Това е една от причините за неефективността на „сухите закони“ и другите мерки в борбата за трезвеност. Без освободаването на първобитните инстинкти и повишаването на ранговия потенциал, което най-лесно се осъществява под влиянието на алкохола, човечеството би се затруднило по отношение на своето собствено възпроизводство. А най-трудно би било за най-достойните, олицетворяващите цивилизационното и културно общество хора — нискоранговите и слабопримативните. Единственото, което ни остава е да съжаляваме за негативните последици от употребата на алкохол, а също и за това, че той се употребява най-вече от тези, на които най-малко им трябва да освобождават инстинктите си.
Доколкото няма животни-алкохолици, то половият отбор просто и представа си няма какво е това алкохол, а поради това фактът, че даден мъж е откровен пияндурник практически изобщо не влияе на неговата популярност сред жените. Повечето от жените, които са „хлътнали“ по такъв мъж, изтъкват горе- долу един и същи предтекст: „Мислих си, че като се ожени (стане баща и т.н.) ще спре да пие“. На въпроса: „И откъде знаете това?“ — така и не дават смислен отговор.
Накратко:
• Алкохолът, „освобождавайки“ първобитните инстинкти, а също така и уравновесявайки ранговите потенциали, облекчава сексуалното общуване, с което повишава шансовете на нискоранговите, но пък негативните последствия от неговата употреба са достатъчно добре известни.
• И доколкото алкохолът не е предвиден в инстинктивния полов отбор, то признаците на злоупотреба с него не са пречка при подсъзнателното предпочитане на потенциален брачен партньор.
14. За извънбрачните деца и децата без бащи
Сънят на разума ражда чудовища
Очевидно е, че бащите на такива полусираци в по-голямата си част са „поручици“, независимо от това дали зачеването на децата е станало в рамките на брака или не. Дори и ако извънбрачното дете е израстнало в нормално семейство (с втори баща, който понякога дори не е в течение…), то околните често отбелязват неговата „трудност“. Известно е също така, че извънбрачните деца често са постоянни членове на криминалните групи. Обикновено евфемизмът „трудност“ обозначава неуправляемостта на детето по цивилизационен начин, което свидетелства за неговия висок рангов потенциал.
Прието е „трудността“ или криминалността на детето традиционно да се отдава на затрудненията, които възникват при възпитанието на ддецата в подобни условия. Тези педагогически проблеми, разбира се, имат голямо влияние, но не те формират специфичната високорангова и високопримативна психика на детето. Решаваща роля тук има наследствеността. Кажете ми, мъж, който е изоставил жена в положение, порядъчен ли е? Не съвсем. Впрочем самците в първобитните общества точно така са и постъпвали. А дали е справедливо тези качества, които са обусловили неговата непорядъчност да се предават по наследство?
Ще напомня още веднъж. Изходният рангов потенциал е нещо вродено. Той може достатъчно ясно да бъде наблюдаван още при кърмачетата. Силната или слаба примативност се проявява по-късно. И както вече казахме, колкото по-силна е примативността на детето, толкова повече педагогически усилия ще са необходими за да се възпита от това дете кулурен човек. Много е важно педагогът да има не по-нисък рангов потенциал от този на детето (както се казва: „педагогът трябва да има авторитет пред детето“), в противен случай всички положени педагогически усилия ще отидат на вятъра.
Изследванията проведени с разделените от малки еднояйчни близнаци показват, че ролята на наследствеността, определено е подценявана от педагогиката и че всичко да се оправи (както и да се развали) с възпитание, просто не е възможно. Такива близнаци, живеещи в различни страни от ранна възраст се държат като отгледани в едно семейство. Подобно принизяване на ролята на наследствеността в световната и особено в марксистката педагогика се корени в утопичните и идеалистични представи на хуманистите, предшественици на марксизма. Може да се приеме за доказано, че дружелюбието или поне неговите съставни компоненти са генетично предопределени. Човек избира най-дружелюбните кутрета на вълка, за да получи кучето.
Накратко:
• Зачеването на детето по любов (въпреки широко разпространеното мнение) само по себе си НЕ е обстоятелство, което да гарантира проявата на любов към околните и високи морални добродетели на това дете. Доколкото жените са склонни да се влюбват в егоцентрични мъже, то заченатото по любов дете най- вероятно ще бъде предразположено именно към подобен егоизъм.
• Проявата на любов към хората у едно дете ще бъде обусловено от зачеването му от родител, изпитващ НЕПОЛОВА любов към хората изобщо (алтруизъм).
15. За мъжете и за любовниците
— Какво е любовникът?
— Същото каквото и мъжът, само където не мие чиниите.
Всички болести са от нерви.
Само сифилисът е от любов.
Тук ние няма да разглеждаме любовникът като източник на материални блага, а като средство за сексуално удовлетворение на жените.
Доказано е, че физиологически всеки мъж може да удовлетвори всяка жена (ако изключим, разбира се, органичните патологии от типа на пълната липса на гениталии). Много от случаите на неудовлетвореност на жените се дължат на проблеми в нервно-психическата сфера. Достатъчно е да обърнем внимание на факта, че болшинството от тези неудовлетворени жени получават удовлетворение при мастурбиране. Жената се удовлетворява не от половия член, а от МЪЖЪТ. При което не толкова като физика, колкото като ОБРАЗ, съответстващ в една или друга степен на определени критерии. Ако този образ съответства на тези критерии в достатъчна степен, то у жената възниква „настрой“ към този възможно измислен от самата нея образ на мъж. Този „настрой“ може да има характер на влюбеност, заинтересованост, любопитство, очарование и още бог знае какво… Без такъв „настрой“ удовлетворението е проблематично, особено за силнопримативните жени. Но ако една част от жените много лесно се настройват към един мъж, то други, по някаква неизвестна причина, се настройват на един от стотици… Очевидно е, че първите имат по-скоро нисък рангов потенциал и/или слаба примативност, а другите — висок. „Настроят“ в този случай много често
