започнат да ги преследват.
Докато ядеше, той делеше с тях препечения хляб и бекона и им даваше да си сръбват от кафето. Това беше навик, останал им още от времето, когато той пееше с оркестъра и рядко се хранеше с тях, затова те обичаха да ядат от неговата храна, когато той ядеше по никое време — на следобедна закуска или на сутрешна вечеря. Това ги очароваше — да ядат пържола с пържени картофи в седем сутринта и бекон с яйца следобед.
Само Джини и някои от близките му приятели знаеха как обожава дъщерите си. Това беше най- страшното за него, когато се разведоха и когато трябваше да напусне този дом. Единственото нещо, за което се беше борил, беше мястото му като техен баща. По много хитър начин беше накарал Джини да разбере, че няма да е доволен, ако тя се ожени повторно, и не защото ревнуваше нея, а защото ревностно искаше да запази мястото си на баща. Беше уредил да й се плаща така, че за нея да бъде много по-изгодно финансово да не се жени втори път. Подразбираше се, че може да си има любовници, стига те да не се намесват в живота на семейството й. Но по този въпрос той напълно й вярваше. Тя си оставаше удивително стеснителна и старомодна в секса. Холивудските паркетни кавалери бяха ударили на камък, когато, бяха започнали да се тълпят около нея, душейки да разберат за финансовото уреждане на въпроса и ползата, която биха могли да извлекат от известния й съпруг.
Той не се страхуваше, че тя очаква да се сдобрят само защото предната вечер беше пожелал да спи с нея. Нито единият, нито другият искаше да поднови стария брак. Тя разбираше неговия глад за красота, неговото непреодолимо влечение към младите жени, далеч по-красиви от нея. Знаеше се, че той винаги спи поне веднъж със своята партньорка във филма. Партньорките му не можеха да устоят на неговия момчешки чар, както и той на тяхната красота.
— Скоро ще трябва да започнеш да се приготвяш — каза Джини. — Самолетът на Том ще пристигне. — Тя накара децата да излязат от стаята.
— Да — каза Джони. — Между другото, Джини, знаеш ли, че се развеждам? Отново, ще бъда свободен.
Тя го гледаше, докато той се обличаше. Откакто бяха стигнали до своето ново споразумение след сватбата на дъщерята на дон Корлеоне, той винаги имаше чисти дрехи при нея.
— След две седмици е Коледа — каза тя. — Да смятам ли, че ще бъдеш тогава тук?
Едва сега за първи път той помисли за празниците. Когато гласът му беше добре, за него празниците бяха доходни ангажименти, но дори тогава Колелата беше нещо свято. Ако пропуснеше тази Коледа, това щеше да му се случи за втори път. Миналата година беше ухажвал своята втора жена в Испания и се беше опитвал да я накара да се ожени за него.
— Да — даза той. — На Бъдни вечер и Коледа. — Не спомена новогодишната вечер. Това щеше да бъде една от лудите нощи, от която се нуждаеше отвреме-навреме — да се напие с приятелите си, а тогава не му трябваше съпруга. Не се чувствуваше виновен за това.
Тя му помогна да облече сакото си и го изчетка. Беше винаги педантично чист. Забеляза, че се мръщи, защото ризата, която беше облякъл, не беше изпрана по вкуса му, а копчетата за ръкавелите, които много дълго не беше носил, бяха малко по-екстравагантни за начина, по който искаше да бъде облечен сега. Джини тихо се засмя и каза:
— Том няма да забележи.
Трите жени от семейството го изпратиха до вратата, а после до колата. Двете малки момиченца го държаха за ръка — по една от двете страни. Жена му вървеше малко зад тях. Тя изпитваше удоволствие, като го виждаше колко е щастлив. Когато стигна до колата си, той се обърна и завъртя момичетата високо нагоре във въздуха и ги целуваше, докато ги пускаше долу. После целуна жена си и се качи в колата. Мразеше продължителните сбогувания.
Секретарят му беше уредил всичко. Пред къщата му чакаше кола, взета под наем заедно с шофьора. В нея бяха секретарят и още един човек от неговия антураж. Джони паркира своята кола, скочи в другата и потеглиха за летището. Той остана да чака в колата, докато секретарят му отиде да посрещне самолета на Том Хейгън. Когато Том се качи в колата, двамата се ръкуваха и потеглиха обратно за дома му.
Най-после Том и той останаха сами в хола. Между тях имаше известна студенина. Джони още не беше простил на Хейгън, че беше станал пречка за влизането му във връзка с Дон Корлеоне, когато Кръстникът му се сърдеше в онези проклети дни преди сватбата на Кони. Хейгън никога не се беше извинявал за своите действия. И не можеше. Част от задълженията му беше да играе ролята на гръмоотвод за възмущението, което хората от страхопочитание не можеха да изпитват към самия дон, въпреки че той си го беше заслужил.
— Кръстникът ти ме изпрати тук, за да ти помогна в някои неща — каза Хейгън. — Исках да ги уредя преди Коледа.
Джони Фонтейн сви рамене:
— Филмът е готов. Режисьорът беше честен човек и се отнасяше с мен добре. Кадрите, в които се появявам, са прекалено важни, за да останат на пода на монтажното студио само за да може Уолц да си отмъсти. Той не може да провали филм за десет милиона долара. Така че сега всичко зависи от това дали хората ще ме харесат във филма.
Хейгън предпазливо попита: — Толкова ли е важно спечелването на тази награда за кариерата на един актьор или това е само обикновената глупава реклама, която в действителност няма никакво значение? — Той замълча, после бързо добави: — Освен славата, разбира се, всеки обича славата.
Джони Фонтейн му се ухили:
— Всички освен Кръстника. И ти. Не, Том, това не е нищо. Академичната награда може да осигури един актьор за десет години. Той може да подбира ролите си. Публиката отива да го гледа. Наградата не е всичко, но за един актьор тя е най-важното нещо в работата му. Разчитам да я спечеля. Не защото съм толкова велик актьор, а защото съм известен предимно като певец и защото ролята е съвсем проста. Но съм и добър наистина.
Том Хейгън сви рамене и заяви:
— Кръстникът ти ми каза, че така, както стоят нещата сега, нямаш никакви шансове да я спечелиш.
Джони Фонтейн се ядоса:
— За какво, по дяволите, говориш? Филмът не е още монтиран, още не е пуснат по екраните. А дон Корлеоне дори не е във филмовия бизнес. Защо, по дяволите, прелетя тези три хиляди мили, само за да ми кажеш тази мръсотия ли? — Той беше толкова потресен, че почти се разплака.
Хейгън разтревожено каза:
— Джони, аз. Не знам нищичко за тези неща в киното. Не забравяй, че съм само пратеник на дон Корлеоне. Но ние сме обсъждали цялата тази твоя работа много пъти. Той се тревожи за теб, за твоето бъдеще. Чувствува, че все още имаш нужда от помощта му и иска да уреди работите ти веднъж завинаги. Затова съм тук, за да задвижа нещата. Но ти трябва най-после да пораснеш, Джони. Трябва да престанеш да мислиш за себе си като певец или актьор. Трябва да започнеш да мислиш за себе си като за главна движеща сила, като за силен човек.
Джони Фонтейн се засмя и напълни чашата си.
— Ако не спечеля този „Оскар“, ще бъда толкова силен, колкото някоя от дъщерите ми. Гласът ми свърши; ако можех да го върна, щях да направя нещо. По дяволите. Откъде Кръстникът ми знае, че няма да спечеля наградата? Добре. Вярвам, че знае. Той никога не е грешил.
Хейгън запали тънка пура:
— Съобщиха ни, че Джак Уолц няма да харчи студийни пари, за да подкрепи кандидатурата ти. В същност той казал на всички, които гласуват, че не иска ти да спечелиш. И като задържа парите за реклама и други такива, може да го постигне. Освен това урежда един друг човек да спечели колкото е възможно повече гласове. Използува всевъзможни подкупи — служби, пари, жени, всичко. И се опитва да го направи, без да навреди на филма или да му навреди възможно най-малко.
Джони Фонтейн сви рамене. Напълни чашата си с уиски и я обърна:
— Тогава с мен е свършено.
Хейгън го наблюдаваше с презрително присвити устни и с отвращение.
— Пиенето няма да помогне на гласа ти — каза той.
