бивши служители в Делта Форс, подготвени специално за действия на американска територия.
— Да, но в ЦРУ… — започна директорът на ЦРУ.
— Страхотно — прекъсна го президентът и се обърна към Локууд: — Стан? Ти какво мислиш?
Локууд с усилие запази гласа си спокоен.
— Господин Президент, според мен обсъждането на намесата на командосите е малко преждевременно. Съгласен съм с казаното от вас по-рано — най-напред трябва да разберем какво се случва. Сигурен съм, че има разумно обяснение. Изпратете хеликоптер с няколко човека, които, образно казано, да почукат на вратата.
Мортън се обади решително:
— Утре сутринта всяка телевизия в страната ще е там. Ще действаме под лупата на медиите. Няма да имаме свобода на действията. Ако по някаква причина учените са се барикадирали вътре, възможно е да се повторят събитията от Уейко.
— Уейко ли? — невярващо попита Локууд. — Става дума за дванайсет известни учени, ръководени от Нобелов лауреат. Това не са група луди последователи на някакъв култ!
Началникът на канцеларията се обърна към президента:
— Господин Президент, не бих могъл достатъчно да подчертая колко е важно тази операция да бъде приключена успешно преди зазоряване. Всичко ще се промени, когато пристигнат медиите. Нямаме време да пращаме някой „да чука на вратата“ — извиси се саркастично гласът му.
— Напълно съм съгласен — заяви Галдън.
— Няма ли алтернатива? — тихо попита президентът.
— Няма.
Локууд преглътна. Гадеше му се. Беше изгубил спора и сега щеше да е принуден да участва в закриването на „Изабела“.
— Предлаганата операция може да се сблъска с някои трудности.
— Обяснете ни.
— Не можете просто да прекъснете захранването на Изабела. Възможно е това да предизвика експлозия. Енергийните потоци са опасни и могат да бъдат контролирани само отвътре чрез компютъра. Ако по някаква причина екипът учени вътре не сътрудничи, имате нужда с вас да дойде човек, който може безопасно да изключи Изабела.
— Кого препоръчваш?
— Същият човек от Лос Аламос, за когото споменах преди — Бърнард Улф.
— Ще изпратим хеликоптер да го вземе. А как ще влезем?
— Вратата на Бункера е подсилена срещу външно нападение. Всички вентилационни системи са изключително сигурни. Ако екипът не иска или не е в състояние да отвори вратата, може да се окаже трудно да стигнете до тях.
— Няма ли място, където да се преодолее охраната?
— Министерството на вътрешните работи сметна, че това би било слабо място, през което биха могли да проникнат терористи.
— Тогава как ще влезем?
Боже, колко му беше неприятно!
— Най-добрият начин е през предната врата с експлозиви. Намира се по средата на стръмна канара. Пред нея има голяма площадка, но голяма част от нея попада под канарата и съм сигурен, че там не може да се приземи военен хеликоптер. Ще трябва екипът да кацне на върха и след това да проникне през вратата. Описвам най-лошия възможен сценарий. Най-вероятно учените просто ще пуснат екипа вътре.
— Как са вкарали вътре тежко оборудване, след като няма път?
— Използваха стария път за мината, а след това го взривиха, когато Изабела беше готова. Пак по съображения за сигурност.
— Разбирам. Кажи ни повече за тази входна врата.
— Шуплеста материя от титан. Много е твърда. Може да се проникне само с експлозиви.
— Ще ми дадеш подробностите. И после?
— Вътре има голяма пещера. Точно отсреща се намира тунелът на Изабела. Отляво е контролната зала, която наричаме Мостик. Вратата му е от два и половина сантиметра дебела неръждаема стомана, последна защита срещу проникване. Ще ви дам схемите.
— И това е всичко за сигурността?
— Всичко.
— Въоръжени ли са?
— Отговорникът за сигурността Уордлоу има револвер. Не са позволени други оръжия.
— Господин Президент — обърна се към него Мортън, — имаме нужда от заповедта ви за провеждането на тази операция.
Локууд наблюдава как президентът се колебае, поглежда към него и после към директора на ФБР.
— Изпратете екипа за спасяване на заложници на ФБР. Изведете учените от планината и изключете Изабела.
— Слушам, господин Президент.
Началникът на канцеларията затвори шумно куфарчето си и шумът прозвуча като плесница по лицето на Локууд.
50.
Подобна на стенание мелодия отекваше в Бункера. Екранът примигна. Форд стоеше като закован пред Визуализатора, а Кейт бе застанала до него. Не си спомняше кога ръката й бе намерила неговата.
В отговор на въпроса на Хейзълиъс на екрана се появиха още думи.
— И коя е тя?
— Това е нелепо — науката не може да бъде религия! — заяви Хейзълиъс.
— Науката и религията са различни неща — намеси се Форд. — Те задават различни въпроси и изискват различни доказателства.
— О, стига! — възкликна Едълстайн. — Да не мислиш, че фанатиците от Близкия изток или пък от Библейския пояс ще клекнат и ще приемат науката като нова религия? Това е налудничаво.
— И накъде ще тръгнем с тази нова религия? Какъв е смисълът? Кой се нуждае от нея? — попита Хейзълиъс.
— От плътта ли? Не разбирам — каза Хейзълиъс.
— Как?