прекалено груби, за да изрече, когато е трезвен. Той прегърна Нино през рамо и нежно му каза:
— Ах ти, хитър безделнико, знаеш, че не мога да разваля договора ти до една година и можеш да казваш и да правиш каквото си поискаш, а аз не мога да те изхвърля.
— Не можеш ли да ме изхвърлиш? — попита Нино с пиянска лукавост.
— Не, не мога — отговори Джони.
— Ами тогава върви на майната си — каза Нино.
За миг Джони остана изненадан и ядосан. Той видя безгрижната усмивка, изписана на лицето на Нино. Но през последните няколко години Нино сигурно беше нахитрял или пък собственото му падане от върха на славата го беше направило по-чувствителен. В този миг той разбра Нино, разбра защо неговият партньор в пеенето от детските години не е преуспял и защо се опитва да ликвидира всяка възможност за преуспяване. Разбра, че Нино не иска да приеме успех на всякаква цена и че се чувствува оскърбен от всичко, което се направи за него.
Джони го хвана под ръка и го изведе от къщата. Нино вече едва ходеше. Джони се опитваше да го утеши:
— Добре, момчето ми, само ще пееш за мен, искам да изкарам пари от теб. Няма да се опитвам да ти се меся в живота. Прави каквото искаш. Съгласен ли си, братле? Само ще пееш за мен и ще ми изкарваш пари сега, когато вече не мога да пея. Разбираш ли ме, мойто момче?
Нино се изправи.
— Ще пея за теб, Джони — каза той и така гълташе думите, че почти не се разбираше какво говори. — Сега аз съм по-добър певец от теб. Знаеш ли, че винаги съм бил по-добър певец от теб?
Джони стоеше замислен: такава била работата. Той знаеше, че когато гласът му беше добре, Нино просто не беше от неговата класа и никога не е бил, през всичките тези години, когато бяха пели заедно като деца. Видя, че Нино чака отговор, криволичейки пиянски под лунната светлина на Калифорния. „Майната ти“ — изпсува го Джони нежно и двамата се засмяха заедно, както едно време, когато бяха млади.
Когато Джони Фонтейн научи за покушението срещу дон Корлеоне, той не само се разтревожи за своя кръстник, но се и замисли дали уговорката за финансирането на филмите му е все още в сила. Беше поискал да отиде в Ню Йорк и да изрази уважението си към своя кръстник в болницата, но му бяха наредили да не си навлича лоша слава — дон Корлеоне не би желал такова нещо. Затова изчака. След една седмица пристигна пратеник на Том Хейгън. Уговорката за финансирането беше все още в сила, но филмите трябваше да се правят един по един.
Междувременно Джони беше оставил Нино да се оправя сам в Холивуд и Калифорния и той се справяше добре с малките звездички. Понякога го канеше да прекарат вечерта заедно навън, но никога не разчиташе на него. Когато говориха за покушението срещу дон Корлеоне, Нино каза: „Знаеш ли, веднъж помолих дон Корлеоне за работа в неговата организация, но той ми отказа. Беше ми писнало да карам камион, а исках да накарвам и малко повече пари. Знаеш ли какво ми каза. Че всеки човек си има съдба и че моята съдба е да съм артист. Искаше да каже, че не ставам за гангстер.“
Джони се замисли върху тези думи. Кръстникът положително беше най-умният човек в света. Той веднага беше схванал, че Нино никога не може да стане гангстер и че само ще си навлече неприятности или щеше да бъде убит. Щяха да го убият дори само заради някои от неговите остроумни забележки. Но откъде е можел Кръстникът да знае, че ще стане артист? Сигурно е преценил, дявол да го вземе, че един ден аз ще му помогна. Но как се е сетил за това? Смятал е, че само ще ми пошепне и аз ще направя всичко да докажа благодарността си. Но естествено той никога не ме е молил да го направя. Само ми даде да разбера, че ще бъде щастлив, ако го сторя. Джони Фонтейн въздъхна. Сега Кръстникът беше зле, имаше неприятности и той можеше да се прости е наградата на Академията, след като Уолц действуваше против него и нямаше никой, който да му помогне. Само дон Корлеоне имаше връзки, с които можеше да окаже натиск, но сега семейство Корлеоне си имаше други проблеми. Джони беше предложил услугите си, но Хейгън му беше отговорил е твърдо „не“.
Джони беше зает с работа по своя филм. Авторът на книгата, по която беше направен предишният филм, в който Джони беше играл главната роля, беше завършил новия си роман и беше дошъл в Холивуд по покана на Джони, за да преговарят без посредничеството на филмови агенти или студии. Втората книга беше идеална за онова, което Джони искаше. Не трябваше да пее, сюжетът беше готин, с много жени и секс, а освен това в него имаше роля, която Джони веднага реши, че е направена точно като за Нино. Героят говореше като Нино, действуваше като него, дори изглеждаше като него. Цяла мистерия. Нино трябваше само да се появи на екрана и да играе себе си.
Джони работеше бързо. Той откри, че има много по-ясна представа как се прави филм, отколкото е предполагал, но все пак ангажира за продуцент човек, който си разбираше от занаята и който имаше трудности с намирането на работа, защото беше в черния списък. Джони не се възползува от това и сключи с него почтен договор. „Защото разчитам да ми спестиш излишни мангизи“ — откровено му заяви Джони.
Остана изненадан, когато продуцентът дойде да му каже, че трябва да се погрижат за представителя на профсъюзите, като му платят петдесет хиляди долара. Щеше да има много проблеми при уреждането на извънредния труд и наемането на хора и петдесетте хиляди долара нямало да бъдат похарчени напразно. Джони се запита дали продуцентът не го изнудва, след което нареди: „Изпрати човека от профсъюзите при мен.“
Човекът от профсъюзите беше Били Гоф Джони му заяви: — Смятах, че въпросът с профсъюзите е уреден от моите приятели. Бяха ми казали да не се тревожа за това. Никак да не се тревожа.
Гоф попита:
— Кой ти го каза?
Джони отвърна:
— Много добре ти е известно кой ми го е казал. Няма да спомена името му, но когато той каже нещо, аз не се съмнявам, че е така.
Гоф рече:
— Нещата се промениха. Твоят приятел има неприятности и думата му не тежи вече толкова в Западните щати.
Джони сви рамене:
— Обади ми се след няколко дни. Става ли?
Гоф се засмя.
— Разбира се, Джони — каза той. — Но и да въртиш телефони в Ню Йорк, това няма да ти помогне.
Телефонният разговор до Ню Йорк обаче помогна. Джони позвъни на Хейгън в кантората му. Хейгън без колебание му нареди да не плаща.
— Кръстникът ти ще се ядоса страшно, ако платиш на това копеле дори цент — каза той. — Това ще подрони авторитета на дон Корлеоне, а точно сега той не може да си го позволи.
— Може ли да говоря с дон Корлеоне? — попита Джони. — Ти би ли поговорил с него? Трябва вече да започна снимането на филма.
— В момента никой не може да говори с дон Корлеоне — отговори Хейгън. — Много е зле. Ще говоря със Сони да уредим всичко. Но този въпрос ще го реша сам. Не плащай на това хитро копеле нито цент. Ако нещо се промени, ще ти съобщя.
Раздразнен, Джони затвори телефона. Разходите по уреждането на неприятностите с профсъюзите можеха да възлязат на цяло състояние и да объркат из основи всичко. За миг се замисли дали да не бутне На Гоф петдесетте бона тайно. В края на краищата едно беше дон Корлеоне да му каже нещо, а съвсем друго да го чуе от Хейгън и да изпълнява нарежданията му. Реши да почака няколко дни.
Изчаквайки, си спести петдесет хиляди долара. Два дни по-късно Гоф беше намерен застрелян в дома му в Глендейл. Повече не стана дума за неприятности с профсъюзите. Джони беше малко потресен от това убийство. За първи път дългата ръка на дон Корлеоне беше нанесла такъв смъртоносен удар толкова близо до него.
С всяка изминала седмица работата му се натрупваше — подготвяше сценария, подбираше актьорите, уреждаше подробностите около работата по филма и забрави за гласа си и че не може да пее. Едва когато обявиха кандидатурите за наградата на Академията и той се видя в списъка, му стана Неприятно, че не го
