Дори и при онези видове, където самките изглежда са напълно подчинени на самците, „последната и решаваща дума“ винаги имат самките. Просто „произнасянето“ на тези думи е косвено и завоалирано. Що се отнася до хората, то тук изборът се осъществява на два или по-точно на три етапа:
• Първи, предварителен етап. Жената демонстрира своята принципна достъпност и готовност за сближаване. Подобна демонстрациявключва както многообещаващите сигнали от типа на сексапилна външност, дрехи, разкрепостено поведение, така и на насочените към конкретен мъж сигнали като усмивки, разговори, молби за дреболии.
• Втори етап. Искам да подчертая, че без сигнал даден от жената, който да е възприет на първия етап, мъжът не започва ухажване! Трябва да има поне намек за благосклонност. При това колкото по-нисък е ранговия потенциал на мъжа, толкова по-отчетливи, откровени и персонифицирани трябва да бъдат тези сигнали. Твърде тънките намеци НР като че ли не ги разбират (или по-точно не се решанат да ги разберат). ВР може да се „запалят“ и от дежурно многообещаващите и при това насочени съвсем не към тях сигнали (т.е. подобно „палене“ така както и всички инстинктивни действия може да е измамно). Така, че приемайки тези сигнали мъжът АКО Е СЪГЛАСЕН започва ритал на ухажване, показващ че той е заинтересован от тази жена и като че ли я е избрал. И точно в това „ако е съгласен“ се и състои мъжката роля при избора, точно заради това са и хвърлени всички женски усилия по повишаване на привлекателността. Около това са и състредоточени основните женски вълнения. Детайлите и продължителността на този ритуал могат да варират в много широк диапазон, дори и в рамките на една култура, но са налице и много общи елементи тъй като този ритуал цели изясняването на ранговия потенциал на мъжа и включва в себе си проверката дали той има достатъчно ресурси и достатъчно принципна търсеност от други жени (ситост), самооценка и пробивни способности. В процеса на това изясняване жените често устройват провокации изискващи унижение и подчинение от страна на мъжа (ще подчертая, че става дума за инстинктивни и следователно неосъзнати действия) и тежко и горко на този мъж, който се поддаде на тези провокации!
• Трети етап. Оценила поведението на мъжа на предходния етап, жената прави окончателният си избор. Понякога изборът на този етап отстрани погледнато може да изглежда автоматичен. Например, жената често просто не може да не избере мъж, демонстриращ поведение на победител. И именно този (в някои случаи) автоматизъм създава и разпространената илюзия за това, че като че ли избира мъжа. Но ако поведението на мъжа на втория етап е било инстинктивно непривлекателно, то за никакъв автоматизъм не може и дума да става — на такъв мъж най-много да му откажат, въпреки всички разсъдъчни доводи. Или ще го направят екземпляр от колекцията. Така че на всичките три етапа на сближаване съвсем не е пасивен наблюдател, обречена на очакване кога ще я изберат и сляпо съгласяващ се с този избор. Цялата разлика с видовете при които самката избира пряко се състои във възможното своенравие на мъжът на втория етап. При болшинството видове на самеца и през ум не му минава да се откаже ако някоя самка „му хвърли око“.
Защо за много хора става все по-трудно да встъпят в брак с течение на годините?
Наистина най-лесно образуват брачни двойки най-младите хора — от 17 до 22–25 години. Дотолкова лесно, че това често изглежда (и в повечето случаи е!) лекомислено и безотговорно. Същото важи и за повторните бракове. След 30 г. Дори и при наличието на прекрасна физическа форма този процес продължава с много по-големи трудности въпреки обикновено остро осъзнаваната необходимост от създаване на семейство. Това често се обяснява с понижаването на физическата привлекателност и с натрупването на негативен опит, но това съвсем не са най-съществените причини са две:
• Възрастовата програмираност. Жизненият цикъл на всяко живо същество предполага различно поведение на различните етапи от живота му. В детството ние сме програмирани да се обучаваме и развиваме; в младостта (17–25 години) — на образуването на една или друга разновидност на семейство (тук условно ще я наречем двойка); на 25–40 години — на възпитанието на деца; в зрелостта — на възпитанието на внуците, а с наближаването на старостта ние изпитваме потребност да предадем жизненият си опит на младежта. И ако по някаква причина в предвиденото за това време не се е образуваладвойка, то с течението на времето с все по-голяма вероятност тя няма да се образува изобщо. Не изпитвайки необходимия настрой за образуването на двойка немладите вече хора започват да капризничат, да търсят като че ли обективни причини на които ако са по-млади си не биха им обърнали никакво внимание. Така че всеизвестната препоръка „не бързай да се жениш“ може да се окаже мечешка услуга. За препоръчване е вместо това да се младите хора да бъдат поощрявани да подходят по-осмислено към избора на спътник в живота, но да не удължават този избор твърде много.
• Временна селекция. При встъпването си в половозряла възраст не всички хора имат еднаква способност да образуват двойки. Ще наречем това свойство по аналогия с термин от химията „брачно сродство“. Тук няма да разглеждаме подробно причините и съставляващите елементи на това брачно сроддство и по този начин те се ангажират в брачни двойки. В крайна сметка към 30-те свободни остават предимно хора, които първоначално не са склонни да образуват двойки. А пък възможността да получат взаимност от друг също толкова несродствен брачно партньор е също толкова проблематично. На тези хора може да се даде съвет да се огледат за по-млади парньори, които могат да се окажат изначално високосродствени (и които все още са свободни) пък фазата от жизнената им програма в която те все още се намират ги прави по-предразположени към образуването на брачни двойки. Но това е практически изпълнимо само за хора в добра физическа форма, предимно мъже, брачната привлекателност на които остава постоянна до определена възраст.
Какво можете да кажете по повод на до болка познатото твърдение за любовта на мъжете към мръсниците, а на жените към мерзавците?
Преди всичко нека да доуточним какво именно ще разбираме под „мръсница“ и какво под „мерзавец“. Защото битовият смисъл на тези понятия е много размит. Очевидно е, че под тези типажи се крият откровено високорангови личности, ярко егоцентрични (което достатъчно често се среща при ВР). При това те обладават ясно изразена асоциалност, в това число приемаща и криминални форми. С други думи такива хора са привлекателни поради своята високоранговост. За един мъж това е повече от достатъчно за да се ползва с успех сред жените. Но както вече стана ясно женската високоранговост съвсем не дава гаранции за успех сред мъжете. За да има действително успех такава ВР жена трябва да демонстрира повишена сексуална достъпност, макар и илюзорна. Често това намира израз в безсрамие при разговори на сексуални теми и демонстрация на повишен интерес към сексуалната страна на живота. Очевидно е, че имайки голям успех сред представителите на другия пол тези хора много бързо натрупват голям опит по тези въпроси, което допълнително усилва техния успех. Като следствие от този успех се развива и способността им да не се влюбват в заитересувалия ги партньор, което им позволява да владеят ситуацията толкова дълго колкото им е изгодно, защото както вече знаем взаимната любов не може да бъде кой знае колко дълга. От друга страна тази хладна и много често злонамерена пресметливост в отношенията е една от причините, даваща основание на тези хора да бъдат определяни като „мръсник“ и „мръсница“. И при все това е много важно да се подчертае, че мръсниците и мерзавците са едно от подмножествата на сексуално и брачно привлекателните жени и мъже. Високоранговостта и другите фактори на привлекателност могат да бъдат проявени в по-малко отблъскващи форми.
Според вас защо всички световни религии упорито призовават към ограничаване на половия живот само в рамките на законния брак?
Освен очевидните икономически причини които днес не са много актуални, освен необходимостта да се намали „нажежеността на страстите“ и игресивността на сексуална основа съществува и още една причина, поради която обществото и до ден днешен има обективен интерес от подобно ограничение. Това е
