но коледното настроение, изглежда, бе заразило и нея. Тя само искаше да попита Хейгън какъв подарък би зарадвал баща й за Коледа, а също и за Сони, за Фред и Майк. Вече знаела какво да купи за майка си. Хейгън й предложи няколко неща, които тя отхвърли като глупави. Най-после го остави, на мира.
Когато телефонът отново иззвъня, Хейгън грабна книжата си и ги хвърли обратно в чекмеджето. По дяволите. Ще си тръгна. Но дори през ум не му мина да не се обади по телефона. Когато секретарката му каза, че е Майкъл Корлеоне, той с удоволствие вдигна телефонната слушалка. Винаги бе харесвал Майкъл.
— Том — каза Майкъл Корлеоне, — утре идвам с Кей в града. Има нещо важно, което искам да кажа на Стария преди Коледа. Ще си бъде ли утре вечер в къщи?
— Разбира се — отговори Хейгън. — Няма да напуска града преди Коледа. Мога ли да направя нещо за теб?
Майкъл бе скъп на думи като баща си.
— Не — каза той. — Надяваме се, че ще се видим за Коледа. Всички ще бъдат в къщата в Лонг Бийч, нали?
— Да — отговори Хейгън. Той се развесели, когато Майкъл затвори без каквито и да е любезности.
Помоли секретарката си да се обади на жена му и да й каже, че ще закъснее малко, но да му приготви някаква вечеря. Излезе от зданието и забърза надолу към „Мейсис“ в центъра на града. Някой му препречи пътя. За свое учудване той видя, че това бе Солоцо.
Солоцо го хвана за ръката и бързо каза:
— Не се страхувай, искам само да поговоря с теб. — Вратата на една кола, спряна до бордюра, изведнъж се отвори. — Солоцо настойчиво подкани: — Влез вътре, искам да поговоря с теб.
Хейгън издърпа ръката си. Все още не беше обезпокоен, а само раздразнен.
— Нямам време — каза той. В този момент двама души застанаха зад него. Изведнъж краката му отмаляха. Солоцо тихо каза:
— Влез в колата. Ако исках да те убия, щеше, да си вече мъртъв. Имай ми доверие.
Без да му има дори капка доверие, Хейгън влезе в колата.
Майкъл Корлеоне беше излъгал Хейгън. Той бе вече в Ню Йорк и се беше обадил от една стая в хотел „Пенсилвания“, който беше през десетина улици. Когато затвори телефона, Кей Адамс загаси цигарата си и каза:
— Колко изкусен лъжльо си, Майк. Майкъл седна на леглото до нея.
— Само заради теб, сладка моя. Ако кажех в къщи, че сме в града, трябваше да отидем там веднага. Тогава нямаше да можем да излезем да вечеряме някъде, да отидем на театър и да спим заедно тази вечер. Това не може да се случи в кьщата на баща ми, щом не сме женени.
Той я прегърна и нежно я целуна по устните. Устата й бе сладка и той нежно я придърпа на леглото. Тя затвори очи, очаквайки го да я люби, а Майкъл изпита огромно щастие. Бе изкарал военните години в Тихия океан и на онези проклети острови бе мечтал за момиче като Кей Адамс. За красота като нейната. Красиво и крехко тяло с млечнобяла кожа, наелектризирано от страст. Тя отвори очи и дръпна главата му надолу, за да го целуне. Любиха се, докато стана време за вечеря и за театъра.
След вечеря минаха покрай ярко осветените големи магазини, пълни е купувачи, правещи покупки за празниците, и Майкъл я попита:
— Какво искаш за Коледа? Кей се притисна до него.
— Само теб — каза тя. — Мислиш ли, че баща ти ще ме одобри?
Майкъл нежно каза:
— Въпросът в същност е дали твоите родители ще ме одобрят.
Кей сви рамене.
— Не ме интересува — каза тя. Майкъл продължи:
— Мислех дори да си сменя името, официално, но ако нещо се случи, това няма с нищо да помогне. Сигурна ли си, че искаш да си госпожа Корлеоне? — Това не беше казано на шега.
— Да — отвърна тя, без да се усмихне. Притиснаха се един към друг. Бяха решили да се оженят по време на коледните празници — съвсем скромен граждански брак в градския съвет с двама приятели за свидетели. Но Майкъл настояваше да каже на баща си. Беше й обяснил, че баща му няма да се противопостави по никакъв начин, при условие че не го направят тайно. Кей се съмняваше. Каза, че не би могла да съобщи на родителите си, докато не се оженят. — Сигурна съм, че ще си помислят, че съм бременна — рече тя. Майкъл се ухили.
— И моите родители също — каза той.
