техните инстинкти липсва подобна поведенческа програма. Помежду другото много съвременни мъже имат негативно отношение към използването на козметика от жените, но инстинктът не иска и да чуе за това. А си струва да се обърне внимание и на това, че колкото по-ниско е културното ниво на една жена, толкова по-ярка и крещяща е „мазилката й“. В подобни случаи инстинктивните мотиви не могат да бъдат удържани и коригирани от разсъдъка.
Нервните структури, които реализират инстинктите възникват в дълбока древност. Те не са в състояние да разсъждават, да анализират или просто да екстраполират каквото й да е било. Те се задействат при съвпадане на заложения в инстинкта схематичен шаблон с определени външни сигнални признаци, и могат съвсем случайно да наподобят тези които са реално необходими. Имайки, обаче свободен и пряк достъп до мотивационните центрове в мозъка, инстинктите са в състояние да предизвикат УСЕЩАНЕ за своята правота по отношение на каквото и да е. Тяхното въздействие прилича на въздействието на наркотик. Наркотичните видения също често се възприемат като някаква висша мъдрост. Ето защо в любовта няма никаква „мъдрост“. Налице е единствено усещане за мъдрост. На практика любовта оценява избрания обект твърде повърхностно — в съответствие със строга (дори донякъде тъпа) генетична програма, която е в съответствие със стратегията за избор на брачен парньор. При това на разсъдъка не му остава нищо друго, освен да се занимава с търсене на оправдание. Изобщо, човек е склонен много често да търси оправдание при опитите да обясни инстинктивно мотивираното си поведение.
Реалната картина на човешкото поведение се усложнява и се обърква не само от наличието на два „Аз“-а, но и от това, че границата помежду им е много размита. Инстинктивната и разсъдъчната мотивация могат причудливо да се преплетат. Още повече, че във всеки един конкретен случай човек разполага с няколко инстинктивни програми на поведение, изградени през различни еволюциони периоди и понякога противоречащи си една на друга.
Накратко:
• Човек се ражда с голям брой вродени поведенчески програми, възникнали в различни еволюционни периоди, поради което те често си противоречат една на друга.
• Механизмите на реализация на вродените програми на поведение са в състояние да направят само повърхностен анализ на обстановката, който предполага формално-повърхвостна съпоставка на конкретната обстановка със схематичните сигнални признаци, заложени в тези програми.
• Известно съвпадение на външните условия с тези сигнални признаци поражда една или друга емоция, която подтиква човек да реализира съответните инстинктивни програми;
• Действителната мотивация на действията не е осъзната. За да се обясни по разсъдъчен начин инстинктивно мотивираното поведение се изтъкват съвсем случайни доводи, което имат характера на търсене на оправдание.
9. За стадната йерархия
Наглостта е второ щастие
В театъра, както и в живота
най-капризен е този, който не си е
платил билета.
Равноправие не съществува никъде. Този, който е недоволен от несправедливостта в нашето общество, може да се успокои с факта, че в животинския свят положението е много по-тежко.
Ако на група мишки се дава храна, то скоро може да се забележи, че всеки път най-хубавите и най- големи залъци се падат на едни и същи индивиди. Те заемат най-добрите места за почивка и се чифтосват най-често. Други индивиди се задоволяват с това, което остане от първите, третите — от вторите и т.н… Т.е. образува се определена вътрешно-групова йерархия.
Превъзходно описание на йерархическите отношения е предложено от В.Р. Долник в [1]; аз не мога да се съглася единствено с неговото твърдение, че при човека йерархия образуват само мъжете (но по- подробно за това ще стане дума малко по-долу).
Известно е, че такава йерархия е налице при всички живи същества на които е присъщ определен групов начин на живот. Дори и при амебите се забелязват наченки на йерархичност. Прието е ранговете в тази йерархия да се обозначават с буквите на гръцката азбука: с алфа — високопоставеният индивид, с омега, съответно — нископоставения. Впрочем, това обозначение не е напълно подходящо — в големите групи йерархичната структура губи линейността на азбучния ред и наподобява по-скоро пирамида, в която няколко индивиди могат да имат практически един и същи ранг. Високоранговите индивиди са наричани още и „йерарх“, „доминант“, а В.Р. Долник в някои случаи използва термина „бащица“, който в определени случаи като че ли е най-уместен.
Очевидно е, че рангът има колосално значение за всеки индивид в йерархията, ето защо членовете на групата са в постоянна борба за повишаването на своя ранг или за запазването на вече придобития. Случва се алфа да се облагодетелства много по-малко, отколкото бета. Просто не му остава време — той е в постоянна борба. Но той си запазва, най-малко теоретично, правото да вземе каквото си поиска от бета.
Това какъв ранг ще има определен индивид в групата зависи от съотношението между ранговия потенциал на дадения индивид и на другите индивиди. Т.е. един и същи индивид ще има различен ранг попадайки в различни групи.
А какво е рангов потенциал? Очевидно е, че той е в тясна взаимовръзка с физическата сила, но не се определя еднозначно от нея. При осите, например, ранговият потенциал е показан чрез броя на власинките на определени части от тялото, получени по рождение. При петлите ранговият се определя по височината на гребена. Броят на власинките (височината на гребена) по скоро е показател за наличието на определен рангов потенциал, отколкото го определя. Другите индивиди, обаче се ориентират именно по подобни признаци. Те са закодирани чрез същите гени, както и ранговия потенциал. Подобна е ситуацията и при другите живи организми, но не при всички ранговият потенциал може да се определи толкова лесно. Даже и при не твърде високо организираните организми (например мишките) наличието на физическа сила дава единствено възможността да се избегнат ниските рангове в йерархията, което съвсем не гарантира заемането на местата на върха. При това колкото по-високоорганизирани са съществата, толкова по-слаба е връзката между физическата сила и ранговия потенциал.
Тъй като йерархичното поведение е характерно за най-различни видове, включително (и особено!) за
