продължителността на живота и намаляването на детската смъртност активизират инстинктите за самоограничение на численността на вида и по този начин разстройват нормалното функциониране на брачно-родилските инстинкти.
Защо жените, често толкова трогателно жалят пияниците и скандалджиите?
Това, което изглежда като женска жалостивост по съществото си е скрит парадоксален „зов на матката“. Парадоксален, защото поради формалността им инстинктивните анализатори виждат в пияния скандалджия хубавият, енергичен самец, подходящ за чифтосване, което от елементарна здравословна гледна точка може и да не е така. И ето защо това се възприема като парадокс. Ако разгледаме даденото явление по-внимателно, то можем да видим ясно изразена избирателността на женската жалост. Скандалджията го жалят (макар, че често се налага да се жалят тези, които са около него), а самокритичния неудачник — не.
Защо мъжката невярност е толерирана в по-голяма степен от обществото отколкото женската?
Това е в съгласие със самото естество на разделнополовото размножаване. Разделението на половете предполага сексуална експанзия на самците и придирчивостта от страна на самките. Самците се предлагат, а самките придирчиво избират от това, което им се предлага. Т.е. изневеряващият мъж рреализира своя инстинкт за сексуалнла експанзия и по този начин изпълнява своето биологично предназначение. Изневеряващата жена като че ли демонстрира невзискателност, което е в противоречие с нейното биологическо предназначение.
Как учените определят инстинктивно-обусловеното поведение в контекста на целия комплекс от поведенчески актове на човека?
По подобен начин, както и лингвистите възстановяват отдавна ммъртвите езици. Т.е. сравняват се поведенческите схеми на хората, принадлежащи към различни култури и сред тях се отделят еднотипните. Особено показателно в този смисъл е неконформисткото поведение, което влиза в противоречие с общоприетите за даденото общество норми и традиции, а също така и поведението, което противоречи на съзнателно (разсъдъчно декларираните намерения. Освен това, разбира се се използват и наблюденията върху поведението на животните, особено това на организираните в подобни на социалните структури и преди всичко — на нашите родственици — приматите. Именно тези общи за хората и за родствените им животни поведенчески схеми са и инстинктивно обусловени.
Каква е разликата между ВР мъже и ВР жени?
Основата на високия РП е във високата самооценка. В този смисъл признаците на ВР и при мъжете и при жените са еднакви. Обаче съгласно с ПНС жените са по-внимателни и по-неагресимвни, което смекчава и прикрива някои от проявите на високия им РП. По-конкретно — ВР жени много по-рядко от мъжете използват заплахата за физическо насилие за оказване на влияние върху другинте, но за сметка на това, много по- често използват сълзите, истериите, „хващането за сърцето“, но не се отказват от поставената цел, точно така, както и ВР мъже.
Каква е разликата между проявите на ПНС и високоранговостта?
• ПНС не предполага наличие на лидерски амбиций. ВР — предполага и то в много голяма степен;
• Силно проявения ПНС предизвиква повишен на егоцентризма, а високия РП — повишен егоизъм. То ест разликата е приблизително същата, каквато е и разликата между егоизма и егоцентризма.
Каква е основната грешка, допускана от мъжете при ухажването на жената?
В текста на Трактата има подробни съвети, тук ще ги изложа накратко:
• Не трябва да забравяте собственото си достойнство, когато искате да услужите с нещо на една жена. Самоунижението е категорично недопустимо! Както и всички действия, които могат да понижат вашата визуална самооценка.
• Не се стахувайте от жените! Възприемането на жената като строг началник почти гарантира пълния ви провал.
• Не демонстрирайте глад за женско внимание. Най-привлекатени за жените са любовно и сексуално „ситите“ мъже; „на имащият дават, на неимащият вземат“. Не е за препоръчване да вербализирате тази ситост (още по-малко да лъжете по отношение на това — разкриването на лъжата може да има тежки последици!). „Ситостта“ трябва да присъства косвено в жестовете, в интонацията и действията ви. Но би следвало да направите разлика между „ситост“ и „липсата на апетит“. Апетитът трябва да е налице.
• Подаряването на подаръци трябва да имат характер на даване на излишък, а не на откъсване на последното от себе си. Саможертвата няма да бъде оценена, дори обратното!
Какви са тактическите цели на тъсенето на сексуален партньор от мъжа и от жената?
Целта на мъжа е да намери жени, които да се съгласят да му се отдадат. Целта на жената е да намери мъж на когото тя ще ИСКА да се отдаде. Съгласието на мъжа за полова близост при наличието на физическа възможност за това е едва ли не автоматично (разбира се, става дума за жени, които в една или друга степен са годни за репродукция). Жените като правило дават съгласието си далеч не на всички мъже. С други думи, много по-сложно е жената да уговори самата себе си за да осъществи връзка с някой случаен мъж (и това може да бъде причина за големи душевни терзания). Мъжът сам себе си дълго няма да се навива. Обикновено за мъжа (при условие, че не е „поручик“) е най-трудно е да уговори жената, да уговоря себе си, обикновено съвсем не е необходимо.
Защо предполагате, че мъжете са напълно непридирчиви към достойнствата на жените? Някак си не звучи правдоподобно…
Всичко е относително. Става въпрос за относително по-малката придирчивост на мъжете в сравнение с жените. Най-придирчивите са разглезените от женското внимание ВР мъже, но средностатистическия мъж в много по-голяма степен от средностатистическата жена е готов да „плюска каквото му дадат“ , отклонявайки само напълно непригодните за репродукция жени. Най-малкото като чисто сексуални парньори. Виж, при избора на другарка в живота, той в много по-голяма степен отдава предпочитание на разсъдъчните съображения и поради това може и да прояви известна капризност. Освен това мъжете бързо снижават своите изисквания към жените в зависимост от сексуалния си глад. За известния английски полярен изследовател Ернст Шекълтон разказвали един такъв полу-виц, полу-истина: Подготвяйки поредната експедиция в Антарктида той поискал в състава й да се включи най-некрасивата жена, която може да се намери в Англия. И когато го попитали защо? — той отговорил, че „когато разбера, че тя започне да ми се вижда хубава, ще разбера, че трябва да се връщаме“…. Жените могат упорито да чакат своя „принц“ до старост и изобщо да не се съгласят на по-малко.
