Защо предполагате, че инстинктите напълно определят човешкото поведение? А какво остава за разума, възпитанието, образованието?
Аз не смятам така и това не следва нито от теккста на Трактата, нито от други трудове по етология. Ето как формулира това основоположникът на етологията Конрад Лоренц:
„Но ако осъзнаем това, то е просто невъзможно да избегнем въпроса: как се получава така, че предположително разумните същества могат да се държат дотолкова неразумно? […]Всички тези поразителни противоречия намират своето естествено обяснение и напълно се подават на класификация ако просто се опитаме да проумеем, че социалното поведение на хората съвсем не се ръководи само от разума и културните традиции, но продължава да се подчинява и на онези закономерности, които са присъщи на всяко филогенетично възникнало поведение; самите тези закономерности ние опознахме достатъчно добре, изучавайки поведението на животните“.
Така че трудовете по етология съвсем не отричат наличието на разум при човека, така както и не отричат влиянието на разума върху неговото поведение. Простото изследване на разсъдъчно обусловеното поведение не влиза напълно в кръга на изследваните от етологията въпроси. В действителност никой, който купува книга със заглавие „Електрооборудване на автомобили ВАЗ“ не се възмущава от специализацията на разглежданата тема; не изисква там да бъдат разгледании другите системи на автомобила (дори и те да са тясно свързани с електрооборудването) или да е разгледано електрооборудването на други марки автомобили. За това има други книги. Така е и по тоншение на науките за поведението. Разсъдъчно обусловеното поведение е в сферата на компетенция най-вече на психологията и е разгледано подробно в съответната литература. Извличането на един фактор от цялата съвкупност фактори, оказващи влияние върху човека и съответно абстрахирането от останалите е стандартен научен метод. Едва след като изучим влиянието на всички фактори поотделно, можем да се опитаме да обединим получените закономерности в единна картина. В противен случай, опитвайки се да изучим човешкото поведение веднага в цялата му съвкупност от фактори ние рискуваме просто да се загубим в лабиринт от противоречиви тенденции. Още повече, че някои инстинкти дори си противоречат. Но взаимодействието между инстинктивното и разсъдъчно обоснованото поведение е безусловно важно за етологията и тя го анализира. В частност, етологичното понятие примативност цели да определи границата между инстинктите и разсъдъка при всеки конкретен човек. Разбира се тази граница е много размита и условна. В действителност инстинктивно и разсъдъчно обусловените компоненти на поведението са тясно свързани и могат да действат едновременно. Още повече, че степента на влияние на инстинктите и разсъдъка върху поведението на конкретния човек се разграничава достатъчно ясно и е възможно да се говори за различно ниво на примитивност при хората. Що сеотнася до количествените съотношения, то засега не можем да посочим точни цифри. Такава методика все още се намира в п роцес на разработване. Но с увереност можем да твърдим, че влиянието на инстинктите върху поведението на човека е в същата степен и величина, каквото е и влиянието на разума, т.е. съвсем не маловажно. А по-списиално в областта на брачно-сексуалните отношения инстинктивният компонент явно е преобладаващ. Доколко? Това ще покажат по-нататъшните изследвания.
Защо има толкова много сексуално неудовлетворени жени?
За голямата част от жените пълно сексуално удовлетворение е възможно само със сравнително малобройния тип мъже (нека ги наречем „елитни производители“) още повече, че удовлетворяването с тях е много по-вероятно, включително и получаване на оргазъм от лекото докосване на ръката му и дори от мисълта за него. И обратното — мъж, който е далеч от този идеал изпитва големи затруднения в отношенията си със случайно срещнатата жена, колкото и съвършени техники да демонстрира. И всичко това защото главната ерогенна зона на жената е главния мозък (по-конкретно лимбическата система). Наслаждение носи не секса, а любовника. Такива „елитни производители“, обаче са твърде малко — средно около 1/4 от общия брой мъже. Ето защо, въпреки повишената склонност към промискуитет значителна част от жените е лишена от тяхното „внимание“, а следователно и от пълно сексуално удовлетворение.
Каква е причината за ниската ефективност на брачните обяви?
Неправилно поставената диагноза води най-малкото до неправилно лечение. Насочвайки се към варианта „брачни обяви“ много хора мълчаливо изхождат от предпоставката, че причината за техните затруднения се крие в недостатъчно големия брой социални контакти, поради което им е трудно да се запознават. В съвременното урбанизирано общество, обаче интензивността на социалните контакти сама по себе си е много повече от достатъчна , за да се намери онзи ЕДИН ЕДИНСТВЕН. Даже и за този, който работи главно с хора от своя пол. Проблемът на практика е в неспособността да се развие обикновеното общуване до половоспецифично или в нереално завишените изисквания към желания партньор. А се случва причината да се крие в наличието и на едното и на другото едновременно. Тези проблеми, обаче не могат да се разрешат чрез простото увеличаване на социалните контакти и опитите за запознанство в голяма част от случаите завършват без да донесат необходимия резултат. Вероятността за успех, разбира се нараства, но в много незначителна степен. Запознанствата чрез обяви са много ефективни само за ВР мъже, но те практически съвсем не се интересуват от подобни обяви. А дори и да се заинтересуват, то това ще е само заради приключението. На тях друго и не им е нужно — те и без това нямат проблеми със запознанствата. Умерена вероятност за успех имат също и НР жени поради относително ниските изисквания към мъжете. НР мъже, които са голяма част от ползвателите на тези обяви, а също така и ВР жени имат много малко шансове. НР — поради това, че не са много търсени, а за ВР жени — вследствие на твърде високите им изисквания към мъжете при практическото отсъствие на ВР мъже сред ползвателите на брачни обяви, които единствено са в състояние да ги удовлетворят. Освен всичко друго самия факт на внимание към брачните обяви от страна на мъжа свидетелства за неговия любовно-сексуален „глад“, а това, въпреки разсъдъчното одобрение привнася в образа на мъжа някакъв подсъзнателно негативен отенък, който допълнително снижава привлекателността му.
Когато по ваша препоръка започнах да се държа агресивно с момичетата, то съвсем не станах привлекателен за тях, обратно — те започнаха да ме отбягват! Защо?
Аз не съм давал такава препоръка. За да имаш успех сред жените трябва да си доминант, но не и агресивен. Не може да се поставя знак на равенство между доминантност и агресивност, макар че между тях безспорно има връзка. Ще припомня че коренът на високия РП е голямата увереност в себе си и в своята значимост, а несдържаната агресивност е само едно от следствията на тази увереност. Агресивността насочена към жените плаши, дори и да е реализирана от ВР мъже, но докато не достигне определени предели (което зависи от етологичните и културни особености на тази конкретна двойка) обикновенно им се прощава. Впечатлението за високоранговост се усилва само ако агресивността е насочена към други мъже. Доминантността по отношение на жените е за предпочитане да се проявева само под бащинско- покровителствена форма, подобно на отношенията родител-дете; без обаче да ги възпроизвежда буквално.
Каква е етологичната характеристика на тираните и на маниакалните убийци?
Ще започнем с това, че само появата на подобни личности е етологически обусловена. Реализацията им като такива до голяма степен зависи от сосиално психологическите условия на израстване и възпитание. От етологична гледна точка подобни личности се характеризират със силна примативност и голяма мозаичност на РП. А именно — при силно изразена потребност от доминиране, те не притежават нито други компоненти на висок РП, нито неетологичните достойнства, позволяващи реализацията на тази потребност по сравнително безопосен за обществото начин, още докато са млади. В крайна сметка фактическият статут в
