да е просто от пренатоварване или прекаляване с алкохол и цигари, с жени. Гласът беше придобил неприятен тембър и Джони вече не можеше да бъде наречен сладкопойния славей.
— Гласът ви е предразнял, сякаш сте настинали — каза Джулс на Джони Фонтейн.
Фонтейн учтиво отвърна:
— Не, само го пресилих, снощи се опитах да пея. Струва ми се, че някак не мога да приема факта, че гласът ми се е променил просто от възрастта. — Той се усмихна на Джулс, сякаш искаше да му каже: „Какво, по дяволите, се вреш, дето не ти е работата.“
Но Джулс подхвърли още един въпрос:
— Не сте ли ходили на лекар да ви прегледа? Възможно е да е нещо, което може да се оправи.
Сега Фойтейн не беше вече толкова очарователен. Той изгледа Джулс с хладен поглед:
— Това беше първото нещо, което направих преди почти две години. При най-добрия специалист. Моя личен лекар, когото смятат за най-добрия тук, в Калифорния. Наредено ми беше да си дам по-дълга, почивка. Няма нищо лошо, просто остарявам. Гласът на човека се променя с възрастта.
След това Фонтейн не му обърна повече внимание, като се извърна към Луси, очаровайки я така, както очароваше всички жени. Джулс продължи да слуша гласа. На гласните му струни сигурно имаше тумор. Но тогава защо специалистите не го бяха открили? Дали не беше злокачествен и не можеше да бъде опериран? Възможно беше да е и нещо друго.
Той прекъсна Фонтейн, за да го попита:
— Кога за последен път ви е преглеждал специалист?
Фонтейн очевидно беше раздразнен, но се опитваше да се държи любезно заради Луси.
— Преди година и половина — каза той.
— Вашият личен лекар преглежда ли ви отвреме-навреме?
— Разбира се, че ме преглежда — каза Джони Фонтейн раздразнено. — Пръска ме с кодеин и ме преглежда. Каза ми, че гласът ми просто остарява, че е вследствие пиенето, пушенето и всичко друго. А ти да не знаеш повече от него?
Джулс попита:
— Как се казва той?
Фонтейн отговори със съвсем лек оттенък на гордост в гласа.
— Тъкър, доктор Джеймс Тъкър. Какво мислиш за него? Името му беше познато, беше свързано с известни кинозвезди, жени и със скъп санаториум.
— Фукльо, който го бива да асистира — каза Джулс с усмивка.
Сега Фонтейн се ядоса:
— А ти да не мислиш, че си по-добър лекар от него, а?
Джулс се засмя:
— А вие по-добър певец ли сте от Кармен Ломбардо? — Той се изненада, като видя Нино Валенти да избухва в смях, отмятайки назад глава. Шегата не беше чак толкова добра. Но усети през кикота миризмата на уиски и разбра, че макар и толкова рано сутринта, господин Валенти, който и по дяволите, да беше той, беше най-малкото полупиян.
Фонтейн се ухили на приятеля си:
— Ей, от теб се очаква да се смеш на моите шеги, а не на неговите. — Междувременно Луси протегна ръка към Джулс и го придърпа към леглото си.
— Той има вид на безделник, но е блестящ хирург — заяви тя на другите двама. — Щом ви казва, че е по-добър от доктор Такър, значи наистина е по-добър от него. Послушай го, Джони.
Влезе сестрата и им каза, че трябва да напуснат. Лекуващият лекар щеше да прави, на Луси някакви манипулации и трябваше да останат насаме. Джулс се развесели, като видя, че Луси извръща глава, та когато Джони Фонтейн и Нино Валенти я целуват, да я целуват по бузата, а не по устата, но те, изглежда, очакваха това. Тя остави Джулс да я целуне по устата и му пошепна: „Ела следобед, моля те.“ Той кимна.
Навън в коридора Валенти попита Джулс:
— Каква беше операцията? Нещо сериозно ли? Джулс поклати глава:
— Не, обикновено женско заболяване. Нещо наистина съвсем обикновено. Аз съм по-заинтересован от вас, защото се надявам да се оженя за нея. — Те го изгледаха изпитателно, затова той попита: — Как разбрахте, че е в болница?
— Фреди ни се обади и ни помоли да я посетим — каза Фонтейн. — Ние всички израснахме в един и същ квартал. Луси беше кума на сестрата на Фреди.
— Така ли? — изненада се Джулс. Той не даде да се разбере, че знае цялата тази история, вероятно защото двамата толкова се пазеха да не издадат връзката на Луси със Сони.
Докато вървяха по коридора, Джулс се обърна към Фонтейн:
— Тук ме използуват за лекар-консултант, защо не ми позволите да надникна в гърлото ви?
Фонтейн поклати глава:
— Бързам.
Нино Валенти каза:
— Това гърло струва милиони, той не може да позволява на евтини лекари да му го гледат. — Джулс видя, че Валенти се хили, очевидно беше на негова страна.
Джулс весело реагира:
— Аз не съм евтин лекар. Бях най-блестящият млад хирург и диагностик на Източното крайбрежие, преди да ме хванат, че правя криминални аборти.
Както беше и предполагал, това ги накара да погледнат на него сериозно. Признавайки престъплението си, той ги накара да повярват в неговата компетентност. Пръв се съвзе Валенти:
— Ако Джони няма нужда от теб, аз имам една приятелка, която искам да прегледаш, макар да не става дума за гърлото й.
Фонтейн попита нервно:
— Колко време ще трае прегледът?
— Десет минути — каза Джулс. Това беше лъжа, но той вярваше, че лъжите понякога са необходими. Признаването на истината в медицината не винаги беше от полза, освен в крайни случаи, но дори и тогава той се съмняваше в ползата.
— Добре — съгласи се Фонтейн. От страх гласът му беше станал по-неясен и по-дрезгав.
Джулс осигури сестра и кабинет. В него нямаше всичко, от което се нуждаеше, но все пак имаше най- необходимото. За по-малко от десет минути той се увери, че на гласните струни има тумор, това беше лесно да се установи. Тъкър, този некадърен кучи син, този холивудски мошеник, е трябвало да го открие. Боже господи, този човек може би нямаше дори позволително да практикува, а ако имаше, трябваше да му бъде отнето. Сега вече Джулс не обръщаше внимание на двамата мъже. Той вдигна телефона и помоли да дойде специалистът-ларинголог на болницата. После се извърна към Нино Валенти и каза:
— Мисля, че може да ти се наложи дълго да чакаш, затова по-добре си върви.
Фонтейн се втренчи в Джулс с невярващи очи:
— Ах ти, кучи сине, да не мислиш, че ще ме държиш тук? Да не мислиш, че ще ти позволя да се гавриш с гърлото ми?
С удоволствие, което не беше допускал, че е възможно да изпита, Джулс му каза право в очите:
— Можеш да правиш каквото искаш. На гласните ти струни в ларинкса ти има тумор. Ако останеш тук през следващите няколко часа, можем да установим дали е злокачествен или доброкачествен. Можем да решим дали да го оперираме, или да го лекуваме. Ще мога да ти кажа пълната диагноза. Мога да ти дам името на най-добрия специалист в Америка и можем да го накараме да долети тук тази вечер, разбира се, с твоите пари и ако аз реша, че е необходимо. Но можеш и да си излезеш оттук и да отидеш при твоя знахар, или да се потиш от страх, докато се решиш да отидеш при друг лекар, или те пратят при някой некадърник. Тогава, ако туморът е злокачествен и нарасне, ще ти отрежат ларинкса или ще умреш. А може и само да се потиш от страх. Остани тук с мен и за няколко часа ще изясним всичко. Имаш ли някаква по-важна работа в момента?
Валенти се намеси:
— Джони, какво пък, нека останем. Аз ще сляза долу във фоайето и ще се обадя в студиото. Нищо няма
