и да е предохранителни мерки. Винаги можеше да каже, че Солоцо му е информатор, с когото се е срещнал. Като излезе от управлението, повървя малко и после взе такси до къщата, където трябваше да се срещне със Солоцо.
Том Хейгън беше този, който трябваше да извърши цялата подготовка по заминаването на Майкъл от страната — да уреди фалшивия паспорт, моряшката му книжка, каюта, на италиански товарен кораб, който щеше да остане на док в едно сицилианско пристанище. Същия този ден със самолет за Сицилия заминаха пратеници, за да подготвят скривалище при шефа на мафията в хълмистата страна.
Сони уреди кола с абсолютно сигурен шофьор да чака Майкъл, когато той излезе от ресторанта, където щеше да се състои срещата със Солоцо. Шофьор щеше да бъде Тесио, който сам беше пожелал да свърши тази работа. Колата щеше да изглежда разнебитена, но с добър двигател. Регистрационните номера щяха да са фалшиви, а самата кола нямаше да може да бъде открита. Бяха я пазили за специални случаи, изискващи възможно най-доброто.
Майкъл прекара деня с Клеменза, като се упражняваше с малкия револвер, който щеше да му бъде оставен. Револверът беше с малък калибър, зареден с куршуми с мека глава, които при вливане в тялото правеха дупчица като от убождане с игла, а при излизане оставяха ужасни зеещи дупки. Той откри, че револверът беше точен най-много до пет негови стъпки от целта. При по-голямо разстояние куршумите можеха да отидат навсякъде. Спусъкът беше твърд, но Клеменза поработи върху него с някакви инструменти и той се теглеше вече по-леко. Решиха да не обезшумяват оръжието. Искаха да избегнат неприятността някой невинен свидетел, схванал погрешно положението, да се намеси от глупава смелост. Трясъкът от изстрела щеше да ги държи настрана от Майкъл.
Клеменза продължи да го инструктира през цялото време, докато Мацкъл тренираше:
— Хвърли револвера веднага щом свършиш с него. Просто остави ръката ти да се отпусне и револверът да се изплъзне от нея. Никой няма да забележи. Всички ще мислят, че още си въоръжен. Те ще са втренчили поглед в лицето ти. Излез от помещението много бързо, но не тичай. Не гледай никого право в очите, но не гледай и встрани. Запомни, че те се страхуват от теб, повярвай ми, ще са се паникьосали. Никой няма да се намеси. Когато излезеш, Тесио ще те чака в колата. Качи се и остави другото на него. Не се страхувай от непредвидени неща. Ще останеш учуден колко гладко минават тези работи. Сега си сложи шапка да видим как изглеждаш. — Той нахлупи сива мека шапка на главата на Майкъл. Майкъл, който никога не носеше шапка, се намръщи. Клеменза го успокои: — Ще ти помогне да не бъдеш разпознат, ако се стигне дотам. В повечето случаи тя служи на свидетелите като извинение за промени в техните показания, когато им дадем да разберат откъде духа вятърът. Майк, запомни, че не бива да се тревожиш за отпечатъците. Дръжката и спусъкът са увити със специална хартия. Не докосвай никакви други части на револвера, запомни това.
Майкъл попита:
— Сони разбра ли къде ще ме заведе Солоцо? Клеменза сви рамене:
— Още не. Солоцо е много предпазлив. Но не се страхувай, че може да ти направи нещо. Посредникът ще остане в наши ръце, докато ти не се върнеш жив и здрав. Ако нещо се случи с теб, посредникът ще плаща.
— Защо, по дяволите, рискува този човек? — полита Майкъл.
— Ще получи голямо възнаграждение — отговори Клеменза. — Едно цяло малко състояние. Освен това той е нужен човек за фамилиите. Знае, че Солоцо не може да допусне да му се случи нещо. За Солоцо животът ти не струва толкова, колкото този на посредника. Много е просто. За тебе няма никаква опасност. А ние после ще му мислим.
— Много лошо ли ще стане? — попита Майкъл.
— Много — отвърна Клеменза. — Това ще означава тотална война между семейство Таталия и семейство Корлеоне. Повечето от останалите ще се присъединят към семейство Таталия. Служба „Чистота“ ще има да събира много трупове тази зима. — Той сви рамене. — Такива, работи трябва да се случат веднъж на десет или повече години. По този начин се пречиства лошата кръв. Ако им позволим да ни изместят от някои дребни неща, ще искат да завземат всичко. Трябва да се спрат още в началото. Както трябваше да спрат Хитлер в Мюнхен, не биваше да му позволяват да се измъкне безнаказано, просто си търсеха белята, когато му позволиха да се измъкне безнаказано.
Майкъл беше чувал от баща си да казва същото, само че през 1939 година, преди в същност да беше избухнала войната. Ако фамилиите управляваха Министерството на външните работи, нямаше никога да има Втора световна война, мислеше си той с усмивка.
Върнаха се с колата обратно на уличката в къщата на дон Корлеоне, която Сони все още използуваше за свой щаб. Майкъл се чудеше, колко ли щеше да издържи Сони затворен на сигурно място в уличката. Все някога трябваше да рискува да излезе. Завариха го задрямал на дивана. На масичката за кафе бяха останките от късния му обяд — късчета пържола и трохи, а също и наполовина изпразнена бутилка уиски.
Обикновено подреденият кабинет на баща му беше започнал да прилича на лошо поддържана мебелирана стая. Майкъл разтърси брат си да го събуди и го смъмри:
— Защо не престанеш да живееш като безделник и не наредиш да почистят тук?
Сони се прозя:
— Ти какво, по дяволите, правиш — да не инспектираш казармата? Майк, още не сме разбрали къде смятат да те отведат тези копелета Солоцо и МакКлъски. Ако не успеем да открием, не знам как по дяволите, ще можем да ти оставим револвера.
— Дали да не го взема със себе си? — попита Майкъл. — Може пък да не ме претърсят, а дори и да го направят, възможно е да не го открият, ако сме достатъчно хитри. Ако го намерят — какво пък. Просто ще ми го вземат и толкова. Сони поклати отрицателно глава.
— Не — каза той. — Трябва да играем на сигурно с това копеле Солоцо. Запомни, ако ти се удаде, стреляй първо по него. МакКлъски е по-бавен и по-глупав. Ще имаш достатъчно време да стреляш по него. Клеменза каза ли ти, че на всяка цена трябва да хвърлиш револвера?
— Милион пъти — отвърна Майкъл. Сони стана от дивана и се протегна:
— Как е челюстта ти, момчето, ми?
— Отвратително — каза Майкъл. Цялата лява част на лицето го болеше с изключение на тези места, които бяха безчувствени поради това, че оттам минаваше телта, която свързваше челюстта. Той взе бутилка уиски от масата и пи направо от нея. Болката понамаля.
Сони каза:
— По-полека, Майк, сега не е време да си забавяш рефлексите с пиене.
Майкъл реагира:
— За бога, Сони, престани да играеш ролята на по-голям брат. Бил съм се срещу по-твърди хора от Солоцо и при по-лоши условия. Къде, по дяволите, са неговите минохвъргачки? Ще го прикриват ли от въздуха? Има ли тежка артилерия? А сухопътни мини? Той е просто един хитър кучи син с едно важно ченге за съюзник. Когато човек реши веднъж да ги убие, други проблеми няма. Трудното е само да вземеш решението. Въобще няма да разберат какво ги е сполетяло.
В стаята влезе Том Хейгън. Поздрави с кимване и отиде направо към телефона с фалшивата регистрация. Позвъни няколо пъти, после се обърна към Сони и поклати отрицателно лава.
— Нито звук — каза той. — Солоцо го държи в тайна до последния момент.
Телефонът иззвъня. Сони се обади и вдигна ръка, сякаш да предупреди останалите да мълчат, въпреки че никой не беше казал нито дума. Той записа нещо в един бележник и после каза:
— Добре, ще бъде там — след което затвори телефона. Сони се смееше:
— Кучият му син Солоцо, наистина си го бива. Виж как се споразумяхме. Довечера в осем той и капитан МакКлъски ще вземат Майк, който ще чака пред бара на Джак Дъмпси на Бродуей. Ще отидат някъде да поговорят и да решат въпроса. Майк и Солоцо ще говорят на италиански, така че полицаят-ирландец да не може да разбере за какво, по дяволите, става дума. Той дори ми каза да не се тревожа, защото знаел, че МакКлъски не разбира и една дума италиански освен soldi3, а за теб е проверил, Майк, и знае, че разбираш сицилиански диалект.
Майкъл сухо каза:
