той оправя всички кинозвезди, когато открият, че не в опъването на лицата и гърдите им нагоре е целият отговор на въпроса да накараш един мъж да те обича. Той ми дължи няколко услуги, затова операцията няма да струва нищо. Аз правя неговите аборти. Слушай, ако не беше неетично, щях да ти кажа имената на някои от сексбомбите в киното, на които са им правили такива операции.
Любопитството й се възбуди:
— Моля те, хайде, кажи ми — каза тя. — Хайде. — Това щеше да бъде страхотна клюка, а за Джулс беше типично, че можеше да я слуша да проявява женската си любов към клюките и да не се подиграва с това.
— Ще ти кажа, ако вечеряме заедно и прекараш нощта с мен — каза Джулс. — Трябва да наваксаме много загубено време заради твоята глупост.
Луси почувствува завладяваща я привързаност към него, защото беще толкова мил, и можа само да каже:
— Не е необходимо да спиш с мен, знаеш, че няма да ти харесам, така както съм сега.
Джулс избухна в смях:
— Ах ти, глупаче, невероятно глупаче. Никога ли не си чула, че има други начини за правене на любов, много по-древни, много по-цивилизовани. Наистина ли си толкова наивна?
— О, това ли? — каза тя.
— О, това ли — повтори той, като я имитираше. — Хубавите момичета не го вършат, мъжествените мъже не го вършат. Дори през 1948 година. Е, добре, скъпа моя, мога да те заведа в къщата на една приятна стара дама тук, в Лас Вегас, която е била най-младата собственичка на най-известния публичен дом по времето на Дивия Запад, струва ми се — още през 1880 година. Тя обича да разказва за онова време. Знаеш ли какво ми разказа тя? Че онези професионални убийци, онези смели, мъжествени, стрелящи точно каубои винаги са искали от момичетата „френска“ любов, това, което ние, лекарите, наричаме орално- генитален контакт, и което ти наричаш „о, това ли“. Мислила ли си някога да направиш „о, това ли“ с твоя скъп Сони!
За първи път Луси наистина го изненада. Тя се обърна към него с израз, който той не можеше да сравни с друго освен с усмивката на Мона Лиза (неговият ум на учен веднага се отплесна в друга посока — възможно ли бе това да е разрешението на вековната загадка?). Тя тихо каза:
— Със Сони правех всичко. — Това беше първият случай, когато признаваше пред някого подобно нещо.
Две седмици по-късно Джулс Сигал стоеше в операционната на болницата в Лос Анжелос и наблюдаваше приятеля си доктор Фредерик Келнър, който се зае с пациентката. Преди Луси да бъде упоена, Джулс се надвеси над нея и й пошепна: „Казах му, че ти си ми по-специална приятелка, затова ще ни направи наистина здрави стени.“ Но хапчето, взето предварително, я беше вече унесло и тя нито се засмя, нито дори се усмихна. Но неговата закачка наистина отчасти отслаби ужаса, който тя изпитваше от операцията.
Доктор Келнър направи разреза със сигурността на циркова акула, която изпълнява лесен номер. Техниката на всяка операция за заздравяване на тазовото дъно изискваше осъществяването на две цели. Връзката на пиринеума трябваше да бъде скъсана, за да бъде отстранена тази отпуснатост. И, разбира се, вагиналният отвор, слабото място на тазовото дъно, трябваше да бъде изтеглен напред под срамната кост и по този начин да бъде освободен от прякото налягане отгоре. Коригирането на връзката на пиринеума се наричаше пиринеорафия. Зашиването на вагиналната стена се наричше колпорафия.
Джулс видя, че доктор Келнър работеше сега внимателно, голямата опасност при разрязването беше да се отиде твърде дълбоко и да се засегне ректумът. Случаят беше съвсем прост, Джулс беше проучил всички рентгенови снимки и изследвания. Нищо лошо не можеше да се случи освен това, че в хирургията винаги можеше да се случи нещо лошо.
Келнър работеше по урогениталната диафрагма, с Т-образнн щипци държеше отрязъка от вагиналната тъкан и откриваше мускула на ануса и фасциите, които образуваха неговата обвивка. Облечените в ръкавици пръсти на Келнър зашиваха отпуснатата съединителна тъкан. Джулс не откъсваше очи от вагиналната стена, очаквайки появяването на вените — предателския сигнал за опасност от нараняване на ректума. Но Старият Келнър си знаеше работата. Той правеше всеки нов бод така леко, както дърводелецът заковава декоративни гвоздейчета.
Келнър отнемаше излишната вагинална стена, като пристягаше конеца, за да затвори откъснатата част от тъканта на твърде големия ъгъл, и гледаше да избегне образуването на всякакви неравности. Той опита да вкара три пръста в стеснения отвор на лумена, после два. Успя да вкара само-два пръста, опипвайки надълбоко, и за миг вдигна поглед към Джулс, а прозрачносините му очи проблеснаха над маската, сякаш го питаха дали е достатъчно тясно. След това отново се зае със своите шевове.
Всичко свърши. Закараха Луси в отделението за възстановяване и Джулс поговори с Келнър. Келнър беше весел — най-добрият признак, че всичко беше минало добре.
— Няма никакви усложнения, момчето ми — каза той на Джулс. — Няма никакви израстъци, съвсем обикновен случай. Има чудесен тонус, необикновен за подобни случаи, а сега е в първокласна форма да се отдаде на живота.
Джулс се засмя:
— Колега, вие сте истински Пигмалион. Наистина бяхте великолепен.
Доктор Келнър изсумтя:
— Това е детска игра, като твоите аборти. Ако обществото погледне реално, хора като теб и мен, които са наистина талантливи, могат да вършат важна работа и да оставят това за некадърниците. Между другото, следващата седмица ще ти изпратя едно момиче, много хубаво момиче, изглежда все такива си докарват неприятности. Това ще ни уреди сметките за работата днес.
Джулс стисна ръката му:
— Благодаря, колега. Елате ми на гости някой път и ще се погрижа да ви се осигурят всички развлечения, които хотелът предлага.
Келнър му се усмихна кисело:
— Аз играя хазарт всеки ден и не са ми необходими твоите рулетки и зарове. И без това се сблъсквам със съдбата всеки ден. Ще се изхабиш там, Джулс. Още няколко години и можеш да се простиш със сериозната хирургия. Няма да си годен за нея. — Той се извърна.
Джулс знаеше, че това не беше казано като упрек, а като предупреждение. Но все пак му подействува потискащо. Тъй като Луси щеше да остане в отделението за възстановяване най-малко дванайсет часа, той отиде в града и се напи. Една от причините да се напие беше чувството за облекчение, което изпитваше при мисълта, че с Луси всичко беше минало толкова добре.
На следващата сутрин, когато отиде в болницата да я посети, той остана изненадан от присъствието на двама мъже до леглото й и цветя из цялата стая. Луси беше подпряна на възглавници, а лицето й сияеше. Джулс беше изненадан, защото Луси беше скъсала със семейството си и му беше казала да не ги уведомява, освен ако се случеше нещо лошо. Разбира се, Фреди Корлеоне знаеше, че тя е в болницата за незначителна операция — наложило се бе да го осведомят, за да ги освободят и двамата от работа, а Фреди беше казал на Джулс, че хотелът ще поеме всички разходи по Луси.
Луси му представи двамата мъже и Джулс позна единия от тях веднага. Прочутият Джони Фонтейн. Другият беше едър, мускулест, неприятен на вид италианец, на име Нино Валенти. И двамата се ръкуваха с Джулс и след това не му обърнаха повече внимание. Те се закачаха с Луси, говореха за стария си квартал в Ню Йорк, за хора и случки, с които Джулс нямаше нищо общо. Затова той каза на Луси:
— Ще се отбия по-късно, трябва да видя доктор Келнър. Но сега Джони Фонтейн обърна чаровната си усмивка към него:
— Хей, друже, ние трябва да си вървим, прави компания на Луси. Грижи се добре за нея, докторе; — Джулс забеляза особена дрезгавина в гласа на Джони Фонтейн и изведнъж си спомни, че той не беше пял пред публика вече повече от година, че беше спечелил наградата на Академията за актьорското си майсторство, а не за пеене. Възможно ли бе гласът му да се е променил на такава зряла възраст и вестниците да го пазят в тайна, всички да го пазят в тайна? Джулс обичаше клюките в тесен кръг и продължи да слуша гласа на Фонтейн, опитвайки се да определи диагнозата на това смущение. Възможно бе
