да кажа, само че сме ангажирани. После ще се върна и ще ти правя компания.
Следобедът се оказа много дълъг, но резултатен. Диагнозата на лекаря на болницата беше абсолютно точна, доколкото Джулс можеше да прецени след анализа на рентгеновите снимки и секрета, взет от гърлото. По средата на прегледа, с уста, пълна с йод, на Джони Фонтейн му се повдигна и той скочи да си тръгва. Но Нино Валенти го сграбчи за рамената и го тръшна обратно на стола. Когато всичко свърши, Джулс се ухили на Фонтейн и му каза:
— Брадавици. — Фонтейн не схвана какво точно му казва. Джулс повтори: — Само няколко брадавици. Ще ги очистим веднага като кожа на болонски колбас. След няколко месеца ще си съвсем добре.
Валенти изквича от удоволствие, но Фонтейн все още се мръщеше:
— А ще мога ли да пея след това, как ще се отрази това на пеенето ми?
Джулс сви рамене:
— Няма никаква гаранция. Но след като и сега не можеш да пееш, какво значение има?
Фонтейн го изгледа с неприязън:
— Хей, момче, по дяволите, ти не знаеш какво говориш. Държиш се, сякаш ми съобщаваш добра новина, когато в същност ми казваш, че може би вече няма да мога да пея?
На Джулс всичко това омръзна. Беше работил като истински лекар и това му беше доставило удоволствие. Беше направил на това копеле истинска услуга, а той се държеше, сякаш му беше направил мръсотия. Той студено каза:
— Слушайте, господин Фонтейн, аз съм доктор на медицинските науки и можете да ме наричате „докторе“, а не „момче“. Освен това аз наистина ви съобщих много добра новина. Когато ви доведох тук, бях сигурен, че имате злокачествен тумор на ларинкса, при което щеше да се наложи изрязването на целия ви гласов апарат. Този тумор можеше да ви погуби. Тревожех се, че може да ми се наложи да ви кажа, че сте обречен. И бях толкова доволен, когато произнесох думата „брадавици“. Защото вашето пеене ми доставяше удоволствие, помагаше ми да прелъстявам момичета, когато бях по-млад, а и защото вие сте истински артист. Но вие сте и много разглезен човек. Да не си мислите, че понеже сте Джони Фонтейн, не можете да се разболеете от рак? Или от тумор в мозъка, който не може да се оперира? Или да получите сърдечен удар? Да не мислите, че няма да умрете? Не всичко е приятна музика и ако искате да видите на какво се казва истинско нещастие, разходете се из тази болница и ще възпеете „брадавиците“ в любовна песен. Затова престанете с тези глупости и правете каквото трябва. Вашият шарлатанин може да ви намери подходящ хирург, но ако се опита и той да влезе в операционната, предлагам ви да наредите да го арестуват за опит за убийство.
Джулс тръгна да излиза от стаята, когато Валенти се обади:
— А така, докторе, добре му го каза.
Джулс се извърна и попита:
— Винаги ли се натряскваш още преди обяд?
Валенти отговори: „Разбира се“ и му се ухили толкова добродушно, че Джулс каза по-внимателно, отколкото искаше:
— Ако продължаваш така, след пет години се пиши умрял. Валенти се тътреше към него с малки танцови стъпки. Той прегърна Джулс, а устата му вонеше на уиски. Нино се смееше буйно.
— Пет години ли? — цопита той, като продължаваше да се смее. — Нима ще продължи толкова дълго?
Месец след операцията Луси Мансини седеше край басейна на хотела във Вегас, като държеше в едната си ръка чаша с коктейл, а с другата галеше главата на Джулс в скута си.
— Не е необходимо да събираш кураж — каза Джулс закачливо. — В стаята ни чака шампанско.
— Сигурен ли си, че няма нищо страшно толкова скоро след операцията? — попита Луси.
— Аз съм лекарят, аз решавам — каза Джулс. — Тази нощ ще бъде великата нощ. Разбираш ли, че аз ще съм първият хирург в историята на медицината, който ще е опитал резултата от експериментална операция? Ще ми бъде приятно да го опиша в някое медицинско-списание как е било преди и след това. Например: „Ако преди операцията беше доста приятно поради психологически причини и изтънчеността на хирурга-инструктор, то следоперативното съвокупление беше изключително благодатно предимно поради своето неврологично…“ — Той замълча, защото Луси така го оскуба за косата, че той едва не извика от болка. Тя му се усмихна:
— Ако не останеш доволен тази вечер, тогава спокойно мога да кажа, че грешката е твоя — каза тя.
— Гарантирам за работата си. Замисълът беше мой, въпреки че оставих стария Келнър да свърши грубата работа — каза Джулс. — А сега нека просто си починем, предстои ни дълга научноизследователска нощ.
Когато отидоха в апартамента си — сега живееха заедно, — Луси откри, че я чака изненада: разкошна вечеря, а до чашата й за шампанско — кутийка за бижу с огромен диамантен годежен пръстен в нея.
— Това доказва колко съм сигурен в работата си — каза Джулс. — А сега да видим дали ще го заслужиш.
Той беше много нежен и много внимателен с нея. Първоначално тя се страхуваше малко — тялото й се дръпваше, когато той я докосваше, но после, добила самоувереност, почувствува как у нея се надига страст, която не бе познавала до този момент. Когато свършиха и Джулс прошепна: „Добре работя“, тя му отвърна шепнешком: „О, да, да, добре работиш, наистина добре.“ Двамата се засмяха и продължиха да се любят.
КНИГА ШЕСТА
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
След петмесечно изгнание в Сицилия Майкъл Корлеоне най-после започна да разбира характера на баща си и неговата съдба. Той започна да разбира хора като Лука Брази, безмилостния довереник Клеменза, смирението на майка си и примирението й с нейната роля. Защото в Сицилия видя какво щяха да представляват те, ако не бяха се разбунтували срещу съдбата си. Той разбра защо дон Корлеоне винаги казваше: „Човек си има съдба.“ Започна да разбира презрението към властта и официалното правителство, омразата към всеки, който нарушеше закона на мълчанието „омерта“.
Облечен в стари дрехи и с каскет, Майкъл беше превозен от кораба, останал на док в Палермо, до вътрешността на остров Сицилия, в самото сърце на провинцията, контролирана от мафията, чийто местен шеф беше безкрайно задължен на баща му за някаква услуга в миналото. В тази провинция се намираше градчето Корлеоне, чието име Дон Корлеоне беше приел, когато преди много години беше емигрирал в Америка. Но живи роднини на дон Корлеоне вече не бяха останали. Жените бяха измрели от старост. Всички мъже бяха избити при отмъщения или бяха емигрирали — в Америка, Бразилия или някоя друга провинция на Италия. По-късно щеше да научи, че това малко сиромашко градче се нарежда на първо място в света по броя на убийствата.
Майкъл беше настанен като гост в дома на един неженен чичо на местния шеф на мафията. Чичото, който беше прехвърлил седемдесетте, беше също и лекарят на този район. Местният шеф на мафията бе към шейсетгодишен, казваше се дон Томазино и изпълняваше длъжността на gabbellotto в един огромен имот, принадлежащ на едно от най-благородните семейства в Сицилия. Този gabbellotto, един вид надзирател на имотите на богаташите, се грижеше и за това бедните да не се опитват да претендират, че земята не се обработва и да не навлизат незаконно в имението — като бракониерствуват или като се опитват да я обработват. Накратко, този gabbellotto беше мафиот, който срещу известно заплащане бранеше недвижимите имоти на богатите от всякакви претенции на бедните към тях — законни или незаконни. Когато някой беден селянин се опиташе да се позове на закона, който му позволяваше да купи необработваема земя, този gabbellotto го заплашваше с насилие или смърт, за да се откаже. Всичко беше толкова просто.
Дон Томазино контролираше също и правото върху водата в района и слагаше вето на построяването на
