— Майната ти — каза Джони.
Изведнъж лицето на Хейгън стана непроницаемо и той каза.
— Добре, отсега нататък ще говоря само за делови неща.
Джони Фонтейн остави чашата си, после отиде и застана пред Хейгън.
— Съжалявам, че го казах, Том — каза той. — Наистина съжалявам. Изкарвам си го на теб, защото ми се иска да убия това копеле Джак Уолц и се страхувам да наругая Кръстника си. Затова се ядосвам на теб. — В очите му имаше сълзи. Той запрати празната чаша от уиски в стената, но толкова слабо, че тежката цветна чаша дори не се строши, а се търколи обратно по пода към него. Той я погледна с безсилен гняв. После се засмя. — Боже господи — рече той. Отиде към другия край на стаята и седна срещу Хейгън. — Знаеш ли, дълго време всичко вървеше така, както исках аз. После се разведох с Джини и всичко тръгна с главата надолу. Загубих гласа си. Плочите ми престанаха да се продават. Не ми предлагаха вече работа в киното. И накрая Кръстникът ми ми се разсърди и не искаше да говори с мен нито по телефона, нито да ме види, когато дойдох в Ню Йорк. Ти беше винаги човекът, който преграждаше пътя ми към него, и аз обвинявах теб, макар да знаех, че ти никога не би го направил, без дон Корлеоне да ти е заповядал. Но човек не може да се ядосва на него. Това би било все едно да се разсърдиш на бога. Затова проклинах теб. Но ти беше прав за всичко. И за да ти покажа, че извинението ми е искрено, ще послушам съвета ти. Няма повече да пия, докато гласът ми не се възвърне. Ще ми простиш ли?
Извинението беше искрено. Хейгън забрави за яда си. Сигурно имаше нещо в това трийсет и пет годишно момче, защото иначе дон Корлеоне нямаше да го обича толкова много. Той каза:
— Забрави за това, Джони. — Беше смутен от дълбокото вълнение на Джони, но беше смутен и от подозрението, че извинението може да е било предизвикано от страх, страх, че може да настрои дон Корлеоне срещу себе си. А дон Корлеоне не можеше да бъде настроен против него от никого и от нищо. Обичта му можеше да бъде разколебана само от самия Джони.
— Нещата не стоят чак толкова зле — каза Хейгън. — Дон Корлеоне смята, че може да неутрализира всичко, което Уолц прави срещу теб. И че ти почти сигурно ще спечелиш наградата. Но той смята, че с това проблемът ти няма да бъде разрешен. Иска да знае дали имаш акъл и кураж самият ти да станеш продуцент и да правиш свои собствени филми отначало докрай.
— Как, по дяволите, ще ми помогне да спечеля наградата? — попита Джони с недоверие.
Хейгън рязко попита:
— Защо толкова лесно вярваш, че Уолц може да се докопа до нея, а Кръстникът да не може? Тъй като сега е важно да спечеля доверието ти за другата част от нашата сделка, трябва да ти кажа следното. Но нека то да си остане между нас. Твоят кръстник е много по-могъщ човек от Джак Уолц. Освен това той е много по-могъщ в далеч по-важни сфери. А как може да ти спечели наградата ли? Той контролира тези неща или по-точно контролира хората, които контролират всички профсъюзи в тази индустрия, всички хора или почти всички хора, които гласуват. Разбира се, трябва да бъдеш истински добър, защото в борбата ще се отчитат действителните ти заслуги. Освен това твоят кръстник е по-умен от Джак Уолц. Той няма да отиде при тези хора, да насочи пистолет в главите им и да каже: „Гласувайте за Джони Фонтейн или ще изхвръкнете от службите си.“ Той не заплашва там, където не действуват заплахи или където те оставят прекалено много лоши чувства. Той ще накара тези хора да гласуват за теб, защото те ще искат. Но те няма да поискат, докато той не се заинтересува от това. А сега просто ми се довери и ми повярвай, че той може да ти осигури наградата. И че ако той не ти помогне, ти няма да я спечелиш.
— Добре — каза Джони. — Вярвам ти. И имам кураж и акъл да стана продуцент, но нямам пари. Нито една банка няма да ме финансира. Необходими са милиони, за да се направи един филм.
Хейгън сухо каза:
— Когато спечелиш наградата, започни да се подготвяш да направиш три свои филма. Наеми най- добрите хора в бранша, най-добрия технически състав, най-големите звезди, всички, които ти трябват. Планирай три или четири филма.
— Ти си луд — каза Джони. — Толкова много филми би означавало двайсет милиона долара.
— Когато ти потрябват парите — каза Хейгън, — свържи се с мен. Ще ти кажа името на банката тук, в Калифорния, от която ще трябва да искаш финансирането. Не се тревожи, те финансират филми непрекъснато. Просто поискай парите по нормалния път, с необходимите гаранции, като всяка делова сделка. Ще се съгласят. Но първо трябва да ми се обадиш и да ми покажеш сметките и плановете. Разбрахме ли се?
Джони дълго време мълча. После попита тихо:
— Има ли още нещо?
Хейгън се усмихна:
— Искаш да кажеш дали трябва да направиш някаква услуга срещу заема от двайсет милиона долара ли? Разбира се, че ще трябва. — Той почака Джони да отговори. — Не е нещо, което ти не би направил и така, стига само дон Корлеоне да те помоли да го направиш за него.
Джони каза:
— Ако е нещо сериозно, дон Корлеоне сам трябва да ме помоли, разбираш какво искам да кажа, нали? За такова нещо не бих повярвал нито на теб, нито на Сони.
Хейгън се изненада от тази разумност. Все пак Фонтейн имаше мозък в главата си. Беше достатъчно умен, за да знае, че дон Корлеоне го обича прекалено много и е прекалено умен, за да го накара да извърши нещо безразсъдно и опасно, докато Сони можеше да го направи. Той се обърна към Джони:
— Искам да те уверя в едно нещо. Кръстникът ти е наредил на мен и на Сони по никакъв начин да не те замесваме в нещо, което може да ти донесе лоша слава по наша вина. А той самият никога няма да го направи. Гарантирам ти, че каквато и услуга да поиска от тео, ти ще му я предложиш, преди той да те е помолил за нея. Разбра ли? — Джони се усмихна.
— Разбрах — каза той.
Хейгън продължи:
— Освен това той ти вярва. Смята, че си умен и че банката ще спечели от инвестициите, което значи, че ще спечели и той. Така че това е истинска сделка, не забравяй никога това. Не пилей парите току-така. Ти може и да си любимият му кръщелник, но двайсет милиона долара са много пари. Той трябва да се изложи на риск, за да ти ги осигури.
— Кажи му да не се тревожи — каза Джони. — Щом човек като Джак Уолц може да бъде гений в киното, значи всеки може.
— Така смята и кръстникът ти — отвърна Хейгън. — Може ли да наредиш да ме закарат обратно до летището? Казах всичко, което трябваше да кажа. Когато започнеш да подписваш договорите, наеми си адвокати, аз няма да се меся. Но бих желал да видя всичко, преди да си подписал, ако това не ти пречи. Освен това никога няма да имаш неприятности с профсъюзите. Това ще намали до известна степен разходите по филмите ти, така че когато счетоводителите вмъкнат в сметките разходи и за това, не обръщай внимание на тези цифри.
Джони предпазливо попита:
— Трябва ли да искам съгласието ти и за другите неща — сценарий, актьори и други подобни?
Хейгън поклати отрицателно глава.
— Не, не трябва — каза той. — Възможно е дон Корлеоне да се противопостави на нещо, но ако това стане, той ще ти го съобщи направо на теб. Не мога обаче да си представя какво би, могло да бъде то. Киното въобще не го засяга, по никакъв начин, така че за него е без значение. А и не е в неговия стил да се меси, това мога да ти кажа от опит.
— Добре — каза Джони, — аз сам ще те закарам до летището. И благодари на Кръстника от мое име. Бих му се обадил да му благодаря, но той никога не говори по телефона. Между другото, защо прави това?
Хейгън сви рамене:
— Той почти никога не разговаря по телефона. Не иска гласът му да бъде записан дори когато казва нещо съвсем обикновено. Страхува се, че може така да подредят думите, че да излезе, че казва нещо друго. Мисля, че това е причината. Във всеки случай единствената му тревога е, че един ден властите ще скроят лъжливи обвинения срещу него. Затова не иска да им дава коз в ръцете.
Те се качиха в колата на Джони и потеглиха към летището. Хейгън си мислеше, че Джони е по-добър
