направи. Наркотиците са бъдещето. В тях има толкова много пари, че всеки може да забогатее само за няколко години. Дон, Корлеоне беше от старата гвардия и неговото време беше минало, но той не го знаеше. Сега обаче е мъртъв и нищо не може да го върне. Готов съм да сключим нова сделка и ти трябва да убедиш Сони да я приеме. Хейгън отговори:
— Нямаш никакъв шанс. Сони ще те преследва с всички сили и средства.
Солоцо нервно каза:
— Това ще бъде първата му реакция. Ти трябва да го вразумиш. Семейство Таталия стои зад мен с всичките си хора. Другите нюйоркски фамилии ще се съгласят с всичко, което ще спре тоталната война между нас. Нашата война ще навреди на тях и на техния бизнес. Ако Сони приеме сделката, останалите фамилии в страната, дори и най-старите приятели на дон Корлеоне, ще решат, че това не им влиза в работата.
Хейгън бе втренчил поглед надолу в ръцете си, без да отговаря. Солоцо продължи да го убеждава:
— Дон Корлеоне беше започнал да допуска грешки. Преди никога не бих могъл да се добера до него. Другите фамилии не му се доверяват, защото те направи свой consigliori, а ти не си дори италианец, още по-малко сицилианец. Ако се стигне до война, семейство Корлеоне ще бъде смазано и всички ще загубят, включително и аз. Имам нужда от политическите връзки на семейството дори повече, отколкото имам нужда от парите. Така че поговори със Сони, поговори и с неговите доверени хора. Така ще помогнеш да се избегнат много кръвопролития.
Хейгън подаде порцелановата си чаша за още уиски.
— Ще се опитам — каза той. — Но Сони е твърдоглав. А дори и Сони няма да може да разубеди Лука. Трябва да се страхуваш от Лука. Аз също трябва да се страхувам от него, ако сключа сделка с теб.
Солоцо спокойно каза:
— Ще се погрижа за Лука. А ти се погрижи за Сони и за другите две момчета. Слушай, можеш да им кажеш, че Фреди щеше да си изпати днес заедно е баща си, но моите хора имаха изрична заповед да не го убиват. Не исках да предизвиквам излишна ненавист. Можеш да им кажеш, че Фреди е жив благодарение на мен.
Най-после умът на Хейгън заработи. За първи път повярва, че Солоцо няма намерение да го убива или задържа като заложник. Неочакваното облекчение от страха, което заля тялото му, го накара да се изчерви от срам. Солоцо го наблюдаваше със спокойна разбираща усмивка. Хейгън започна да премисля нещата. Ако не се съгласеше да подкрепи Солоцо, можеха да го убият. И тогава той разбра, че Солоцо очаква от него само да изложи условията, но да ги изложи правилно, така както бе задължен да го направи един разумен consigliori. Сега, размишлявайки върху това, той разбра също, че Солоцо е прав. На всяка цена трябваше да се избегне една безогледна война между семейство Таталия и семейство Корлеоне. Корлеонови трябваше да погребат своя покойник и да забравят. След което да сключат сделката. А после, когато му дойдеше времето, можеха да тръгнат срещу Солоцо.
Но когато погледна нагоре, разбра, че Солоцо знаеше точно какво си мисли. Турчина се усмихваше. И тогава изведнъж той си зададе въпроса: Какво се бе случило е Лука Брази, че Солоцо е толкова спокоен? Дали Лука не беше се споразумял с тях? Спомни си, че същата вечер, когато дон Корлеоне бе отказал на Солоцо, Лука бе повикан в кабинета за среща насаме с дон Корлеоне. Но сега не му беше времето да се тревожи за такива подробности. Той трябваше да се върне на сигурно място в крепостта на семейство Корлеоне в Лонг Бийч.
— Ще се постарая — каза той на Солоцо. — Мисля, че си прав и дори самият дон Корлеоне би искал да постъпим така.
Солоцо кимна сериозно.
— Добре — каза той. — Не обичам кръвопролития, аз съм бизнесмен, а кръвта струва прекалено скъпо.
В този миг телефонът иззвъня и един от мъжете, седнали зад Хейгън, отиде да се обади. Той слуша известно време, после рязко каза:
— Добре, ще му предам. — Затвори телефона, отиде до Солоцо и зашепна на ухото на Турчина. Хейгън видя как лицето на Солоцо пребледня, а очите му ядосано заблестяха. Самият той изтръпна от страх. Солоцо го гледаше замислено и изведнъж Хейгън разбра, че сега вече нямаше да го освободят. Случило се бе нещо, което можеше да му коства живота. Солоцо каза:
— Стария е още жив. Пет куршума в сицилианската му кожа и още е жив. — Вдигна безпомощно рамене. — Лошо — каза той на Хейгън. — Лошо за мен. Лошо и за теб.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Когато Майкъл Корлеоне пристигна в къщата на баща си в Лонг Бийч, завари тесния вход на уличката преграден с кордон. Самата уличка бе осветена от прожекторите и на осемте къщи, а покрай извития циментов тротоар се очертаваха най-малко десет паркирани коли.
Двама мъже, които той не познаваше, се бяха облегнали на кордона. Единият от тях го попита с бруклински акцент:
— Ти кой си?
Той им каза. Един друг човек излезе от най-близката къща и се взря в лицето му.
— Това е момчето на дон Корлеоне — каза той. — Ще го заведа вътре. — Майк последва този човек до къщата на баща си, където двама мъже, които стояха на вратата, пропуснаха него и придружаващия го да минат.
Къщата сякаш беше пълна с хора, които той не познаваше, но само докато влезе във всекидневната. Там Майкъл видя жената на Том Хейгън — Тереза, която седеше сковано на дивана и пушеше. Пред нея на масичката за кафе имаше чаша уиски. На другия край на дивана седеше огромният Клеменза. Лицето на дебелия доверен човек бе безизразно, но той се потеше, а пурата в ръката му проблясваше, потъмняла от слюнката му.
Клеменза стана, сграбчи ръката на Майкъл в желанието си да го успокои и измърмори:
— Майка ти е в болницата при баща ти. Той ще се оправи. — Поли Гато стана и се ръкува. Майкъл го погледна с любопитство. Знаеше, че Поли е телохранителят на баща му, но не знаеше, че този ден си е бил в къщи болен. Почувствува обаче напрежение в слабото мургаво лице. Знаеше, че Гато се слави като прогресиращ в службата, много бърз човек, който знае как да се справя с деликатни случаи без усложнения. Но днес той не бе успял да изпълни задълженията си. Майкъл забеляза още неколцина души в ъглите на стаята, но не ги познаваше. Те не бяха от хората на Клеменза. Съпостави тези факти и разбра. Клеменза и Гато бяха заподозрени. Като мислеше, че Поли е бил на местопроизшествието, той попита младия мъж с лице на пор:
— Как е Фреди? Добре ли е?
— Лекарят му сложи инжекция — каза Клеменза. — Сега спи.
Майкъл отиде при жената на Хейгън и се наведе да я целуне по бузата. Те винаги си бяха допадали. Той й пошепна:
— Не се безпокой, всичко ще бъде наред с Том. Говори ли вече със Сони?
Тереза се притисна до него за миг и поклати отрицателно глава. Тя бе нежна, много симпатична жена, приличаше повече на американка, отколкото на италианка, и беше силно изплашена. Той я хвана за ръката и я вдигна от дивана. После я поведе към ъгловия кабинет на баща си.
Сони се бе изтегнал на стола зад бюрото и държеше в едната си ръка жълт бележник, а в другата — молив. Единственият човек в стаята при него беше довереникът му Тесио, когото Майкъл позна и веднага разбра, че хората в къщата и тези, които съставляваха новата дворцова стража, трябваше да са от неговите. Той също държеше бележник и молив в ръцете си.
Когато ги видя, Сони излезе иззад бюрото си и прегърна жената на Хейгън.
— Не се тревожи, Тереза — каза той. — Том е добре. Те искат само да му съобщят предложенията си и казват, че ще го освободят. Той не е замесен в операциите, той е само наш адвокат. Никой няма повод да му стори зло.
Той пусна Тереза и после, за негово най-голямо учудване, Майкъл също получи прегръдка и целувка по бузата. Той отблъсна Сони и ухилено рече:
