своите знания в житейските въпроси като разчита най-вече на своите чувства. Обратното също е възможно. Слабопримативният човек като че ли живее извън първобитната йерархия, а силнопримативния, напротив, е твърде чувствителен по отношение на ранга на заобикалящите го. Дори и най-малкият признак на отстъпчивост от страна на околните се възприема от него като сигнал за йерархическа атака. А срещата с някой, който явно го превъзхожда придизвиква у него парализа на волята и отвратително подмазване.
Колкото по-силна е вродената примативност на детето, толкова повече педагогически усилия ще бъдат необходими за да се възпита културен човек. И при всяко следващо поколение това ще се повтаря. Човек, чиято култура е изградена с огромни педагогически усилия може да има и некултурни деца. И това е така просто защото базата си е останала същата. Новороденото дете, разбира се, е лишено от разум и поради това живее реализирайки единствено своите инстинкти, независимо от нивото на вродената си примативност. В много скоро време, обаче това ниво започва да се проявява. И един много съществен нюанс: примативността не е показател за силата или слабостта на интелекта; тя е просто степента на доверие на даден човен на своя разсъдък в практически ситуации. Силнопримативният и наред с това високоинтелектуален учен преспокойно е в състояние да съчетае най-сериозните си научни знания с искрена рилигиозност, която (религиозност) има за основа инстинкта за подчинение пред алфа.
Както вече беше казано жените се доверяват в много по-голяма степен на интуицията и чувствата, отколкото на логическите си умозаключения, което и представлява съставна част от така наречената женска логика. Т.е. жените са в голямата си част са силнопримативни. Известно е, че момичетата се учат по-добре от момчетата в училищата и други учебни заведения, включително и тези с технически профил. В процеса на това обучение се изучава не само теория, но и се решават практически задачи, провеждат се лабораторни опити и т.н. И момичетата се справят с всичко това много по-доре от момчетата! Но когато тези знания трябва да се приложат не наужким, то те и представа си нямат как може да стане това.
Това, че жените средно са по-религиозни от мъжете се дължи също на тяхната по-голяма примативност. По-висок ранг от този на Бога просто няма, а дали той съществува или не — това няма чак толкова голямо значение…
Безспорно, човек като социално същество е многолик и не може да бъде описан изцяло в тези три измерения: силна/слаба примативност, алфа/омега и висока/ниска култура. Но интересните за нас събития, се разиграват именно в това пространство. И си струва да подчертаем, че примативността е обобщаващо понятие, което дава представа за средната сила на всички инстинктивни програми на поведение. Такива програми, обаче са много и са достатъчно противоречиви, всяка от тях има различна сила, а това допълнително усложнява наблюдаваната картина.
Накратко:
• Примативността е показател за силата на вродените програми на поведение по отношение на разсъдъчно мотивираното поведение.
• Външно тя се проявява в склонноста към емоционално повлияни постъпки и има много слабо отношение към интелекта и културата като такива, както и към темперамента в координатата холерик- флегматик.
11. За принцовете и принцесите
ЖЕНА — самка, която има МЪЖ
МЪЖ — самец, който има ПАРИ
Жалко, че генералите се женят още когато са
лейтенанти!
Толкова съществено важен за всички живи организми процес като размножаването, не може да бъде оставен без контрола на инстинктите. Съответно и любовта като най-силното чувство е глас именно на този най-първобитен (първичен) инстикт, който ни кара да предпочитаме за партньор най-добрия индивид от другия пол.
А кои са критериите за този избор? Излишно ще бъде да доказваме, че тези критерий са се запазили непроменени още от първобитни времена, т.е. от тогава, откогато са се формирали и самите инстинкти. Инстинктите, така да се каже, са „фотографирали“ в процеса на ставането си съществуващото положение и ще продължават да се ориентират по тази „снимка“, докато вида продължава да съществува. Така, че инстинктите позволяват да се осъществи избора на най-добрия от първобитна гледна точка партньор. А най-лесният и нагледен признак за превъзходство е високия ранг в първобитната йерархия. И дори и да е очевидно, че рангът, строго погледнато е по-скоро визуално-повърхностен показател при предпочитането, едва ли можем да си представим нещо по-добро в неразумната природа. Външната привлекателност (красотата) е много по-ненадеждна в това отношение. И изобщо, навсякъде в животинския свят броят на чифтосваниятта е най-елементарния и ясен количествен показател за ранга на самеца в йерархията. При самката тази зависимост е по-скоро обратна.
Прието е да се мисли, че алфа взима самката на бета (гама…), така както му взима храната, при това обаче, правилата на поведение в йерархията се съблюдават от всички участници в групата, включително и от самките. Това просто означава, че отнемане на самката в повечето случаи е излишно — самката сама, подчинявайки се на заложената в нея инстинктивна програма, предпочита високоранговия самец. Неслучайно когато говори за представата си за идеален мъж, жената използва думата „принц“. Истинският принц съвсем не е някой бачкатор, а обикновено е реален претендент за короната.
Това разбира, се не е единствената тенденция. Съществува, например, и „инстинкт за предпочитане на свежа кръв“, проявяващ се като сексуално любопитство. Целта, която преследва този инстинкт е осъществяването на противодействие на близкородствените връзки, които са неизбежни в изолираните групи. В съответствие с този инстинкт, при всички останали равни условия, е възможно да се предпочете новия и необичаен парньор, който е желателно да не е член на групата. Проявите на този инстинкт се наблюдават най-отчетливо при поведението на самците, т.к. това много добре се съгласува с принципа за неограничената сексуална експанзия на самеца. Този инстинкт е залегнал много слабо в поведението на самките. Като една от причините за това е условието „гостът“ да притежава определен минимум рангов потенциал. Разбираемо е и това, че върху тези тенденции оказват влияние и индивидуалните особености, вкусове и симпатии.
Важно е да се подчертае още и това, че високият ранг на самеца не дава ГАРАНЦИЯ за достъпа към някоя конкетна самка, но същевременно е значим фактор, повишаващ ВЕРОЯТНОСТТА за това събитие. При което степента на взаимозависимост между сексуалната привлекателност на самеца и неговия рангов потенциал е различна при различните видове и съвсем не е линейна. Самците от най-горните етажи на
