държи да ви поздрави лично.
За първи път дон Корлеоне изглеждаше недоволен. Отговорът бе уклончив:
— Необходимо ли е? — попита той. Хейгън сви рамене:
— Вие го разбирате по-добре от мен. Той бе много благодарен, че го поканихте на сватбата. Никога не го е очаквал. Мисля, че иска да изрази благодарността си.
Дон Корлеоне кимна и направи знак да доведат Лука Брази при него.
В градината Кей Адамс бе поразена от безумната ярост, изписана върху лицето на Лука Брази. Тя попита за него. Майкъл бе довел Кей на сватбата, за да може постепенно и възможно без особено силен шок да разбере истината за неговия баща. Но досега тя като че ли гледаше на дон Корлеоне като на малко неетичен бизнесмен. Майкъл реши да й каже по заобиколен начин част от истината. Той й обясни, че Лука Брази е едно от страшилищата на престъпния свят на Изток. Говорело се, че големият му талант се състоял в това да извърши убийство съвсем сам, без съучастници, което автоматично прави невъзможно откриването и осъждането на престъпника от закона. Майкъл направи гримаса и каза:
— Не зная дали всичко това е вярно, но зная, че е нещо като приятел на баща ми.
За първи път Кей започна да разбира. Тя попита малко недоверчиво:
— Да не намекваш, че такъв човек може да работи при баща ти?
По дяволите, помисли си той и каза направо:
— Почти преди петнайсет години някои хора искаха да поемат вноса на зехтин от баща ми. Те се опитаха да го убият и почти щяха да успеят. Тогава Лука Брази тръгна по дирите им. Историята разказва, че убил шест души за две седмици и така завършила прочутата зехтинова война.
Той се усмихна, сякаш това бе шега. Кей потрепера.
— Искаш да кажеш, че гангстери са стреляли срещу баща ти?
— Преди петнайсет години — каза Майкъл. — Оттогава всичко е спокойно. — Тон се уплаши, че е отишъл твърде далече.
— Опитваш се да ме уплашиш — каза Кей. — Просто не искаш да се омъжа за теб. — Тя се усмихна и го мушна с лакът в ребрата. — Добре измислено.
Майкъл и се усмихна.
— Искам да помислиш върху това — каза той.
— Наистина ли е убил шест души? — попита Кей.
— Така твърдят вестниците — каза Майкъл. — Никой не можа да го докаже. Но има друга история за него, която никой никога не разказва. Предполага се, че е толкова ужасна, че дори баща ми не иска да я разкаже. Том Хейгън я знае, но не иска да ми я каже. Веднъж се пошегувах и попитах: „Кога ще съм достатъчно голям, за да узная онази история за Лука?“, а Том отговори: „Когато станеш на сто години.“ — Майкъл отпи от чашата с вино. — Сигурно си я бива тази история. И сигурно си го бива този Лука.
Лука Брази наистина беше човек, който може да изплаши и самия дявол в ада. Нисък, набит, с голяма глава, присъствието му бе сигнал за тревога. Лицето му бе застинало в постоянна маска на ярост. Очите му бяха кафяви, но не с онази характерна за кафявия цвят топлина, а по-скоро с мъртъв отблясък. Устните му не бяха толкова жестоки, колкото безжизнени: тънки, сякаш гумени и с цвят на телешко месо.
Славата му на жесток човек вдъхваше страхопочитание, а предаността му към дон Корлеоне беше легендарна. Той сам бе едно от основните колела в изградената от дон Корлеоне машина на властта. Хората като него бяха рядкост.
Лука Брази не се страхуваше от полицията, не се страхуваше от обществото, не се страхуваше от бога, не се страхуваше от ада, не се страхуваше от хората и не ги обичаше. Но той бе решил, бе избрал да се страхува и обича дон Корлеоне. Въведен в стаята при дон Корлеоне, страшният Брази замръзна на мястото си почтително. Той заекваше, когато поднасяше своите бомбастични поздравления и общоприетото пожелание първото внуче да бъде момче. След това подаде на Дон Корлеоне плик, натъпкан с пари, като сватбен подарък за младоженците.
Значи това бе искал да направи. Хейгън забеляза промяната у дон Корлеоне. Кръстникът прие Брази като крал, поздравяващ поданик, който му е направил огромна услуга, без фамилиарничене, но с царствено внимание. С всяко движение, с всяка дума дон Корлеоне даваше на Лука Брази да разбере, че го цени. Нито за миг не показа учудване, че сватбеният подарък му се връчва лично. Той го разбираше.
Сигурно бе, че парите в плика са повече от онези, които бе дал всеки друг. Много часове бяха нужни на Брази, за да реши каква сума да даде, сравнявайки я със сумите, които другите гости можеха да предложат. Той искаше да бъде най-щедрият, за да покаже, че неговата почит е най-голяма. Ето защо бе дал своя плик лично на дон Корлеоне — нетактичност, която дон Корлеоне пренебрегна в своята надута благодарствена реч. Хейгън видя как лицето на Лука Брази изгуби своята маска на ярост и се разтопи от гордост и удоволствие. Брази целуна ръка на дон Корлеоне, преди да излезе от вратата, която Хейгън държеше отворена за него. Хейгън благоразумно му се усмихна приятелски, на което набитият мъж отвърна с учтиво разтягане на гумените, с цвят на телешко месо устни.
Когато вратата се затвори, дон Корлеоне въздъхна с облекчение. Брази бе единственият човек в света, който можеше да го смути. Този човек бе като природна сила, която в същност никога не можеше да се укроти. С него трябваше да се борави така внимателно, както с динамит. Дон Корлеоне сви рамене. Но дори динамитът може да бъде безопасно взривен при нужда. Той погледна въпросително към Хейгън:
— Само Бонасера ли остана?
Хейгън кимна. Дон Корлеоне сви вежди и се замисли, после каза:
— Преди да го доведеш, кажи на Сантино да дойде тук. Трябва да се научи на някои неща.
Навън в градината Хейгън разтревожено търсеше Сони Корлеоне. Той каза на чакащия Бонасера да бъде търпелив и отиде при Майкъл и неговата приятелка.
— Виждал ли си Сони насам? — попита той. Майкъл поклати отрицателно глава. По дяволите, помисли си Хейгън, ако Сони още оправя кумата, ще се получат големи неприятности. Съпругата му, семейството на младото момиче — може да е фатално. Той разтревожен забърза към входа, през който бе видял Сони да изчезва преди почти половин час.
Като видя Хейгън да влиза в къщата, Кей Адамс попита Майкъл:
— Кой е той? Ти ми го представи за свой брат, но името му е различно, а и никак не прилича на италианец.
— Той заживя с нас още когато бе на дванайсет години — каза Майкъл. — Родителите му починали и той се скитал по улиците с опасна инфекция на очите. Една вечер Сони го доведе и той просто остана. Нямаше къде да отиде. Живя с нас, докато се ожени.
Кей Адамс бе развълнувана.
— Това е наистина романтично — каза тя. — Баща ти трябва да е сърдечен човек. Да осиновиш някого просто така, когато имаш толкова свои деца.
Майкъл не си направи труда да й обясни, че един италиански емигрант счита семейство с четири деца за малко. Само каза:
— Том не бе осиновен. Той просто живя с нас.
— А! — възкликна Кей, после попита с любопитство: — Но защо не го осиновихте?
Майкъл се засмя:
— Защото баща ми каза, че ше бъде неучтиво Том да смени името си. Неучтиво спрямо собствените му родители.
Те видяха как Хейгън набута Сони през двукрилата врата в кабинета на дон Корлеоне, а после повика с пръст Америго Бонасера.
— Защо безпокоят баща ти с работа в такъв ден? — попита Кей.
Майкъл отново се засмя:
— Защото знаят, че по традиция никой сицилианец не може да отхвърли молба в деня на сватбата на дъщеря си. И никога нито един сицилианец не пропуска такъв случай.
Луси Мансини повдигна розовата си рокля от пода и изтича нагоре по стълбите. Масивното Купидоново лице на Сони Корлеоне, зачервено и безсрамно от пиянска страст, я уплаши, но тя го бе дразнила през последната седмица, за да го доведе до този край. По време на двете си любовни авантюри в колежа тя не бе почувствувала нищо и нито една от тях не бе продължила повече от седмица. Когато се скараха, вторият
