възприемат като високорангов. Но си струва само да му се отлепи гребена и той пак се озовава на дъното на йерархическата пирамида. Още един пример: човек болен от нарцисизъм (влюбеност в самия себе си) може да направи на някого впечатление на високорангов. При което той просто може да е лишен от способността да се бори за място под слънцето, което е и същността на високия ранг. И обратното, дружелюбният човек, дори и добре устроил се в живота, може да създаде впечатление, че е нискорангов.
При което различните индивиди могат да се влияят от различни признаци на ранговия потенциал, т.е. чувствителността на различните индивиди към различните сигнални признаци, може да бъде различна. Визуалният рангов потенциал може да съвпада с фактическия, но може и да не съвпада. И както вече отбелязахме, това се получава, защото нервните структури, реализиращи инстинктивните модели на поведение са възникнали в дълбока древност, имат относителна елементарна структура и реагират на всяка конретна ситуация твърде повърхностно и шаблонно. В действителност, индивидът може да бъде нискорангов, но същевременно да притежава един-два сигнални признака на висок ранг. Тогава тези един- два ярки сигнални признака, могат да въздействат върху някого, въпреки обективно ниският рангов потенциал на техния носител. Уви! Инстинктивните програми, поради примитивността на механизмите на действието си, реализират с променлив успех и с големи пропуски дори и своите първобитни цели.
Накратко:
• На човекът, така както и на всички стадни животни е присъщо да образува йерархични социални структури. Поведението в тях се реализира чрез действието на съответните инстинкти.
• Способността да се заеме един или друг ранг в тази йерархия се нарича рангов потенциал. Ранговият потенциал е функция на много параметри един от които е физическата сила. За високо организираните същества това е най-вече дълбоката увереност в правото си да бъдеш над всички останали (която увереност в основата си е вродена). Възможно е дори, тя да не е подкрепена от някакви действителни достойнства и да не се основава на нищо.
• Важни фактори, определящи ранговият потенциал са също така и: конфликтността, а именно желанието за иницииране на конфликти; конфликтна устойчивост, а именно способността да се взима участие в конфликти, наложени отвън, която способност е тясно свързана с посочения по-горе фактор на отстъпчивост (съответно неотстъпчивост), като тя може да се прояви и самостоятелно.
• Поради определената независимост на факторите, които оказват влияние върху ранговия потенциал са възможни и мозаични прояви на йерархическо положение при което едни признаци сочат наличието на висок рангов потенциал, а други — на нисък. Това позволява да се говори за ранговия потенциал като за обобщаващо понятие.
• Още от самото си раждане индивидът притежава определен рангов потенциал, който е обусловен както от наследствени фактори, така и от условията на утробно развитие и е основа на фактическия рангов потенциал, който е присъщ на вече възрастния индивид.
• Фактическият потенциал зависи също и от условията на растеж, формиране и възпитание на индивида, които са в състояние както да усилят, така и да отслабят вродените дадености.
• Визуалният рангов потенциал се определя от наличието на един или няколко второстепенни, но за сметка на това ярко изразени признаци на висок рангов потенциал.
• Визулният рангов потенциал в повечето случаи е илюзорен, т.е. той не съответства на реалните способности на индивида да участва в ранговата борба.
10. За примативността и културата
— Каква е разликата между женската логика
и желязната логика?
— Женската не ръждясва.
Пояснение за читателя: „Примативност“ — това е научен термин, произлизащ от думата примат, т.е. „първичен“, „изначален“.
За разлика от болшинството други животни всеки човек е подложен в различна степен на влиянието на своите инстинкти. Ако някой човек е напълно независим от действието на своите инстинкти и живее, ръководейки се само от своят разсъдък, то той е абсолютно непримативен (такива хора практически няма). Ако друг човек се ръководи напълно от своите чувства, т.е. е подчинен изцяло на своите инстинкти, то той е абсолютно примативен (а такива хора понякога се срещат в реалния живот). Д. Зарайски въвежда понятието „сила на модела“, която е показател за способността на дадена поведенческа програма да доминира над подобните й. Става въпрос за това, че в една и съща ситуация човешкият мозък обикновено разполага с няколко поведенчески програми, измежду които има както вродени, така и придобити, и това коя от тях ще бъде реализирана зависи (при еднакви условия) от силата на всеки един от моделите на поведение. Следователно, примативността е степента на доминантност (сила) на инстинктивните модели на поведение по отношение на разсъдъчните модели.
Наченки на непримативно поведение се наблюдават при много висши животни, достатъчно явни прояви са налице при приматите, но само при човека непримативността става относително масово явление. Понятието примативност, обаче съвсем не е равносилно на понятието култура. Културата, с известни уговорки, е по скоро нещо производно на примативността. Сред дейците на изкуството, дори и сред хората с висока култура и порядъчност, преобладават силнопримативните. Тези хора са потопени в света на чувствата.
И макар, че понятието „култура“ е интуитивно разбираемо и без определения, то неговата формулировка е достатъчно проблематична. Едно е ясно — културата е продукт на възпитанието и образованието (в широк смисъл), а примативността е нещо вродено. Първобитната мотивация в културния човек е подтисната чрез възпитанието и е заменена от изискванията на законите и обичаите на обществото. Тя, обаче може да се прояви в случаите, когато законите и обичаите не определят в достатъчно голяма степен ситуацията и предоставят известна свобода, например под влиянието на алкохол и на силни душевни преживявания. Тези прояви са толкова по-чести и по-силни, колкото по-силна е примативността. Прословутият спор между лирици и физици по съществото си е спор за примативността.
Примативността е свързана по-скоро с емоционалността, отколкото с културата. Когато инстинктивните програми открият съвпадение на вътрешните сигнални признаци с някои фактори от външната среда, те пораждат съответните емоции на които силнопримативния човек охотно се подчинява. Слабопримативният дори и да изпита същите по сила емоции може да действа независимо от тях.
Нивото на примативност, а така също и ранговият потенциал в основата си са детерминирани и генетично и от условията на утробното развитие. То се променя много слабо в процеса на възпитание и образование, но то от своя страна може да повлияе върху степента на възпитание и върху спосбността за получаване на образование. Възможно е човек със сериозно научно образование да не се доверява на
