Може да го убият в килията му или да накарат някой от затворниците да го направи. Според мен не можем да си позволим дори да го арестуват или обвинят.
Дон Корлеоне въздъхна:
— Знам, знам. Това е най-трудното. Но не можем дълго да се бавим. В Сицилия има размирици. Младежите там вече не слушат по-възрастните, а на старомодните донове не им е по силите да се справят с толкова хора, депортирани от Америка. Могат да забъркат Майкъл в нещо. Взел съм известни предпазни мерки и той все още има добро прикритие, но то няма да е вечно. Това е една от причините, поради които трябваше да сключа мира. Барзини има приятели в Сицилия и те бяха започнали да надушват следите на Майкъл. Това дава един от отговорите на твоята загадка. Трябваше да сключа мир, за да осигуря безопасността на сина си. Нищо друго не можеше да се направи.
Хейгън не си даде труд да пита дои Корлеоне как е получил тази информация. Не беше дори учуден и беше вярно, че това решаваше част от загадката:
— Когато се срещна с хората на Таталия да утвърдим подробностите, да настоявам ли всички техни посредници в наркотиците да бъдат „чисти“? Съдиите ще се страхуват малко да дадат лека присъда на човек, чието досие не е чисто.
Дон Корлеоне сви рамене:
— Трябва да са достатъчно умни и сами да се сетят за това. Спомени го, но не настоявай. Ще направим всичко възможно, но ако използуват някой стар наркоман и го пипнат, няма да си мръднем пръста. Ще им кажем само, че нищо не може да се направи. Но Барзини е човек, който знае това и без да му се казва. Ти забеляза ли как той не се обвърза в тази работа. Въобще не се разбра, че по някакъв начин е заинтересован. Това е човек, който не допуска да е губещата страна.
Хейгън остана удивен:
— Искате да кажете, че той е бил зад Солоцо и Таталия през цялото време, така ли?
Дон Корлеоне въздъхна:
— Таталия е сводник. Той никога не би успял да надвие Сантино. Затова не ми е необходимо да знам какво се е случило. Достатъчно ми е да зная, че Барзини е имал пръст в тази работа.
Хейгън не повдигна повече този въпрос. Дон Корлеоне му подсказваше някои пояснения, но нещо много важно оставаше недоизказано. Хейгън знаеше какво е то, но знаеше и че не му е работа да пита. Той каза лека нощ и се обърна да си върви. Но дон Корлеоне имаше да му съобщи още нещо.
— Запомни, използувай всичкия си ум, за да измислиш план да върнем Майкъл в къщи — каза той. — И още нещо. Уреди с човека от телефонната централа всеки месец да получаваш списък на телефонните разговори, проведени от Клеменза и Тесио. В нищо не ги подозирам. Бих се заклел, че никога няма да ми изменят. Но няма нищо лошо в това да се знае и най-дребната подробност, която би могла да ни помогне, преди да се развият някои събития.
Хейгън кимна и излезе. Той се чудеше дали дон Корлеоне не проверява и него по някакъв начин, но после се засрами от подозрението си. Сега обаче беше сигурен, че в проницателния и сложен ум на Кръстника се зараждаше един дългосрочен план за действие, който правеше от днешния случай само едно тактическо отстъпление. А съществуваше също и онзи тъмен факт, за който никой не спомена, за който самият той не беше посмял да попита и който дон Корлеоне пренебрегна. Всичко се организираше за деня на равносметка, който предстоеше.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
Но трябваше да мине почти година, преди дон Корлеоне да успее да уреди синът му Майкъл отново да бъде тайно върнат в Съединените щати. През това време всички в семейството си блъскаха главите да измислят подходящ начин. Дори Карло Рици беше изслушан сега, когато живееше на уличката с Кони. (През това време им се роди второ дете, момче.) Но нито едно от предложенията не беше одобрено от дон Корлеоне.
Накрая едно нещастие на семейство Бокикио реши проблема. Имаше един Бокикио, млад роднина на не повече, от двайсет и пет години, по име Феликс, който беше роден в Америка и беше най-умният, който някога се беше раждал в този клан. Той беше отказал да бъде въвлечен в боклукчийския бизнес на семейството и се беше оженил за хубаво американско момиче от английски произход и с това още повече се беше отдалечил от своя клан. Беше посещавал вечерен университет да учи за адвокат, а през деня работел като пощенски служител. През това време им се родили три деца, но жена му била оправна домакиня и семейството живяло от неговата заплата, докато той се дипломирал.
После, подобно на много други млади хора, Феликс Бокикио смятал, че като с такъв труд е завършил образованието си и е усъвършенствувал тънкостите на професията си, неговата добродетел ще бъде автоматично възнаградена и ще могат да живеят прилично. Оказало се обаче, че не е така. Все още горд, той отказал всякаква помощ от своя клан. Но един негов приятел-юрист — млад мъж с връзки и обещаваща кариера в една голяма адвокатска кантора, уговорил Феликс да му направи малка услуга. Случаят бил много сложен, привидно законен, ставало въпрос за някакъв мошенически банкрут. Шансът измамата да бъде открита бил нищожен. Феликс Бокикио рискувал. Тъй като измамата изисквала юридическо умение, което той бил получил в университета, не му изглеждала толкова осъдителна и по някакъв странен начин не изглеждала дори престъпна.
С две думи обаче измамата била разкрита. Приятелят-юрист отказал да помогне на Феликс по какъвто и да било начин, дори не отговарял на телефонните обаждания. Двамата главни участници в измамата — отракани бизнесмени на средна възраст, разярени заявили, че юридическата неопитност на Феликс Бокикио е причина за провалянето на плана, признали се за виновни и оказали съдействие на властите, като посочили Феликс Бокикио като подстрекател за измамата и заявили, че той ги е заплашил с насилие, за да завладее бизнеса им и да ги застави да му сътрудничат в неговите незаконни операции. Дадени били свидетелски показания, които свързали Феликс с чичовци и братовчеди от семейство Бокикио, които имали в полицията досиета за изнудвачество, и това доказателство било фатално. Двамата бизнесмени се измъкнали с условни присъди. На Феликс Бокикио била дадена присъда от една до пет години и той излежал три. Кланът не поискал помощ нито от другите фамилии, нито от дон Корлеоне, защото Феликс отказал да моли за тяхната помощ и трябвало да му бъде даден урок, че милост може да се очаква само от семейството, и че семейството е по-предано и заслужава повече доверие от обществото.
Както и да е, Феликс Бокикио бил освободен от затвора, след като лежал там три години; отишъл си в къщи, целунал жена си и децата си и живял мирно и спокойно една година, но после показал, че въпреки всичко е истински Бокикио. Без да се опитва да се крие, той се снабдил с оръжие — револвер, и застрелял своя приятел — юриста. После открил двамата бизнесмени и спокойно ги застрелял и двамата в главите, когато излизали от една закусвалня. Оставил труповете им да лежат на улицата, влязъл в закусвалнята и си поръчал чаша кафе, която изпил, докато чакал да дойде полицията да го арестува.
Процесът бил кратък, а присъдата безпощадна. Човек от престъпния свят, застрелял хладнокръвно свидетели от предишния процес, които го били изпратили напълно заслужено в затвора. Това било скандално оскърбление и по изключение обществеността, пресата, всички слгоеве на обществото и дори смахнатите и мекосърдечни филантропи били единодушни в желанието си да видят Феликс Бокикио на електрическия стол. Губернаторът на щата щял да бъде толкова снизходителен към него, колкото слугите в общинския обор към едно бясно куче, така се изказал един от най-приближените политически сътрудници на губернатора. Кланът Бокикио, разбира се, бил готов да похарчи необходимите пари за обжалване пред по- висши съдебни инстанции — сега те се гордеели с него, но резултатът бил предварително известен. След съдебния фарс, който можело да продължи известно време, Феликс Бокикио щял да умре на електрическия стол.
Хейгън беше този, който обърна внимание на дон Корлеоне върху това дело, по молба на семейство Бокикио, което се надяваше, че може да бъде направено нещо за младежа. Дон Корлеоне категорично отказа. Той не беше магьосник. Искаха от него невъзможното. Но на следващия ден повика Хейгън в кабинета си и го накара да го запознае с делото в най-тънки подробности. Когато Хейгън свърши, дон Корлеоне му каза да повика на уличката главата на клана Бокикио за среща.
Онова, което се случи после, беше просто като всяко гениално решение. Дон Корлеоне гарантира пред главата на клана Бокикио, че жената и децата на Феликс Бокикио ще бъдат възнаградени с чудесна рента.
