възниква по отношение на мъже, чийто рангов потенциал не е по-ник.сък от техния собствен, а поведението му е съгласувано с първобитните брачни ритуали. Случаите в които жените не изпитват удовлетворение от мъжа, но се удовлетворяват при акт на изнасилване, добре илюстрират това. Изнасилването много често се извършва по съвсем животински начин, т.е. така както са правили високоранговите в първобитното общество. Това явление помежду другото е една от причините изнасилените жени не винаги да съобщават за подобни произшествия на органите на реда. Известни са дори случаи, когато те защитават своите насилници и дори ги спасяват от наказание! Омъжвайки се по разсъдъчни мотиви, жената може да остане неудовлетворена, най-малкото на първо време, докато не си изработи привичка към този мъж. Ще свикне, ще обикне.
Иска ви се да накарате мъжа си да пере бельото, да мете, да се грижи за детето и т.н.? А дали високоранговите самци са вършили такива презрени дейности в първобитните времена? Дори и ако вие успеете да постигнете това (което е много малко вероятно, ако той самият не е склонен на това), то разсъдъка ви, може би ще бъде удовлетворен за известно време. Но вашето първобитно „Аз“ веднага ще забележи понижаването на ранга на този самец и… ще ви се прииска да си намерите любовник.
Накратко:
• Сексуалното удовлетворение на жената е най-вероятно с подсъзнателно привлекателен за нея мъж. При което на разсъдъчно ниво той може да й е неприятен до отвращение. Но ако такава поддсъзнателна привлекателност липсва (дори при достатъчно висока разсъдъчна оценка), то опитът да се постигне удовлетворение чрез усъвършенстване на сексуалните техники едва ли ще даде някакъв ефект. Такова привличане е най-вероятно по отношение на високоранговите и силнопримативните мъже, които са голяма част от успешните любовници.
• Бракът по разсъдъчни съображения (за добър, честен, порядъчен…) при всичките плюсове на подобен избор, най-вероятно на първо време ще ви донесе проблеми с вашето сексуално удовлетворение.
16. И така, кои са повече?
Имах 40 имена
Паспорти седем имах
Седемдесет жени, които ме обичаха
И двеста врагове…
В пресата и публичното пространство е често срещано мнението, че причината за самотата на жените е недостатъчния брой мъже. Фактите, обаче са, че годишно се раждат повече момчета, отколкото момичета! Резултатите от последното преброяване на населението в Русия ясно показват, че изначалния превес на момчетата се запазва и сред мъжете до 35 годишна възраст, от 35 до 45 години жените и мъжете са приблизително равни по брой, след което се наблюдава ясно преобладаване на жените. Фактът, че жените СРЕДНО са повече от мъжете, заблуждава обществото — 50 — 70 годишните жени (които са много повече) вече не представляват реален интерес като сексуални партньори. В репродуктивна възраст мъжете са повече. Което просто означава, че средностатистическата жена има избор практически през целият репродуктивен период, което очевидно има дълбок биологически смисъл.
Предполагам, че тук голяма роля играе наблюдателната селекция — жените много по-често говорят за своите семейни проблеми и то без особено стеснение, а за мъжете тези проблеми винаги са били срамна работа и поради това внимателно се пазят в тайна. Ами, ако детето не плаче, майката няма да разбере. Би имало липса на мъже, ако една жена има възможност да се омъжи за няколко мъже, пък било то и неофициално. Тогава за другите жени наистина не биха останали мъже. На практика, обаче, жените са много по-склонни да се събират в тайни хареми при високорангови женени мъже и да им са завидно верни, така че останалите, мъже, дори и да са свободни да остават с празни ръце. И такива жени се мислят за самотни! При това, щом като броят на мъжете и жените е горе-долу един и същ (тук няма да цитираме проценти, но дори и те ща са в полза на жените), то по „закона на скачените съдове“, колкото повече жени има в харемите на една част от мъжете, толкова повече други мъже са принудени да се правят на родени ергени. Мъжът, хванал се като любовник на омъжена жена обикновено е женен, но той по принцип никога не е дотолкова верен и на двете, така че да не остави никакви шансове за другите жени.
Накратко:
• Твърдението, че жените трудно могат да се оженят поради недостиг на мъже е масово заблуждение, основано на повърхностното познаване на статистиката, усилено от потайността на мъжете по отношение на своите брачно-сексуални проблеми.
17. Произход на семейството проституцията и промискуитета
Посвещава се на светлата памет на Ф. Енгелс…
Изследванията на брачните отношения при животните, показват, че би трябвало да се прави разлика между семейството като стопанска единица и групирането на индивидите с цел чифтосване. Това, че тези две функции на практика много често се съвместяват, все още не означава, че другояче просто не може да бъде.
Например, за видовете, при които един от родителите е в състояние сам да отгледа своите малки, семейството като стопанска единица много често се състои от този родител и неговите малки. Като че ли тук връзката между самецът и самката има за цел изключително чифтосването. А това просто няма никакво отношение към семейния живот (в нашето разбиране). Същото е валидно и за видовете, практикуващи R- стратегия на размножаване, когато родителите изобщо не се грижат за потомството си. Това е единият полюс на брачния живот.
За другите видове, отглеждането на малките не е възможно без външна помощ и това е причината да бъде привлечен втори родител за такава помощ. Видовете със строго чифтна организация на семейството (например птиците и особено ….) са другият полюс на брачния живот. Тук чифтосването и отглеждането на потомство като че ли са неразделни. Обаче! Както вече беше казано при тези чифтни семейства „съпрузите“ съвсем не винаги съблюдават копулативната вярност. При същите тези птици около ? от всички малки в колонията могат да не са генетични потомци на „законните мъже“, въпреки, че в стопанско отношение, такива двойки може би са идеални.
Впрочем, вторият родител не е единствен помощник при отглеждането на децата. Тук могат да бъдат привлечени баби, сестри, да се образува някакво подобие на детска градина и т.н. и т.н. Зайката, например, кърми първото й попаднало зайче без значение каква е степента на родството й с него. Кой път е за предпочитане? Ако „основният“ родител (т.е. този, който проявява оновната грижа за потомството — най- често самката, но това може и да бъде и самецът) има нужда от допълнителна помощ, която не е от жизненоважно значение, то препочитание се отдава именно на помощта от групата. Такава е практиката при много от ……., например. Обаче, ако е необходима помощ, изискваща саможертва, то този път е много по-малко надежден. Тук вече е необходима „лична преданост“.
Какво е било положението при нашите прародители? Очевидно е, че „основният родител“ е била самката. И е също толкова очевидно, че далеч не всяка баба тогава е доживявала раждането на своите внуци. Сестрите си имат свои деца, а пък и жените явно са по-лоши ловци от мъжете. В същото време, детето или плода може да изпита алиментарен (хранителен) недостиг ако липсват достатъчно белтъчини.
