Едуина вече теглеше ръкава на Амелия, за да й покаже следващата сграда, в която трябваше да влезем. Амелия се усмихна послушно и кимна.
— По-добре да не се делим — каза тя. — Но ако попиташ Едуина, тя може и да ти обясни онова, което те интересува.
След няколко минути влязохме в сградата, където в тъмно приземие бяхме посрещнати възторжено от група марсианци.
Малко по-късно дръпнах Едуина настрани и й казах какво ме интересува. Тя не прояви никакъв интерес, но предаде нещо на един от гражданите, който беше с нас. Скоро той напусна помещението, а ние продължихме обиколката на нашите бунтовнически части.
VI
Тъкмо се готвехме да се разделим с хората, когато пратеникът се върна, придружен от двама млади марсианци, облечени в черни униформи, също като онези двама, които управляваха снаряда.
Щом ги видях, малко се стреснах. От всички човешки същества, които бях срещал тук, мъжете, обучени да управляват снарядите, ми се струваха най-близо до чудовищата и следователно това бяха хората, на които най-малко можех да имам доверие, сега, когато старият ред всеки миг щеше да бъде ликвидиран. Тези двамата обаче бяха приети в самото сърце на революционното ядро.
Изведнъж се оказа, че идеята ми не е чак толкова трудно осъществима. Ако ние с Амелия успеехме преоблечени да влезем в снежното оръдие, може би там на място щях да разбера как действат уредите. Ето защо ако можех да се разбера с тези двамата, те биха могли да ми покажат как се управлява летателният апарат или дори да дойдат с нас на Земята.
Обърнах се към Едуина:
— Искам да помоля тези мъже да ме заведат при летящите бойни машини и да ми покажат как се управляват.
Тя повтори моето изречение, за да съм сигурен, че ме е разбрала добре, и после им го преведе. Единият от марсианците отговори нещо.
— Той иска да знае къде смяташ да отидеш с машината.
— Кажи му, че искам да я открадна от чудовищата и да стигна с нея до топлия свят.
— Едуина веднага попита:
— Сам ли ще отидеш, бледо джудже, или ще вземеш и Амелия?
Ще отидем двамата.
Отговорът на Едуина съвсем не беше онова, което очаквах. Тя се обърна към бунтовниците и произнесе дълга реч, придружена от неизменните срички и жестове, след което близо дузина марсианци се спуснаха към мен, уловиха здраво ръцете ми и ме обърнаха с лице към стената.
От другия край на стаята долетя тревожният глас на Амелия:
— Какво им каза, Едуард?
VII
Нужни бяха десетина минути, за да може Амелия да осигури моето освобождаване. Междувременно се чувствах твърде неудобно, здраво хванат, със силно извити назад ръце. Макар да изглеждаха крехки, марсианците бяха доста силни.
Щом ме освободиха, ние с Амелия, придружени от двама марсианци, се оттеглихме в малка стая. Не можеха нищо да разберат, защото без Едуина бяха безпомощни, а пък аз исках да говоря насаме с Амелия.
— А сега ще бъдеш ли любезен да ми кажеш какво се случи? — попита тя.
— Хрумна ми нова идея за връщане на Земята. Опитах се да я осъществя, но те ме разбраха погрешно.
— Е, и какво, им каза?
Обясних й с няколко думи какъв е новият ми план за открадването на снаряда и нашето пристигане на Земята преди чудовищата.
— А можеш ли да се справиш с управлението на тези машини? — попита тя, след като ме изслуша.
— Не мисля, че ще е много трудно. Вече съм разгледал уредите и няма да ми трябва много време, за да си ги припомня.
Амелия ме изгледа със съмнение, но каза:
— Дори да е така, нали видя как хората реагираха на твоите намерения. Няма да ми позволят да си отида. Това влиза ли в плановете ти?
— Ти вече сама каза, че няма да оставаш тук.
— Ако зависи от желанието ми, не бих останала.
— В такъв случай трябва някак да ги убедим — казах аз.
Двамата марсианци, които ни охраняваха, се размърдаха неспокойно. Докато говорех, без да се усетя, бях сложил ръка върху ръката на Амелия и двамата станаха, за да я защитят.
— По-добре да се върнем при другите — обади се Амелия. — Те очевидно ти нямат доверие.
— Нищо не решихме — възпротивих се аз.
— Засега не. Но ако аз се намеся, мисля, че ще мога да ги убедя.
Бях се научил да долавям настроението на марсианците по изражението на лицата им и забелязах, че когато отново се появихме сред тях, отношението им към мен беше станало още по-враждебно. Няколко души приближиха до Амелия с вдигнати нагоре ръце, а аз бях избутан встрани. Мъжете, които стояха до преди малко с нас в стаята, не се отделяха от мен и бях принуден да стоя настрани, докато останалите приветстваха Амелия като свой водач. Едуина беше край нея и бързо й говореше нещо. Врявата беше толкова силна, че не успях да чуя какво си говорят. Наблюдавах Амелия.
В настаналата бъркотия тя стоеше спокойна и владееше всяка своя реакция, внимателно заслушана в превода на Едуина; изчака да чуе и други няколко гласа, които отправиха към нея сричковите си обръщения. И въпреки създалото се напрежение моментът беше прекрасен: принуден насила да стоя настрана, имах възможност да наблюдавам тази толкова близка и в същото време непозната за мен млада жена. Бяхме се озовали един до друг по силата на нашето приключение и сега пак в резултат на него отново ни разделяха. Никога до този момент не бях чувствал марсианците по-чужди.
Чудесно съзнавах, че ако попречат на Амелия да дойде с мен, аз също ще остана на Марс.
Най-после редът беше възстановен и Амелия се отправи към единия край на стаята. Тя се обърна към събраните марсианци и Едуина застана до нея. Продължавах да стоя в моя ъгъл, здраво притиснат от охраната си.
Амелия вдигна дясната си ръка, разпери пръсти и всички млъкнаха.
— Народе мой, това, което се случи преди малко, налага да ви разкрия своя произход. — Тя говореше меко и бавно, за да успява Едуина да преведе думите й спокойно. — Не го направих досега, защото според вашите легенди този, който трябва да ви поведе, е роден роб. Страдах с вас, работих с вас и макар че ме приехте за свой водач, аз не съм родена в робство.
Думите й бяха посрещнати с мигновена реакция, но Амелия продължи:
— Сега научих, че онези същества, които са поробили вас и които скоро ще бъдат победени от вашата смелост, се готвят да завладеят друг свят… този, който вие знаете като топлия свят. Това, което не ви бях казала преди, е, че аз самата съм от топлия свят и прелетях през небето в машина, подобна на тези, които вашите господари използват.
Силен шум я прекъсна.
— Нашата революция тук не може да не успее, защото решимостта ни е толкова голяма, колкото и смелостта ни. Но ако някои от тези същества избягат в някой друг свят, кой може да каже дали след време няма да се върнат обратно тук? Тогава огънят на бунта, който гори в сърцата ви, ще е стихнал и съществата без много труд отново ще ви заробят.
За да победи въстанието напълно, трябва да сме сигурни, че всяко едно от тези уродливи същества е убито.
