като защитници (в това число за сметка на ограничаване на „правата“ на самките). Практиката за изчисляване на потомството при някои народи просто отразява невъзможността за достоверното определяне на самоличността на бащата при практикуването на активен промискуитет и нищо повече. Но доколкото патриархатът възниква относително по-късно, той е отразен относително по-слабо в инстинктите и поради това не е в състояние да отмени фундаменталния принцип на разделение на половете — принципът за незаменимост на самката, който действа най-малко от половин милиард години насам. И само юридическия натиск да отслабне, избиращ субект отново става жената. Нека си спомним за средновековните рицари. Нещо повече, дори когато патриархалността е в своя пълен разцвет, не мъжът осъществява изборът — това го прави някой друг (обикновено родителите).
Накратко:
• Предпоставки за привличането на самците към възпитанието на децата при предците ни, възникват при осъществяването на преходът към изправено ходене и с увеличаването на обема на мозъка, в резултат на което, децата се раждат безпомощни (физически неукрепнали), което е и причината за удължаване на детството. Така възниква и необходимостта от материална поддръжка на пра-жената при износването и отглеждането на детето, което без такава подкрепа просто не би могло да оцелее.
• Единствен стимул за тази подкрепа от страна на самецът е можела да бъде (и е станала!) постоянната сексуална готовност на пра-жените, която е уникална в целия животински свят.
• Като резултат, сексуалният акт се използва за постигането на две независими една от друга цели: първо, както и преди — за зачеването на деца, и второ като отплата за материалните блага, които самците осигуряват на самките. Поради несъществената взаимовръзка на тези две задачи изобщо не е задължително самците да са едни и същи в първият и във втория случай. Т.е., налице е своеобразна комбинация между полиандрия и полигамия, при което полиандрическия елемент е обусловен най-вече от икономически причини.
• Преходът към съвременните форми на моно- и полигамен брак е обусловен от икономическото развитие на човечеството, което става причина да отпадне материалната природа на необходимостта жената да се отдава на много мъже.
18. Отново за избора
Кой избира? В животинският свят това винаги е самката. Ако избираше самецът, това би било в противоречие с фундаменталния принцип на разделението на половете, т.е. с принципът за незаменимост на самката. Онези видове, при които на пръв поглед избира самецът могат да бъдат категоризирани като мимолетни „вихри“ на еволюцията, а дори и там по-скоро избира самката, просто този избор е забулен. Самката, например, не е в състояние да направи своя избор сама — тя може да провокира самците към самостоятелно изясняване на отношенията помежду им и след това да предпочете победителя (а е възможно да прояви каприз и да не предпочете никой…). Главният признак на този отбор е това, че на „входа“ в ситуацията са налице няколко самци, а на „изхода“ — един. Самата техника на този отбор е разнообразна при различните видове. Очевидно е, че такъв именно огледален отбор се извършва и при хората. За жената е неприлично и дори невъзможно да направи своя избор направо, без предварително изясняване на взаимоотношенията между самите мъже, най-малкото задочно или дори мнимо (да си спомним пак за средновековните рицари). Ето защо за нея е много трудно да не предпочете мъжът, който демонстрира поведение на победител.
По-горе вече си изяснихме, че изграждайки своите отношения с мъжете, жената инстинктивно преследва две цели. Първата — на нея й се иска да получи от мъжете повече материални блага (при това вече не само инстинктивно, но и съзнателно), и втората — на нея й се иска да има един мъж, от когото й сърцето й да примира, дори при мисълта за него. В първобитни времена съвместяването на тези две цели в отношенията с един и същи самец е било до определена степен възможно, но само за ограничен брой самки. За голяма част от останалите постигането на тези две цели е било възможно по пътя на промискуитета. Невъзможността да бъде издържана напълно от един високорангов самец, самката компенсира чрез привличането на голям брой нискорангови самци, при което за удовлетворяването на своите сексуални потребности тя, както и преди предпочита, по възможност, високорангов самец.
В хода на икономическото развитие на човечеството, обаче, възникват предпоставки (вж. по-горе) за фиксирането на брачните отношения във формата на моно- или полигамен брак. При което чрез закон или по силата на на традицията, свободната смяна на парньора след сключването на този съюз е забранена. С това, разбира се не се забраняват половите връзки извън рамките на този съюз. Тъй като това става в един исторически по-късен период, това обстоятелство почти не е отразено в инстинктите. Чувствата продължават да се формират по същият начин, както и в първобитните времена.
Ако при такива условия на бъдещите съпрузи се е предоставяла малко по-голяма свобода при избора, то бъдещата жена изпада в значително по-сложно, и в много отношения противоречиво положение. От една страна тя има нужда от СЪПРУГ, т.е. от помощник в къщната работа, който да се отнася с нея като към ЧОВЕК, а от друга страна — доколкото сексуалният акт е разрешен само със законния мъж, на нея й се иска той да бъде такъв, с когото ще й е приятно да го прави, такъв, който я привлича. А това в повечето случаи е високорангов самец.
И в същото време (ако все пак такава свобода й бъде предоставена) е прието да се мисли, че е за предпочитане и че е по-целесъобразно този избор да се прави именно по любов, което практически означава да се съобрази с инстинктивните сексуални предпочитания и поради това не предизвиква никакви недоразумения от страна на бракосъчетаващите се. С подобен акт, обаче се поставят под съмнение ценностите на семейния живот като начин за съвместно възпитаване на децата и други видове взаимна подкрепа. По-точно казано, препоръчвало се е да се надяваш на това да ти провърви. И всичко това при условие, че става дума да пожизнен брак (нуждата от който е обусловена от икономически условия). Разводите, макар и принципно позволени, са били порицавани под една или друга форма). Препоръчвало се е да се търси именно „любовта до гроб“. Резултатите от тези процеси са ни, уви!, много добре известни. Обърканият по отншение на това какво иска, разсъдък се заплита и в края на краищата прави най-случайния и възможно най-неприемливия избор.
А доколкото днес личната свобода, а също така и свободата при избора на партньор са издигнати в култ, то пред инстинктивните пориви вече няма практически никакви препятствия. Разбираемо е, че при това жените настойчиво се стремят да избират високорангови мъже, като предполагат в повечето случаи съвсем наивно, че лесно могат да ги пленят монополно. А доколкото в по-голямата част на света като основна форма на брачни отношения е утвърден моногамния брак, а високоранговите съвсем не са достатъчно, за да удовлетворят всички, това създава илюзията, че като че ли избират мъжете. Това, че далеч не всички мъже могат да избират се забелязва от малцина — просто защото нискоранговите срамежливо премълчават затрудненията си. Да, имайки голям успех сред жените, високоранговите наистина имат достатъчно голям избор и без да се обременяват с мисли за по-нататъшно развитие на отношенията, реализират този си избор („ВЗЕХ СИ“ жена — това е за тях). А на доминантния мъж бракът съвсем не му е нужен. Той и без брак може да получи всичко, което поиска от жените. Той без особени затруднения ще си намери жена (и дори не една), която ще го нахрани, ще го опере и ще го обслужи сексуално. При което тя сама ще отгледа заченатите от него деца, докато безднадеждно мечтае той да й стане съпруг.
При жените е много по-лошо. Инстинктивните сексуални предпочитания ги заставят да предпочитат високорангови мъже. Реалностите в съвременния живот, обаче налагат създаването на семейство. По мои изчисления високорангови са около 10-20% от всички мъже. Получава се така, че желаейки мъже-
