йерархията могат да имат съвсем малки различия. Ето защо е необходимо доминантът сам да отпъжда самките от поддоминантите. Но като се започне някъде от средатата на йерархията и по-ниско (за различните видове различно), сексуалната привлекателност на самците спада до такава степен, че доминанта може да бъде напълно спокоен. Такъв самец с много голяма вероятност няма да бъде допуснат и от самите самки.
Пояснение за българския читател: Тук е необходимо да кажем няколко думи за този толкова колоритен персонаж от руските вицове, поручик Ржевски. Поручик Ржевски е бил хусар. Хусарите са елитни части в кавалерията на Русия през 19 в. Изборът на кандидатите за хусари е бил мног строг — приемали са се само високи, физчески съвършенни мъже. Униформата на хусарите е била много красива и приятно допълнение към нея са били големите мустаци. Всичко това прави хусарите необикновено популярни сред жените до такава степен, че думата „хусар“ става едва ли не синоним на „Дон Жуан“. Поручик Ржевски съответства напълно на този образ. Имайки феноменален успех сред жените, той притежава необикновена самоувереност, праволинена грубост и невежество, от които той ни най-малко не се стеснява. За пример може да послужи следният виц за поручик Ржевски: Веднъж танцувайки с поручик Ржевски, Наташа Ростова (младо, възпитано момиче с благороден произход) деликатно го пита:- Ох, господин поручик! Нещо ми е скучно! Ще ми позволите ли да отида до прозореца… да се освежа?Поручикът отговаря: — Добре, отивай подсуши се, само не се бави много. Поручик Ржевски напомня в много отношения на капитан Франк Дербин от популярния сериал „Голият пистолет“. Корнет Оболенски е най-деликатният персонаж от тези вицове.
За да илюстрираме това ще разкажем старият, но много показателен за нашата тема виц:
Веднъж корнет Оболенски попитал поручик Ржевски:
— Господин поручик! Посъветвайте ме, в какво се състои умението Ви да скланяте толкова бързо жените да си лягат с Вас?
— За какво умение става въпрос? Подхождаш към дамата и казваш:
— Мадам! Разрешете да Ви го вкарам!
— Но господин поручик! За такава грубост може и да ви шамаросат…
— Може и да ме шамаросат. Но кой знае защо го вкарвам.
А сега нека си представим, че корнет Оболенски последва съвета на поручика. Представихте ли си? Е, и? Точно така — ще го шамаросат. А отникъде не следва, че корнетът е по-малко привлекателен от поручика, нещо повече, той явно е много по-културен и порядъчен! Да си представим сега следното: поручикът изразява молбата си в изтънчено изискан стил. Ще получи ли отказ? Ни най-малко — съгласието е много по-вероятно. А ако корнетът си поиска в същият изискан стил? Ами в този случай няма да го шамаросат веднага, но пък финала ще е горе-долу същият с тази разлика, че известно време ще го водят за носа и ще се позабавляват за негова сметка. Т.е. за жената фактически няма голямо значение КАК мъжът ще си поиска, за нея е от съществено значение КОЙ ще направи това. И ако този мъж е с висок ранг („поручик“), то жените ще му простят едва ли не всякакво поведение и едва ли не всички недостатъци, но ако той е с нисък ранг („корнет“), на него няма да му помогне дори и безупречност във всичко.
При което за поручика тук наистина не съществува проблем — той самият, на практика, често дори и не подозира, че другите мъже могат и да имат. Та той самият не полага абсолютно никакви усилия за да завоюва жената (нещо повече, самите жени често полагат немалко усилия за да го завоюват!) и той напълно искренно смята, че жените се отнасят по същият начин към всички останали мъже.
Добре тогава, а кой от тези двамата ще е добър мъж (верен, порядъчен, трудолюбив)? Който искате, само не и поручика: и това въпреки, че в първоизточника (филма „Хусарска балада“), поручик Ржевски е явен и убеден противник на връзките на Хименея.
Казват, че жените обичат покорителите. Това е вярно, но това е само частен случай. Дори притежването на „силни лакти“, т.е. на способността и готовността да се бориш за своите интереси има слабо влияние по отношение на брачните връзки. Като глас на инстинкта, любовта не разсъждава и точно поради това много често се привежда в действие от визуалният, а не от фактическият ранг. И се получава така, че „поручикът“ в действителност е някакъв жалък хленчещ лигльо, който се скъсва от рев, че него забележителния и превъзходния, обкръщаващите го никаквици не го ценят. Случва се той да е капризен и с женско-детински егоистичен характер, около когото всички ходят на пръсти, не знаейки как да му угодят. Възможни са и други варианти. Главното е, че той самият е искренно уверен в своето превъзходство. Очевидно е, че капризникът или лигльото не са най-достойните продължители на рода (дори и от първобитна гледна точка!) и че фактическият ранг, като признак на способността да се уредиш в живота на тези мъже да е много нисък, инстинктът реагира именно на посочената по-горе увереност, която е основния сигнален признак на висок ранг.
И доколкото инстинктът не се обременява с излишни обяснения, а разсъдъкът по принцип не отчита тази увереност като някакво особено достойнство, то у всички нас възниква възпятото в стихове и проза усещане за мистичността и загадъчността на любовния избор — иска ти се, въпреки всякакъв здрав смисъл и не разбираш защо.
Кого обичат мъжете? Не задължително принцеси. Инстинктивните критерии на предпочитане при мъжете са много по-опростени и са радикално различни от тези на жените. Главните качества, които една жена трябва да притежава за да привлече мъжете са: нейната новост за него, достъпността й и физическото й съвършенство. Разбира се ако тези три фактора са съчетани в една жена, то тогава нейната привлекателност ще е най-голяма и на нея ще й обръщат внимание всички мъже, но само докато не спечелят тялото й или не се убедят в това, че нямат никакви шансове. Впрочем, това е валидно само по отношение на жените, разлеждани като полови партньори. А съпруга мъжете избират с разсъдъка си (но само тези, които имат избор и тези, които имат разсъдък). Чувствените критерии за предпочитане на жените от страна на мъжете са много по-неясни както поради голямото разнообразие на самите мъже (и следователно на техните вкусове), така и поради много по-слабата необходимост от избор. На самецът не му трябва да си избира самка — на него са му необходими всички самки подред.
Обаче женският ранг, имащ много голямо значение във взаимоотношенията между самите жени, за мъжете е по-маловажен. Разбира се, че от високоранговите жени на мъжете им се „взема акъла“, но скромните и срамежливи (нискорангови) жени са били ценени винаги. А пък е широко известно, че жените много по-често от мъжете се влюбват в своите началници (преподаватели и т.н.), чийто висок визуален ранг е обусловен просто от служебното положение и отчасти от възраста.
Ако за мъжете високият ранг е ключ към женските сърца, то за жените високия ранг е източник на проблеми с мъжете. Средноранговите мъже съвсем не устройват една високорангова жена — нито сексуално, нито платонически (за нискоранговите изобщо да не говорим), а високоранговите са рядкост, пък и в болшинството си са „курвари“, А дори и да не са „курвари“, то са безнадеждно ангажирани. Нискоранговата жена, подобно на всички жени предпочита, разбира се, „алфа“, но се държи с „омегите“ все пак доста по-лоялно и при известни обстоятелства тя може да прости недостатъчно високия ранг на един мъж, при което има шанс някои други достойнства на този мъж да бъдат оценени.
Накратко:
• Емоционалният избор на брачен партньор (симпатия, влюбеност, любов — всичко това в зависимост от силата на преживяванията) се осъществява в съответствие със система от инстинктивни критерии за оценка на потенциалния партньор.
• Емоционалният избор на мъжа от жената се осъществява най-вече в зависимост от неговия
