тълпа поклонници и обожатели, които създават по този начин квази-йерархия, в която тези поп-звезди заемат най-високото място. А околните просто могат безкритично да се доверят на оценката на фанатичните почитатели и също да признаят ВР на тази поп-звезда.
В какво е същността на вашето съчинение? Изложете накратко неговото съдържание и вашето определение на любовта. В Трактата е твърде дълго.
Само по себе си етологичното определение на любовта е много банално и достатъчно добре известно. Това е емоция, възникваща при достатъчното съвпадение на свойствата на потенциалния брачен партньор с критериите на търсене на дадения субект. В това засега няма нищо ново. Новото е че тук е предложен анализ на системите от критерии на търсенето и анализът на ефективността на регулиращите механизми. В съответствие с тях основен критерии са инстинктивните вродени (и точно поради това присъщи на всички хора) образи, жотразяващи най-вече физиологичното и психофизиологичното здраве на кандидата за чифтосване. Но такива важни за съвременното семейство и общество качества като психическата толерантност (търпимост), алтруизъм, интелект и други подобни от позициите на инстинктивните критерии са второстепенни и дори нежелателни. Освен това механизмите, които реализират това търсене не са в състояние да направят какъвто и да е по-слаожен анализ на цялото мноогообразие на свойствата и качествата на кандидата. Единственото, което се осъществява практически е сравнение с шаблона. „Всичко, което блести е злато“. При което предпочитание се отдава на най-елементарните и нагледни сигнални приззнаци, такива като физическото съвършенство, ранга, признаци на сексуално „сито“ поведение за мъжете и потенциална достъпност за жените. И още нещо, което е много важно — лимбическата система и хипоталамуса (основните регулатори на инстинктивното поведение) не се обременяват с обяснения защо и какво. Просто се поражда силна емоция, а причината за нейното насочване към точно този кандидат, човек обикновено не може да разбере чрез разсъдъка си. И поради това на човек не му остава нищо друго, освен да преувеличава или да си измисля някакви особени логически значими достойнства за избрания от него обект.
Какво е влиянието на женския рангов потенциал върху нейния успех в любовта?
Влиянието на женския РП върху нейния успех в любовта е противоречиво и разнообразно и ето защо не може да се говори за тяхната еднозначна взаимовръзка. От една страна високия РП на жената, косвено говорещ за физическо здраве привлича. И наистина мъжете се влюбват по-често във ВР жени. Но от друга страна ВР жени са много по-недостъпни (най-малкото визуално), а това плаши и разочарова — възникналата влюбеност към ВР жена мчного често и много бързо приключва без резултат и често дори не „излиза наяве“. Но ВР мъже преситени от успеха си сред НР жени, подобна недостъпност ги рагорещява. Подобни чувства, обаче обикновено е пълна с последствия за жените, защото този мъж преследва по-скоро „спортни“ цели. За него победата в този двубой е важна като самоцел и дори е безсмислено да се говори за продължителни и сериозни отношения.Можем най-общо да говорим за незначителното влияние на женския РП на нейния успех сред мъжете.
Наистина ли асоциалното поведение е признак на висок РП ако сред асоциалните хора преобладават неудачници и бродяги?
Преди всичко трябва да разграничим два типа асоциалност — пасивна (каквато практикуват бродягите например) и активна асоциалност, чийто представители са хулиганите и скандалджиите. В първия случай се натъкваме на пълна нискоранговост с всичките й особености. Но очевидно вие имате в предвид активната асоциалност, която ще и разледаме сега. Наистина, асоциалността , дори и активната в обществото ни се асоциира с несретност и отхвърленост.Което доказва единствено това, че нашето общество (слава богу!) в достатъчно голяма степен се отличава от първобитното племе. Там подобен асоциален тип би бил най- малкото поддоминантен, т.е. би заемал не по-нисък от втория ред в йерархията. За да бъда по-ясен представете си този човек в затвора. Подобен човек там би бил или би заел едно от лидерските места или ще бъде принуден да се откаже от своята асоциалност. Аналогичен е образа на лудетината двойкаджия, който е много ниско ценен от учителите и който (като следствие от ниския си успех) има слаби перспективи за издигане в обществото, но който е достатъчно авторитетен сред съучениците си и доминира над тях. Трябва да се подчертае и това, че рънговия потенциал не е нещо единно. Това е мозайка от достатъчно независими едно от друго качества и особености на един субект. С други думи, асоциалността (стремежът за участие в йерархическата борба като такава) може и да не бъде съчетана с други елементи на ранговия потенциал (такива като стремежъ т и способността з ареално лидерство в групата) в резултат на което този човек би заел достатъчно ниско социално положение и то толкова по-ниско, колкото повече той пречи на своето издигане в обществото със своята асоциалност. И в същото време асоциалността е един от най- явните признаци на висок РП и този признак намира добър резонанс в съответните инстинктивни програми. И ето защо такъв човек така или иначе привлича вниманието на противоположния пол, а когато това е мъж, то асоциалността на неговото поведение значително повишава шансовете му за сексуално-любовен успех. На което често сме и свидетели — парадоксалната любов на жените към „несретниците“, например. По отношение на асоциалните жени тази зависимост не е толкова еднозначна (вж. предишния въпрос).
Защо взаимната любов е толкова рядко срещана?
Краткотрайната взаимна любов се среща достатъчно често, но продължителната — практически не се среща въобще. Много мислители са забелязали това отдавна. Вие сигурно сте запознати с изказвания като: „Винаги обича само единият; втория само позволява да бъде обичан“ или „Не е ли вечна насмешката на любовта, че жената не може да обича този който я обича?“ (Шекспир). И макар че тук, както и във всяко художествено произведение да е налице известна хипербола, без да се прави какъвто и да е било опит да се обяснят причините за случващото се, същността е схваната вярно. Причината за загубата на интерес към влюбения мъж се корени в т.нар. „инверсия за доминиране“. Впрочем според мен това може да се определи по-точно като „редукция на доминиране“, тъй като при инверсията ВР трябва да стане НР, а НР-ВР, което е трудно да се каже, че се случва. На практика рангът на влюбения мъж просто силно се понижава по отношение на обекта на любовта, обикновено (но не винаги) до по-ниско ниво от това на обекта, „лудването“ на мъжа по нея дадената жена започва да възприема като „глад“ за женско внимание в резултат на което този мъж става инстинктивно непривлекателен и взаимността, дори и да е била налице бързо изчезва.Взаимността на мъжа към влюбената жена се губи в резултат на действието на инстинкта за сексуална експанзия, който предполага понижаването на интереса към вече напълно подвластната жена (влюбената жена обикновено е именно такава). Понижаването на ранга също може да окаже влияние върху загубата на интерес към нея, макар че това тук е второстепенен фактор.Разбира се, че при напълно взаимна любов РП на влюбените може да е равен но това равновесие е много нестабилно — дори и най-малкия дисбаланс се увеличава многократно, влючително до загуба на чувствва от страна на единия партньор. Впрочем щастието е възможно и без пълна взаимност, което се потвърждава от целия световен опит. По- скоро е валидно обратното: постоянното търсене на взаимна любов много прилича на гонене на собствената си сянка, което е в състояние да донесе жестоки разочарования и дори нещастие.
Защо предполагате, че избиращ е именно жената? Та нали при животните е избиран този пол, който е по-ярко украсен, а при хората по-ярко украсени са жените. Кой според вас избира?
