чудесно.
Тя изглеждаше на трийсете и пет. Запазена, но все пак на трийсет и пет. А тук, в Холивуд, това беше равносилно на сто. Младите и хубави момичета изпълваха града като леминги, някои се задържаха за година, други за две. Някои от тях бяха толкова красиви, че можеха да накарат мъжкото сърце да спре да бие, но само докато отвореха устите си и докато алчните надежди за успех не забулеха прелестта на очите им. Обикновените жени не можеха никога да се надяват на успех, ако се сравняваха с тях по физически качества. И човек можеше да говори каквото си иска — за чар, за интелигентност, за елегантност, за маниери, но естествената красота на тези момичета засенчваше всичко останало. Вероятно ако не бяха толкова много, някоя обикновена, хубава жена, можеше и да има шанс. И тъй като Джони Фонтейн можеше да притежава всички или почти всички, Джини знаеше, че той казва всичко това само за да я поласкае. В това отношение беше винаги много внимателен. Винаги беше учтив с жените, дори когато беше на върха на своята слава, като им правеше комплименти, палеше им цигарите, отваряше им вратите. И тъй като обикновено всичко това се правеше заради самия него, то учтивостта му правеше още по-силно впечатление на момичетата, с които излизаше. Още повече че беше учтив с всички момичета, дори с онези, които бяха с него само ло за една вечер и чиито имена дори не знаеше.
Тя му се усмихна приятелски:
— Аз бях вече в киното с теб, Джони, нима забрави? Цели дванайсет години. Затова не ми се подигравай.
Той въздъхна и се изтегна на дивана:
— Не те будалкам, Джини, изглеждаш добре. Бих искал и аз да изглеждам така добре.
Тя не му отговори. Виждаше, че е потиснат.
— Смяташ ли, че филмът е добър? Ще имаш ли полза от него? — попита тя.
Джони кимна:
— Да. Може да ми въре всичко. Ако спечеля наградата на Академията и изиграя картите си добре, мога да стана отново голяма звезда, без дори да пея. Тогава може би ще мога да давам на теб и децата повече мангизи.
— Имаме повече, отколкото ни трябват — каза Джини.
— Искам също по-често да виждам децата — каза Джони, — Искам да поживея малко по-спокойно. Какво ще кажеш, ако идвам тук всеки петък на вечеря? Кълна се, че няма да пропусна нито един петък, независимо от това колко съм далече или колко съм зает. Освен това винаги когато мога, ще прекарвам съботите и неделите с вас, или децата може да прекарват част от ваканциите си с мен.
Джини му сложи пепелник на гърдите.
— Аз нямам нищо против — каза тя. — Не се ожених само защото исках ти да останеш техен баща. — Тя каза това без каквото и да е вълнение, но Джони Фонтейн, втренчил поглед в тавана, знаеше, че го казва като компенсация за онези други думи, жестоките думи, които му беше казала, когато бракът им се беше разрушил и кариерата му беше започнала да отива по дяволите.
— Между другото, познай кой ми се обади — каза тя Джони не се хващаше на тази игра никога.
— Кой? — попита той.
Джини каза:
— Можеше да направиш поне едно келяво предположение, — Джони не отговори. — Кръстникът ти — каза тя.
Джони беше наистина изненадан:
— Той не разговаря е никого по телефона. Какво ти каза?
— Каза ми да ти помогна — отговори Джини. — Каза, че можеш да станеш отново толкова известен, колкото си бил, че си на път да си възвърнеш славата, но ще имаш нужда от хора, които да вярват в теб. Попитах защо пък аз? А той ми отговори, че трябва да го направя, защото ти си баща на моите деца. Той е толкова мил старец, а разказват такива ужасни истории за него.
Върджиния мразеше телефоните и беше наредила да махнат всички деривати из къщата, освен тези в спалнята и кухнята. Сега чуха, че телефонът в кухнята звъни. Тя отиде да се обади. Когато се върна във всекидневната, на лицето и имаше изписано удивление.
— За теб е, Джони — каза тя. — Том Хейгън. Казва, че е важно.
Джони отиде в кухнята и вдигна слушалката.
— Да, Том — каза той.
Гласът на Том Хейгън беше сдържан:
— Джони, Кръстникът иска да дойда, да се срещна с теб и да уредя някои неща, които могат да ти помогнат сега, когато филмът е завършен. Иска да взема сутрешния самолет. Можеш ли да ме посрещнеш в Лос Анжелос? Трябва да се върна в Ню Йорк същата вечер, така че не е необходимо да ангажираш вечерта си с мен.
— Разбира се, Том — каза Джони. — И не се притеснявай, че ще изгубя една вечер. Остани да преспиш и малко да си починеш. Ще уредя едно събиране и ще можеш да се срещнеш с някои хора от киното. — Той винаги правеше това предложение, защото не искаше старите му приятели да си мислят, че се срамува от тях.
— Благодаря — каза Хейгън, — но наистина трябва да хвана най-ранния самолет за Ню Йорк. Е, добре, ще чакаш самолета, който пристига от Ню Йорк в единадесет и трийсет сутринта, нали?
— Разбира се — каза Джони.
— Остани в колата си — каза Хейгън. — Изпрати някой от хората си да ме посрещне, когато сляза от самолета, и да ме доведе при теб.
— Добре — каза Джони.
Той се върна в хола и Джини го погледна въпросително.
— Кръстникът ми има някакви планове за мен, иска да ми помогне — каза Джони. — Не зная как ми осигури ролята във филма, но ми се искаше да не се бърка по-нататък В тази работа.
Той седна отново на дивана. Чувствуваше се много уморен. Джини го попита:
— Защо не останеш да спиш тази вечер в спалнята за гости, вместо да си отиваш в къщи. Ще закусиш с децата и няма да е необходимо да се връщаш у вас толкова късно. А освен това ми е неприятно, като си помисля, че живееш в тази твоя къща съвсем сам. Не се ли чувствуваш понякога самотен?
— Не се задържам много там — каза Джони.
Джини се засмя.
— Тогава не си се променил много. — Тя замълча, а после каза: — Да приготвя ли другата спалня?
Джони попита:
— Защо да не спя в твоята спалня?
Джини се изчерви.
— Не — каза тя и му се усмихна. Той също й се усмихна Все още бяха приятели.
Когато на следващата сутрин Джони се събуди, беше късно — познаваше по слънцето, което провираше лъчите си през спуснатите капаци. Те никога не влизаха така освен следобед. Той извика: „Хей, Джини, мога ли все още да получа закуска?“ Отдалеч чу гласа й: „Една секунда само.“
И наистина мина само една секунда. Сигурно беше приготвила всичко предварително и го държеше топло във фурната, а количката е стояла готова, защото Джони едва беше запалил първата си цигара за деня, когато вратата на спалнята се отвори и неговите две малки дъщерички влязоха, бутайки количката със закуската.
Те бяха толкова красиви, че сърцето го заболя. Лицата им бяха чисти и светли, а очите им живи, изпълнени с любопитство и нетърпеливо желание да се втурнат към него. Косите им бяха вързани на старомодни дълги конски опашки, носеха старомодни рокли и бели лачени обувки. Те стояха до количката за закуска, наблюдаваха го как изгася цигарата си, очаквайки да ги повика и да разтвори широко ръцете си. Двете се спуснаха към него. Той притискаше лицето си към техните свежи и ухаещи бузи и ги потъркваше с брадата си така, че те пищяха. На вратата на спалнята се появи Джини и закара количката със закуската по-нататък, така че той да може да закуси в леглото. Седна до него, сипваше му кафе и му мажеше препечен хляб с масло. Двете му дъщерички седяха на дивана в спалнята и го наблюдаваха. Сега те бяха прекалено големи за бой с възглавници или да бъдат подхвърляни. Бяха започнали вече да гласят разпилените си коси. Божичко, мислеше си той, съвсем скоро ще са вече големи и холивудските хулигани ще
